Общоприето е, че на работното място не се плаче. Това е непрофесионално и неуместно. Плачът кара околните да се чувстват неудобно, а плачещите, по-конкретно жените, изглеждат слаби и уязвими.
И все пак, въпреки стигмата, мнозина го направя.
В едно изследване, направено измежду 13000 души, 10% от анкетираните съобщават, че когато вече не издържат, се затварят в тоалетната и плачат скришом. Друго проучване, направено сред 700 души установява, че 41% от анкетираните жени и 9% от анкетираните мъже признават, че поне веднъж са плакали на работното си място, пише "Блумбърг".
Като се има предвид, че плачът е естествен компонент на човешкия опит, не трябва да се учудваме, че от време на време това се случва и на работното място. Ето защо, не само че трябва да приемем съществуването му, но може би и да се научим как да го използваме в наша полза.
Последните изследвания на учени от Харвард Бизнес Скуул са открили тайната за превръщането на сълзите на работното място в злато: направете ги доказателство за вашата професионална страст.
В серия от пет експеримента, изследователят Елизабет Бейли Улф е установила, че когато работещите, приписват сълзите си на емоционалната си ангажираност към работата, те биват оценени като по-компетентни, в сравнение с онези, които плачат по други причини.
В един от сценариите, които разиграва изследователката, работен конфликт между членовете на екипа, става причина за сълзи. В една от версиите, разплакалият се заявява, че причината да избухне в сълзи е емоционалната му ангажираност с работния процес. В друга версия, той или тя, заявява, че се е разплакал просто защото е по-емоционален. В третата версия, лицето, което започва да плаче, не казва нищо. Резултатите от този експеримент показват, че тези, които са говорили за своята страст към работата, са били оценени като по-компетентни.
В друг експеримент, участниците трябвало да прочетат записи от интервюта за работа. В интервюто, кандидатът описвал как е положил усилия да създаде стажантска програма в старата си работа, но заради съкращения в бюджета, тя така и не била реализирана. Това накарало интервюираният да се разплаче пред шефовете си. В една от версиите той казва "разплаках се, защото аз наистина правя нещата със страст и хъс и работата ми е важна за мен." В друга версия на интервюто кандидатът казал, че сълзите му са свързани с факта, че държи на нещата, които прави и когато те се провалят, той се разстройва. След като прочели записите, 61,5% от участниците заявили, че биха наели първият кандидат, а 47,4% биха наели емоционалния (втория).
"По същество, това, което трябва да кажете, е: Аз не съм разстроен, защото съм емоционално нестабилен, а съм разстроен, защото съм инвестирал толкова много в работата, на която държа и ме засяга емоционално", казва Улф. "Това е нещо, което повечето работодатели искат. Те искат хора, които са посветени на работата си и са дълбоко заинтересовани от нея, инвестирайки цялото си същество в нея. "
Разбира се, тази стратегия работи само за сълзи, свързани с работата. Понякога обаче хората плачат по време на работа по лични причини. Когато това се случи трябва да сте достатъчно находчиви, за да не разгневите шефа си и да не предизвикате у колегите си неудобство.
Ако неволно започнете да плачете по време на работа, вместо да се извинявате за пристъпа на емоционална слабост, най-добре е да обвините емоционалната си ангажираност към работата. Така сълзите ви ще бъдат приети по-скоро като ценни и благородни, отколкото като знак за слабост.