Проф. Стоян Денчев: Вазов не може да преминава!

Вазов и неговите песни…?!

Да, днес наистина се навършиха 174 години от рождението на един от най-великите българи – Народния поет Иван Вазов!

И както пишат в часовия вестник (вестник „24 часа“), „Честването ПРЕМИНАВА и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа „Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство „Т. Ф. Чипев – 130 години“, отбелязва на сайта си Националния литературен музей“.

Неслучайно заострям вниманието си на думата ПРЕМИНАВА, защото не само аз, но и повечето българи, независимо от възрастта им, сме възпитани в искрена любов и преклонение пред гения на този уникален и неповторим български творец. Лично на мен не ми се ще юбилеят на Иван Вазов, някак си покрай другите важни и не толкова важни събития в нашата страна, в Европа и в света, да ПРЕМИНАВА…

Вазов не може да преминава! Той трябва да се отбелязва тържествено! На този ден, като днешния, трябва да звънят фанфари и Народът трябва спонтанно да прекланя глава пред паметта на своя Поет!

По покана на Националния литературен музей днес, в столицата, от 11:00 ч. се състоя скромно тържество пред паметника на Иван Вазов, на ул. „Г. С. Раковски“, в близост до православния храм „Света София“.

Да, имаше около 30-40 човека, начело с г-н Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей. Там беше и ръководството на Съюза на българските писатели, водено от своя председател поетът д-р Боян Ангелов. Забелязваше се присъствието на проф. Ирена Петева, Ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, както и на представители на БНТ и БТВ, и двама-трима фоторепортери от други медии и … и?

А, да – имаше венци от Столична община и от Министъра на културата, което разбира се, е похвално.

Защо ли не видях представители на Министерството на образованието и науката, на Президентството, на Народното събрание, на Народния театър „Иван Вазов“, на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, на Столичната библиотека, на СУ „Св. Климент Охридски“, на алтернативните писателски съюзи, на български писатели, получили високи международни награди…

Не, аз не съм късоглед, за да не ги видя. Те просто отсъстваха! Съмнявам се, че не са получили покани, но не мисля, че за честване на Иван Вазов някой трябва да отиде само ако изрично е поканен. Аз съм на мнение, че всеки българин трябва да носи в сърцето си Вазов и неговите песни".

Източник: Епицентър