Изследване за най-екстремните повърхностни температури на Земята показа, че най-горещите райони са пустинята Лут в Иран и северноамериканската пустиня Сонора, съобщава Сайънс алърт.
Пустинята Лут или Даще Лут , заема първото място по горещина на повърхността. От 2002 г. до 2019 г. температурата там редовно е била изпепеляваща, вероятно защото е между планински вериги, които спират въздуха над дюните, особено в частите, покрити с черна вулканична скала.
Данните потвърждават установеното през 2011 г. А през 2004 г., 2007 г., и 2009 г., в пустинята Лут са регистрирани най-високите температури на сушата. През 2005 г. районът е достигнал 70,7 градуса Целзий, но според авторите на новото изследване вероятно стойностите са били по-високи. Според спътникови данни от последните две десетилетия повърхността в тези два района понякога се загрява до 80,8 градуса Целзий.
След този първи анализ НАСА осъвременява спътниковия софтуер и вече може по-добре да регистрира повърхностните температури на Земята. С него специалистите стигат до извода, че температурите в пустинята Лут са били с 10 градуса по-високи от смятаното преди.
При тези температури едва ли би могъл да се зароди някакъв живот там, било то флора или фауна....Така е логично да си помислим, че всичко там би се изпепелило....Но Всевишният е имал друг план за тази най-гореща точка и дори там е посял и вирее един странен храст - „гяз“. Думата „гяз“ се свързва с наименованието gyaz-angebin, което се превежда като „мед от гяз“ или „сок от ангебин“, вид тамарикс, който расте в планините Загрос западно от Исфахан и в пустинята Лут.
В определено време на годината, когато температурите са по-приемливи, специалисти разрязвали клоните на този храст от които изтичала бяла лепкава течност, като „млечице“.
Тази бяла лепкава субстанция е основната съставка на много лекарства за сърце – изключително ценен дар от природата, който се използва широко в медицината, фармацията, козметиката и кулинарията. Като медикамент се използва широко в кардиологията, а за профилактика можете да го хапнете във вид на сладкиш, който всъщност не е сладък, напротив, много лек и приятен на вкус.
Лепкавата субстанция „гяз“ или т.н. „gyaz Khunsar“, събрана от храстите в планините и в горещата пустиня Лут, се поставя в големи медни съдове заедно с други съставки: яйчен белтък, шамфъстък, бадеми и розова вода. След това тази сурова смес се разбива на огън до желаната плътност.
„Гяз“ /Gyaz/ традиционно се прави на ръка под формата на сладкиши с диаметър 6-7 см и дебелина 1 см се опакова по древна персийска традиция в специални дървени кутии. Всъщност „Гяз“ — е традиционен ирански десерт известен още като персийската нуга. Но комбинацията от съставките и природното лепкаво млечице придава на бонбоните специален вкус, който ги отличава от европейската нуга. Десертът е най-характерен сред провинциите Исфахан, Язд, Керман и Фарс.
„Гяз“ е вече широко известен по цял свят с наименованието си - персийската нуга, произхождаща от района на Исфахан. където само го приготвят, а събират вълшебния еликсир от пустинята Лут.
„Гяз“ обикновено се придружава от чай, кафе или шербет и се яде като десерт след основно ястие. По традиция иранците задължително го сервират на тяхната Нова Година, известна като "Новруз".
Автор: Оля Ал-Ахмед, Техеран, Иран