В анализ на Института за пазарна икономика от октомври 2024 г. се подчертава, че качеството на образованието е съмнително, като на учениците липсват умения, подходящи за пазара на труда. В рубриката „Училището, което искаме“ директорът на Националния инспекторат по образованието д-р Анелия Андреева коментира темата.
„Въпросът за качеството на образованието е доста сериозен. Не само външните изследвания показват, че то пада, но също така и това, което ние правим от българска страна. То потвърждава тези резултати. Националният инспекторат по образование има важна функция да оценява качеството, което предоставят детските градини и училищата. За съжаление 7-годишната ни работа не показва особено високи и добри резултати“, посочи д-р Андреева.
Припомняме, че функционалната неграмотност се отнася за хора, които могат да четат и пишат, но имат затруднения или дори невъзможност да разберат и използват писмена информация в ежедневието си.
В проучване от 2015 г. на програмата за международно оценяване на учениците PISA приблизително 41,5% от българските ученици в 9 клас са функционално неграмотни по четене, а 42% по математика. При следващо оценяване на PISA през 2018 г. средният резултат на българските ученици бележи спад с 22 точки.
На този фон в основното училище „Васил Левски“ в село Караджово доказват, че този проблем може да бъде преодолян. Въпреки че голяма част от учениците идват от семейства с базова неграмотност, те постигат отлични резултати на външни оценявания.
Да учиш и да успяваш – това е възможно, дори когато семейството ти не може да ти помогне с домашните. В основното училище в садовското село Караджово децата от уязвими групи доказват, че с подкрепа и постоянство може да се преодолее бариерата на функционалната неграмотност.
Мотивацията на учениците е ключова, но още по-важна е ролята на учителите, които ежедневно се борят да компенсират липсата на подкрепа у дома. „Това са деца от затворена общност, техният кръгозор е ограничен и училището е мястото, което отваря прозореца към другия свят“, съобщи старши началният учител в ОУ „Васил Левски“ Станка Тонева.
В малките населени места децата често нямат същите възможности като връстниците си в големите градове, но учителите работят усилено, за да променят това. „Децата от малки населени места нямат равни възможности. Усилията на всички учители са насочени към компенсиране на този старт“, допълни Тонева.
Директорът на училището Красимира Благоева вярва, че личният пример на учителите и успешните ученици мотивира най-силно децата. „В българското учебно заведение учителите имат емоционална връзка с учениците. Личният пример е един от основните мотиватори за нас“, посочи тя.
Но най-голямото предизвикателство остава липсата на ангажираност от страна на родителите. „Най-сериозният проблем е с немотивираните и неграмотните родители. Там е най-трудно“, уточни Благоева.
Според нея ако децата прекарват по-малко време на мобилни устройства и повече в реално общуване, резултатите ще бъдат още по-добри. „Ние, възрастните, можем да си поставим граници, но децата тепърва трябва да се научат на това“, казва директорът.
Дигитализацията помага, но крие и рискове, особено след пандемията. „Децата, които тогава бяха в първи клас, миналата година се представиха блестящо на външното оценяване. Но когато дигитализацията ограничава общуването, те стават асоциални“, подчерта Станка Тонева.
Въпреки предизвикателствата училището в Караджово доказва, че в малките населени места също могат да се прилагат успешни практики. „В малките населени места има много добри примери и практики, които могат да се популяризират“, казва директорът.
И успехът на тези деца е не просто училищен – той е успех за цялото общество. „За мен важно е зад всеки успех да има дългосрочно постоянство. Грижата към детето да продължи към грижата за ученика“, уточни Благоева.
Функционалната неграмотност е предизвикателство, но с правилния подход и постоянство тя може да бъде преодоляна. И най-доброто доказателство за това са учениците в Караджово.