Основната причина за атаките срещу мен и университета са службите за сигурност и тяхното овладяване. Но това не е мой проблем. Това е проблем на правителството на република България и на съответните органи, които са оторизирани да правят тези смени. Нито имам претенциите, нито имам желанието да давам съвет на някой как да управлява тези служби и как да назначава хората, които работят в тях.
Това заяви в интервю за Факти.бг ректорът на Университета за библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) проф. Стоян Денчев по повод обвиненията в задкулисие срещу него и повереното му учебно заведение.
Каква е истинската причина за атаката срещу Вас лично и срещу университета, на който сте ректор? Днес Димитър Иванов заяви, че се цели отстраняването на Владимир Писанчев от председателското място в ДАНС и компрометирането на Цветлин Йовчев.
Не бих могъл, а и не искам, да коментирам нищо извън целите на университета. Причини може да има хиляди. Аз обаче държа на правото на университета, който представлявам, да бъде нормален университет и да не търпим необосновани измислици на хора, които нямат нищо общо с образователната среда в България.
Придобива се усещането, покрай публичното говорене, че в катедра „Национална сигурност” в УНИБИТ работят двама-трима човека. Каква е истината?
Там работят поне 15-20 човека. Бих могъл да ви кажа, че освен тези две имена – на доц. Йовчев и д-р Казаков (бивш председател на ДАНС), там работят и генерал проф. Марев, който е ръководител на катедрата, който е бивш началник на Военната академия, адмирал Люцканов, който беше представител на България във военния комитет на НАТО, работят млади хора – асистенти и доценти, чиито имена не говорят нищо за широката публика... Нормална катедра с нормален учебен процес. Освен „Национална сигурност”, там се изучава „Информационна сигурност”, „Запазване и съхраняване на културно-историческото наследство” – неща, които са във възможностите на университета да предоставя обучение на български и чуждестранни граждани. Проблемът е измислен.
Защо тези специалности се изучават в УНИБИТ?
Не само при нас ги има. Специалности по „Национална сигурност” има в няколко български университета, сред които Нов български университет, Варненски свободен университет и аз не виждам защо ние да бъдем изключение. Университет идва от универсум – това означава много и различни категории специалности, най-малко три направления в науката.
Защо има засекретени докторантури?
Има една единствена засекретена докторантура – на Владимир Писанчев. Всички останали са явни и могат да бъдат прегледани, според законите на държавата. Дисертацията на Писанчев касае секретни данни, които не могат да бъдат обявени публично. Бих дал предложение на г-н Писанчев да предостави по линия на Народното събрание, което има права на достъп, който се интересува, хора, които се интересуват, да му прочетат дисертацията. Тя е много стойностна.
Защо си мислят някои, че в службите за сигурност трябва да работят неинтелигентни хора. Неслучайно на английски службите се казват „Интелиджънт сървиз” – интелигентна услуга. Там трябва да работят едни от най-умните хора и според мен това е факт. Между впрочем, в службите на западните демокрации работят хора с научни степени, защитени много отдавна. Освен това, не всеки който защити научна степен, трябва да става преподавател в университет. Може би 70% от хората защитили дисертация в развитите демокрации работят в други сфери на обществения живот. Едва 30-35% са в университетски структури.
В една телевизия днес беше направено едно глупаво внушение. Първо, че по закон не можело да има защитени дисертации. Всеки може да провери съответния член на Закона за академичното израстване, където пише, че сред дисертациите може да има такива, които да са закрити, съобразно данните, които са изнесени в тях. Второ, през цялото време стояха образите на Писанчев, Йовчев и Казаков и до тях пишеше доктор на науките. Доктор на науките е научна степен, докато само доктор е образователна научна степен. Те имат образователната научна степен доктор, а не доктор на науките. Освен това бяха сложили етикета „секретно”. Вярно, че върху етикетите на Йовчев и Казаков имаше въпросителен знак („секретно?”), но това е една прозрачна манипулация – да се внуши, че са секретни, пък дали е така – не се знае. Както преди години по вестниците имаше заглавия – „Иван Иванов – убиец?”... Но вече не обръщам внимание на този цирк.
Вас лично Ви обвиняват във връзки с ДПС, в това, че кадрувате заедно...
Думата обвинение в случая, не е точна, ако който и да е поддържа връзка със законна, легитимна политическа партия в България. Не може да има обвинение за това. Защо не ме обвиняват, че имам връзки сега или преди със СДС, с БСП или ГЕРБ?
По-скоро обвиненията са в задкулисие, в кадруване...
Как ДПС биха се вслушали в моите съвети, след като нито съм член на партията, нито съм ги виждал. Вече съм споменавал, че с г-н Доган не съм се виждал от пет години, с г-н Местан от може би две години. Напоследък се чух и с двамата по телефона – с Ахмед Доган на 4 февруари, с Лютви Местан няколко дни по-късно. Един телефонен разговор от една-две минути надали би могъл да нареди някакви кадри. Никога не съм имал нито претенции, нито желание за такъв тип въздействие, а и те откъде-накъде ще ме слушат, че да редим кадри във властта. Пълен абсурд.
Да не би атаката да е срещу УНИБИТ и успешната му работа? Работите по много европейски програми, поддържате връзки с университети в чужбина.
Това също е допустима причина за атаките срещу университета, но тя е малко по-завоалирана. Основната причина, според мен, са службите за сигурност и тяхното овладяване. Но това не е мой проблем. Това е проблем на правителството на република България и на съответните органи, които са оторизирани да правят тези смени. Нито имам претенциите, нито имам желанието да давам съвет на някой как да управлява тези служби и как да назначава хората, които работят в тях. Ние сме една институция за образователен сервиз. Г-н Писанчев, в случая, си е подал документите за разработка на дисертация, направил я е, защитил я е. Мен не ме интересува неговата битност като директор на ДАНС. Ако ще да е и директор на космическа агенция.
Имало ли е натиск от страна на политици спрямо Вас? Например да защитят дисертация в университета?
В никаква посока никой не ми е оказвал натиск за нещо. Защитаването на дисертация е нещо, което е публично. Идват, разработват концепция за дисертационен труд, основна част, явяват се на предварително събеседване, има комисия от седем-осем човека, всеки от които обсъжда, задава въпроси, има предварителни отзиви. После се държат изпити, които са явни, всеки може да види резултатите от тях, прошнуровани са. Всеки на ръка е написал въпросите, които е развил като теза. Има предварителна защита, има самостоятелна защита, която в общия случай е публична. Оттам нататък всичко е на тезгяха. Никой няма да окаже въздействие на един ректор, който и да е той, в рамките на образователната система в България, за да стане докторант или да защити дисертация.
Много бих искал следващия път, когато правим интервю, да говорим за висше образование, да говорим за млади хора, да говорим за наука. Имаме толкова интересни алтернативни форми на обучение, които са бъдещето на новата образователна парадигма на висшето образование. Тази парадигма вече е световна, за съжаление в България има само отделни намеци. Преминаване от акредитирана квалификация към сертифицирани умения. Ние това го изпълняваме успешно. За това бих искал да говорим. Другите проблеми са далеч от мен, те не са проблеми на университета. Да си ги решават на друго ниво и с други хора.
И още нещо накрая. Студентите ни не обръщат внимание на глупостите, които се говорят за университета, но казват: Професоре, ние искаме да защитим нашите права по някакъв начин. Откъде накъде някой, който и да е той, ще обижда нашия университет.
Младите хора се тревожат. Аз ги съветвам да не правят ексцесии – да завардват пътища, да спират движение – нещо което биха могли да направят. Ние се намираме на пътя на аерогарата и на входа към София от Пловдив. Не бих допуснал такъв тип изяви, надявам се, че нашите студенти са разумни и няма да си позволят да правят такъв тип публичност, че да ги забележат.
За мен е по-важно да дойдат хора, които се интересуват от университета и неговото развитие, да видят пълните зали със студенти, да дойдат на кандидат-студентската кампания и да видят огромното желание на кандидатстващите. Това ме радва.
Разбира се, когато стана сутрин и чуя поредната глупост по някоя от телевизиите, се ядосвам и денят ми не тръгва добре. Но в края на краищата, имаме си цели и задачи в университета, поставени от държавната политика в областта на образованието и мисля че се справяме добре.