Николай Денков пред „Политико“: Няма да си затваряме очите за руската намеса

В интервю за "Политико" новият министър-председател на България Николай Денков заяви, че е крайно време да се сложи край на този модел, при който правоприлагащите органи и службите за сигурност си затварят очите, когато става въпрос за разследване на случаи, в които Москва може да дърпа конците.

Денков дойде на власт на 6 юни и е изправен пред брутален опит да насочи нестабилното си правителство към пронатовска и проукраинска траектория в страна, в която руската пропаганда и властови мрежи, упражнявани чрез шпионските служби и организираната престъпност, държат огромна власт.

Въпреки това, в началото на опита си да промени начина, по който България се справя с лостовете на руското влияние, той направи необичайната стъпка да отправи директен призив към прокремълската ултранационалистическа партия "Възраждане", като заяви, че властите трябва да разследват дали поведението ѝ е преминало законовите червени линии. На 27 юни Денков публично обвини партията, чиято подкрепа е нараснала до около 16% от 10% през есента, че е "неофашистка" и води "война срещу европейските ценности".

Запитан за призива си за действие срещу „Възраждане“, той заяви, че в подхода си към руската намеса българските официални лица често са възприемали правилото от заглавието на последния филм на Стенли Кубрик "Широко затворени очи".

"Единственото нещо, за което съм помолил, е различните институции да престанат" да гледат встрани, каза той пред "Политико" в Брюксел миналата седмица, заявявайки, че публичните му забележки относно „Възраждане“ са били реакция на "лъжите", използвани "агресивно" от нея и други промосковски партии, за да "плашат българското население" с прокремълска пропаганда.

"Те разпространяват [лъжи] чрез социалните медии, за да сплашат населението и да се опитат да използват тази среда, за да извлекат някаква политическа полза", допълва говорещият тихо бивш химик, като отбелязва, че „Възраждане“ е прибягнала до "езика на агресията" и подстрекателството. "Тази агресия става все по-видима и не е нещо, което може да се остави да се развива повече", добави той.

Всъщност лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, наричан г-н Копейкин заради промосковската си и антиевропейска позиция, не прави опити да прикрива лоялността си.

Малко след неуспешния бунт на Евгений Пригожин в края на миналия месец той заяви, че дълг на обикновените българи е да унищожат "деформираните боклуци" - вероятно опонентите на Путин в България, които се надяват, че въстанието на наемниците от групата "Вагнер" може да означава края на президента Путин. Партията се стреми също така към провеждане на референдум за спиране на присъединяването на България към еврото - друг от приоритетите на Денков.

Не след дълго призивът на Денков за действие от 27 юни започва да действа. В същия ден Софийската градска прокуратура заяви, че ще разследва Костадинов за реч на омразата и подбуждане към насилие. Костадинов отхвърли хода на Денков срещу него, като заяви, че премиерът просто изпълнява инструкциите на американското посолство в София.

На въпроса дали се опасява, че един легален подход към „Възраждане“ може да има обратен ефект - да позволи на партията да натрупа още повече дивиденти като твърди, че е жертва на прозападна репресия, Денков се усъмни, че това може да направи реториката на „Възраждане“ по-скандална. "Те и без това го казват", твърди той.

Среднощни взривове

Пронатовското и проевропейско правителство на Денков бързо засили ангажиментите си за изпращане на оръжия в Украйна.

Това не само предизвика колизии с Москва, но и с президента Румен Радев, бивш пилот на МиГ-29, който не е категоричен по отношение на позицията на България в НАТО и е враждебно настроен към въоръжаването на Киев.

Това е стъпка, която насочва вниманието и към поредицата от необясними взривове и пожари в български оръжейни заводи и складове от 2011 г. насам. Последният взрив се случи в град Карнобат в обект, който беше засегнат и миналата година в резултат на това, което собственикът определи като руска атака.

Въпреки че години наред българските власти уж разследват инцидентите, официалните лица са предпазливи по отношение на това какво наистина се е случило и дали руснаците са наредили атаките срещу съоръженията.

Денков заподозря, че се бави, когато беше попитан какво се случва. "Не знам, защото нямам представа доколко тайните служби, системата на прокуратурата са се опитали да намерят отговора".

В същността си предположенията на Денков, че властите никога не са се вглеждали прекалено в случаи като "Възраждане" и взривовете в завода, разкриват степента на руско влияние в българските институции. Много от най-влиятелните лица в България произхождат от свързаните с Москва служби за сигурност от комунистическата епоха. След падането на Берлинската стена тези олигарси в сянка заграбиха първокласни национални активи и създадоха все още широко разпространени мрежи за организирана престъпност, които източват средства от ЕС, извършват изнудване и контрабанда на наркотици, оръжие и хора.

Въпреки това той изрази надежда, че тенденциите се променят. "Почти съм убеден, че българският народ е проевропейски настроен. За съжаление, те са жертва на много активна и много агресивна прокремълска, пропутинска пропаганда", каза Денков.

"Трябва да обясним на хората какви са ползите от пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО", добави той, подчертавайки, че този въпрос, според него, "никога не е бил обясняван правилно" на населението.

Премахване на старото

Един от приоритетите на новото правителство е широкообхватна реформа на разузнавателните служби, която да изкорени агентите на Москва.

Опитите на властите, обаче, срещат съпротивата на президента Радев, който е смятан за промосковски настроен и който в момента подписва заповедите за назначаване на шефовете на различните служби за сигурност, което възпрепятства всяка промяна в системата.

За да преодолее това препятствие, реформаторското правителство ще се опита да промени закона, което ще отнеме "един или два месеца", каза Денков, "освен ако президентът не промени мнението си, което, според мен, би било съвсем логично за него".

Премиерът е изправен пред трудна битка в опитите си да отърве страната си от руското влияние: както самият той признава, не може да се каже колко далеч се простира обхватът на Москва.

Запитан дали смята, че президентът Радев повтаря позицията на Русия от лично убеждение или изпълнява директни заповеди от Кремъл, Денков се засмя.
След кратък размисъл той отговори: "Не мога да отговоря на тези въпроси. Не знам отговорите."