Остатъци от ДНК на морска костенурка бяха открити във вкаменени останки, датиращи отпреди 6 милиона години - рядък случай на идентифициране на генетичен материал на гръбначно животно в такива древни вкаменелости, съобщи Ройтерс, предава БТА.
Древното животно е тясно свързано с днешните костенурки от видовете атлантическа ридлея и маслинова ридлея.
ДНК молекулите не са особено трайни, но при подходящите условия остават запазени в някои древни останки. Миналата година изследователи съобщиха, че са открили ДНК от животни, растения и микроби, датиращи от преди около 2 милиона години, в седименти в отдалечената най-северна точка на Гренландия.
Кадена каза, че единствените вкаменелости на гръбначни животни, по-стари от тази костенурка, които са били открити с подобни остатъци от ДНК, са били остенките на два динозавъра – тиранозавър, който е обитавал планетата преди около 66 милиона години, и брахилофозавър, който е живял преди около 78 милиона години. Кадена добави, че са били открити също и остатъци от ДНК на насекоми, датиращи от преди десетки милиони години.
Древната костенурка е от същия род като два от седемте вида живи морски костенурки в днешно време – атлантическата ридлея, която е най-малката морска костенурка в света, и маслиновата ридлея.
Атлантическата ридлея има глава с триъгълна форма и леко заоблен нос. Тя обитава предимно Мексиканския залив. Маслиновата ридлея, която много прилича на атлантическата, обитава най-вече тропическите райони на Тихия, Индийския и Атлантическия океан.
Вкаменелостта на древната морска костенурка свидетелства за най-стария известен представител на рода и допринася за разбирането ни за еволюционната история на тези животни, казаха изследователите. Те не са идентифицирали костенурката по вид, защото останките са твърде непълни, добави Кадена.
„Всяка вкаменелост, всяко място с вкаменелости има специфични условия за съхранение, които в някои случаи биха могли да благоприятстват запазването на оригинални биомолекулни остатъци като протеини и ДНК“, разказа Кадена. „Може би в бъдеще и с повече изследвания от този тип бихме могли в даден момент да секвенираме много малки части от ДНК и да направим изводи за техните близки роднини или да включим тази информация в по-широко молекулярно еволюционно изследване.“