Гражданските организации и активисти, които защитават демократичните ценности, човешките права и опазването на околната среда в България и Русия, продължават да са изложени на силен онлайн натиск и език на крайна нетърпимост в медиите. Независимите и демократични журналисти и медии обаче имат силата да помогнат за преодоляването на този проблем, като разказват за работата на гражданските активисти и отразяват обективно случаите на репресии срещу тях.
Това стана ясно по време на онлайн дискусия между представители на граждански организации и активисти от България и Русия на тема “От Русия към ЕС? Медиен и онлайн натиск срещу защитниците на човешките права и околната среда в България”. Дискусията, организирана от фондация “БлуЛинк”, се проведе на 10 ноември 2021 г. като част от събитията, посветени на 10-годишнината на Гражданския форум ЕС-Русия.
Онлайн реч на омразата, клеветнически кампании в медиите и разпространяване на информация през фалшиви профили в социалните мрежи - това са само част от примерите за онлайн натиск срещу защитниците на човешките права и опазването на околната среда в Русия и тревожно много страни от Европейския съюз, за които разказаха български и руски активисти по време на дискусията. Онлайн тормозът и речта на омразата обаче лесно преминават в заплаха за физическата им безопасност, предупредиха с тревога участниците.
През последните няколко години все повече граждански организации у нас са демонизирани в медийното съдържание, потвърди Николета Даскалова от фондация “Медийна демокрация”. Тя представи обобщени данни от няколко експертни изследвания за речта на омразата и натиска над гражданските активисти, проведени от фондацията. Интернет е основна среда за разпространение на език на крайна нетърпимост срещу гражданския сектор, но онлайн омразата лесно може да премине и във физическо насилие, предупреди Даскалова.
Наблюдават се някои пресечни точки в медийното отразяване на гражданското общество в Русия и България, но има твърде големи различия в отношението на медиите към гражданските организации в двете страни, коментира изследователят Фабио Теларико. Той представи резултати от задълбочен анализ по въпроса дали негативното отношение на някои медии към защитниците на човешките права и екологически активисти в България е резултат от руска пропаганда, изготвен в рамките на стажантска програма в “БлуЛинк”. “Дори българските редактори да са искали да копират руските си колеги, усилията им биха се провалили; колкото и да имитират руската реторика, не могат да изкривят реалността”, допълни Теларико.
Политическите процеси правят медиите все по-малко демократични и по-опресивни към гражданското общество, но тази тенденция може да бъде преобърната. Солидарността на независимите журналисти с активистите е възможност за противодействие срещу натиска над гражданските организации, заяви директорката на Института за регионална преса в Русия Анна Шароградская. Достъпът до юридическа помощ за активисти, както и изследването на тенденциите и причините за нарастващия натиск над гражданското общество са възможни стъпки за противодействие, обобщи изпълнителната директорка на Гражданския форум ЕС-Русия Анна Севортян.
Начините за справяне с натиска често водят до все по-малко публичност, работа в затворени групи и липса на развитие за организациите, обобщиха руски активисти. Изключително важно е обаче да се намери баланс между безопасността и това да се дава гласност на демократичните послания на гражданските организации, коментира български активист.
Онлайн дискусията беше част от програмата за 10-годишнината на Гражданския форум ЕС-Русия, който цели развитие на сътрудничеството между неправителствените организации в Русия и ЕС и по-активно участие на гражданските организации в диалога между ЕС и Русия. 185 организации от Русия и страните членки на ЕС са част от Гражданския форум, сред които е и фондация “БлуЛинк”.