Зърно ще има, хляб и олио също, но затрудненото корабоплаване в Черно море, високите цени на горивата и проблемите със застраховането на корабите могат да създадат сериозни логистични затруднения и да окажат влияние върху цените. Това коментира председателят на Комисията по земеделие и храни и представител на „Прогресивна България“ Явор Гечев.
По думите му заплахата за корабоплаването вече е факт. Той посочи, че само преди няколко дни са възникнали проблеми в икономическата зона на Румъния, които вече оказват влияние върху застрахователния пазар. „Застрахователните компании не искат да застраховат кораби, което рязко се отразява както на цените, така и на корабоплаването. Ако не ви застраховат кораба, най-вероятно той няма да тръгне изобщо“, обясни Гечев. Той припомни, че страните от Черноморския регион са изправени пред необходимостта да изнасят огромни количества зърно след жътвата – както от Украйна, така и от България.
„Ако тези доставки бъдат възпрепятствани, най-вероятно цената на зърното ще падне и ще има логистични проблеми“, каза той. Според Гечев обаче няма непосредствена опасност България да остане без храна.
„Ние ще бъдем изхранени. Особено при зърнените храни – те са повече, отколкото потребяваме. Хляб ще има при всички положения. Олио ще има при всички положения и ще има повече, отколкото ни трябва“, категоричен беше той. По думите му по-големият проблем може да бъде свързан с конкуренцията на българския пазар, ако затрудненото корабоплаване доведе до промяна на търговските потоци.
Гечев припомни ситуацията от последните години, когато големи количества украинска продукция са влезли на пазарите в България, Румъния и Полша. „Това може да се повтори. Не само по отношение на зърнените храни, а и при други продукти може да се създаде по-голяма конкуренция на българските пазари. Това означава, че фермерите ще стават не толкова потребители, колкото ще бъдат поставени под допълнителен ценови натиск“, посочи той.
В същото време председателят на земеделската комисия подчерта, че цените на горивата остават един от най-сериозните фактори, които влияят върху земеделието и крайната цена на храните. „Цените на горивата се отразяват пряко на земеделието. Това е един от най-потресаващите сектори. Пряко се отразяват и на цените на транспорта, включително на вътрешния транспорт, защото транспортът стана прекалено скъп“, каза Гечев. Той призна, че цените на храните вече са се повишили, но според него има възможност увеличението да бъде ограничено.
„Кошницата с грижа“ не е сработила
По отношение на мерките за овладяване на цените Гечев призна, че инициативата „Кошница с грижа“ не е постигнала очаквания ефект. „Аз бях един от първите хора, които казаха, че кошницата не сработи в сегашния вариант“, каза той.
По думите му мярката е била доброволна и е предвиждала търговците на дребно да намалят цените на определени продукти с до 13%. „Някои го свършиха, други – не. Наблюдавахме редица нелоялни търговски практики с „Кошницата с грижа“, което остава за тяхното реноме. Но в крайна сметка доверието по отношение на казаните думи в правителството свършва“, коментира Гечев. Той подчерта, че според него държавата трябва да има по-активна роля при контрола на пазара и при защитата на потребителите.
Електронният регистър трябва да внесе повече прозрачност
Гечев очаква електронният регистър за проследимост на храните да бъде важна стъпка за установяване на реалните цени по цялата верига – от производителя до крайния потребител. „Чакаме да тръгне регистърът за проследимост на храните, за да се види обективната истина. Едно от нещата е, че нямаме достатъчно актуални данни по отношение на цялата верига“, обясни той. Според него институциите трябва да засилят проверките, а санкциите за нелоялни търговски практики трябва да бъдат достатъчно сериозни, за да имат реален ефект.
„Трудно се доказват, но не е невъзможно. По закон нелоялните търговски практики могат да бъдат наказвани с до 10% от годишния оборот“, каза Гечев.
Той изрази надежда, че засиленият контрол ще накара пазарните участници да променят поведението си.
Гечев подкрепя данък върху свръхпечалбите
По отношение на идеята за облагане на свръхпечалбите Явор Гечев заяви, че подкрепя предложението на Министерството на финансите. „Одобрявам съответно решението на Министерството на финансите, такова, каквото е внесено по отношение на свръхпечалбата. Намирам го за разумно“, каза той. Гечев коментира и критиките на управителя на Българската народна банка Румен Радев към подобни мерки. Според него централната банка не трябва да се намесва пряко в данъчната политика на правителството.
„При самостоятелност на различните институции не мисля, че политическото вмешателство от страна на управителя на БНБ е правилно. Има и други инструменти, а не публично да се прави това“, заяви Гечев.
Защо „Лукойл“ е изключение?
По темата за свръхпечалбите Гечев беше попитан защо „Лукойл“ не е сред компаниите, които да бъдат облагани с подобен данък. Той подчерта, че в миналото именно по време на служебно правителство са били събрани авансово 150 млн. лева данъци от компанията. „Единственият път, в който събрахме данъчен пакет за 150 милиона лева данъци, беше по времето на служебното правителство. Авансово събрахме 150 милиона“, каза той.
Според Гечев в момента „Лукойл“ не реализира свръхпечалби.
„В момента тенденцията по отношение на цените е такава, че „Лукойл“ не реализира свръхпечалби. Напротив, реализира нормалните си печалби, дори по-ниски от тях, за да може все пак да имаме най-ниските горива в Европейския съюз“, заяви той. По думите му рафинерията трябва да бъде разглеждана като стратегическо предприятие не само за България, но и за Европейския съюз.
Гечев съобщи още, че в момента в „Лукойл“ тече одит, а резултатите от него ще бъдат представени пред парламентарната комисия по икономика. „Това, което знам аз, е, че в момента няма реализиране на свръхпечалби“, каза той.
Няма да се наказват хората за домашната ракия
Гечев коментира и спорните текстове, свързани с домашната ракия, които предизвикаха обществена реакция.
Той категорично заяви, че гражданите няма да бъдат санкционирани за това, че получават домашна ракия като подарък от приятел, роднина или съсед.
„Първо да успокоим гражданите – такова нещо няма да има“, заяви Гечев.
По думите му в законопроекта са останали текстове, които могат да бъдат тълкувани двусмислено, но те ще бъдат променени между първо и второ четене.
„Ако някой ви подари пет литра ракия, кой е нарушителят – той или вие? Няма такова нещо. Тези текстове просто няма да се защитят от икономиката“, каза той.
Гечев подчерта, че става дума за традиционното производство на домашна ракия за лична употреба, а не за умишлена продажба в търговски обекти.
Докога ще поскъпват храните?
На финала на разговора Явор Гечев заяви, че държавата трябва да продължи с промените в законодателството и с мерките за по-голяма прозрачност по цялата хранителна верига.
„При всички положения още редица неща в законодателството не са тръгнали. Колегите от Министерството на икономиката работят. Ще им помагаме каквото можем от парламентарната група, включително да се правят допълнителни законодателни промени, за да няма още пропуски в законодателството“, каза той.
Според него високите цени на горивата ще продължат да оказват натиск върху храните, но държавата може да ограничи допълнителното поскъпване чрез по-добър контрол и прозрачност.
Гечев отхвърли и критиките, че средствата за земеделие отново отиват основно към зърнопроизводителите.
По думите му разпределението на компенсациите е съобразено с европейското законодателство и правилата на Европейския съюз.
„Това цялото нещо е на базата на изключителен европейски регламент и той е абсолютно същият, който те са подписвали. Така, както са определени средствата в европейското законодателство, така са реализирани и в България“, заяви Явор Гечев.
Той допълни, че предстоят нови промени в политиката към земеделския сектор, които според него ще станат видими в следващия рамков период.