Министър Москов не можа да намери подкрепа не само в лекарското съсловие, но и в обществеността като цяло за извършване на някаква реорганизация и оттук идва неговият проблем. Това коментира пред Факти.бг бившият директор на „Пирогов” и настоящ консултант в системата на здравеопазването д-р Спас Спасков. Според него е твърде силно сега да се говори за реформа в здравеопазването, по-скоро министърът на здравеопазването се опитва да покаже няколко инструмента, с които би могло да се прави такава. Той даде и рецепта, какво трябва да се направи като първи стъпки, за да има успех така дълго очакваната реформа в здравеопазването.
Имат ли основание джипитата, частните и общински клиники да протестират? Основателни ли са исканията им?
Проблемът е общ със здравеопазването и не можем да го разделим на частни и държавни клиники. Основното в него, ако го разглеждаме като проблем, е, че не може да се достигне до консенсус. Тогава, когато се прави някаква реорганизация от какъвто и да е тип, е необходимо да има разбирателство, поне в рамките на 60-65% от участниците в този процес. И тогава, когато се прави реорганизация, едно от основните действия на този, който я прави, е да намери свои съмишленици и поддръжници. Мисля, че е твърде силно сега да говорим за реформа в здравеопазването, по-скоро министър Москов се опитва да покаже няколко инструмента, с които би могло да се направи тя. И оттук идва този сблъсък с лекарите, тъй като те не могат да разберат какво точно ще се случва. Те виждат примерно, че има национална здравна карта, но те не знаят за какво ще бъде ползвана тя. И тогава, когато не знаят, започват да мислят за лошите неща, които могат да се ползват от такива инструменти и това в известна степен ги настройва в негативна посока. Министър Москов не можа да намери тази подкрепа не само в лекарското съсловие, а и в обществеността като цяло за извършване на някаква реорганизация и оттук идва неговия проблем.
Споменахте здравната карта, но твърде спорен е моментът както за гражданите, така и за лекарското съсловие с пръстовия отпечатък. Какво е мнението Ви за тази система?
Пръстовите отпечатъци са форма на идентификация на пациента. Ако погледнем принципа на идентификацията, някога в много старо време отпечатъкът се е считал като форма на идентификация. По-късно хората добиват някаква култура, образование и т.н. и започват да се идентифицират чрез подпис. По-нататък започват да се вкарват и други допълнителни начини за идентификация, да кажем личната карта, която е типична форма на идентификация. Има страни, в които е достатъчно да кажеш името си. Идентификацията с пръстов отпечатък в днешно време е един от високотехнологичните начини на идентификация и струва ми се, че той е прекалено мощен за това, за което желаем да се прави. Тя може да доведе до същия ефект, какъвто е този с ползването на личните карти, или на който и да е друг документ. Поради тази причина, според мен, възникна и този проблем. Правим едно действие, веднага вкарваме второ и трето действие. Но министърът не можа да ни убеди. Той по-скоро се опита да заповяда ползването на пръстовия отпечатък, вместо да ни увери, че това е полезно действие.
Години наред говорим за реформи в здравеопазването, явно е, че рано или късно това трябва да се случи, едно от най-проветривите места е постът на министъра на здравеопазването, какво трябва да се направи и какво българина и лекарското съсловие, за да тръгнат нещата напред?
За да се тръгне към някаква реформа, първото нещо, което трябва да е ясно на българите е каква е тази реформа. Ние непрекъснато повтаряме от години наред, че трябва да се прави реформа, но самото действие на реформата всеки го носи по някакъв начин в съзнанието си. Аз разбирам реформата по един начин, вие я разбирате по друг, министър Москов може би я по трети начин. Но никой в момента не ни казва ясно, какво има предвид, когато говори за реформа, точно какво трябва да се случи при извършването на определените действия. Важно е ние съгласни ли сме на тези действия, въпреки че когато има реформа, има и някои неприятности. То е нещо подобно на ремонта в апартамент. Винаги, когато правим ремонт трябва да изживеем нещо неблагоприятно, но крайният резултат всъщност ще потуши неприятните усещания от това, което се случва. В случая ние не знаем какъв е крайният резултат и какво точно искаме да се случи. Това е проблем на политиците. Те трябва да излязат съвсем ясно и да кажат в тази реформа, която ние предлагаме крайният резултат ще бъде еди какъв си и стъпките, които ще извършим ще бъдат съвсем ясни. Тогава няма да има никакъв проблем ние като граждани ще изживеем дори и неблагоприятните неща с усмивка, тъй като ще чакаме светлото бъдеще.
Какви все пак са конкретните стъпки, които могат да се направят, за да тръгнем към реформа?
Първото нещо е да се направи анализ, от какво не сме доволни в момента. Всички говорят за някакъв невъобразим хаос, но аз не мисля, че нещата стоят толкова трагично. Но наистина има неща, които биха могли да добият по-добра форма. Ако говорим от гледната точка на пациента, едно от нещата е до известна степен да стане по-ясен достъпът до медицинската помощ и да се знае съвсем конкретно и ясно кое и по какъв начин може да бъде получавано. Ние много добре знаем, че с наличните средства за общественото здравеопазване, не можем да постигнем абсолютно всичко, което бихме желали да ни се случва. И поради тази причина трябва да се вкарва някаква яснота кое е възможно и кое не, за кое ще получаваме медицинската помощ през обществените фондове, за кое през частните фондове и за кое ще трябва да си доплащаме сами, ако желаем да го получаваме. Следващото нещо, на което трябва да се обърне много голямо внимание, са механизмите за финансиране на здравеопазването. За да се получава по-качествено здравеопазване трябва да се събират повече средства и да участват в самия процес повече средства. И ето тук трябва съвсем ясно да се регламентира това как ще постъпват тези средства. С много големи лозунги за това как ще ограничим постъпването на средства, ние всъщност определяме как ще ограничим и някои функции на здравеопазването. За да имаме много добро здравеопазване, трябва да има съответното финансиране. Трябва да се обърне внимание и на това как се изпълнява медицинската помощ. Необходимо ли е да бъдат поставени при този изключително стеснен ресурс, с който разполагаме, логично ли е да завишаваме летвата на изискванията в системата на здравеопазването. Възможно ли е с този ресурс да се изисква това, което ни се иска или пък трябва до известна степен да свалим малко изискванията към системата. И ето как се натрупаха неща, за които можем да мислим и да търсим решения.