Анализ на сп. Икономист, Великобритания
Лесно можеш да стигнеш до отчаяние в Украйна. Тази раздираща се от войната страна в продължение на почти два месеца се намира в състояние на политическа криза. „Революцията на достойнството“, в резултат на която преди две години бе свалено корумпираното и авторитарно правителство на Виктор Янукович, не донесе революционни промени, пише в анализ на . Корупцията както и преди е широко разпространена. Ключовите реформи не са доведени до край. Разделението на властите между президент и премиер продължава да е неясно. Позициите на олигарсите са все още силни, а старите политически лица си сменят имиджа. Правителството е парализирано. Чуждестранната помощ е замразена. А интригите около формирането на новото правителство са до болка познати, пише сп. Икономист, Великобритания.
На 10 април след няколко седмици на колебание премиерът Арсений Яценюк, чиято популярност се срина заедно с падането на жизнения стандарт, подаде своята оставка. Резултатите от двегодишно му пребиваване на поста остават нееднозначни. Неговото правителство успя да повиши абсурдно ниските цени на газа за населението на Украйна, а също така съкрати зависимостта на страната от руските доставки. Държавните поръчки – най-големия източник на корупция – станаха по-прозрачни. Но дейността на неговото правителство беше помрачена от корупционни скандали и замразяване на реформите.
След подадената оставка от г-н Яценюк последва задкулисна политическа търговия. Възникналите разногласия нагледно свидетелстваха за отсъствието в Украйна на отговорен елит. На 14 април Радата, украинският парламент, гласува за съставянето на ново правителство начело с Владимир Гройсман, председател на парламента и близък съюзник на президента Петро Порошенко. Александър Данилюк, бивш консултант на McKinsey получи поста министър на финансите. Новата администрация е подкрепяна от крехката коалиция между „Блока на Петро Порошенко“ и партията на г-н Яценюк, чийто представители въпреки жалките рейтинги, запазиха ключови постове, в това число и поста на вътрешен министър.
За тези, които следят събитията в Украйна, неволно възниква усещането за дежавю. Преди 12 години, след Оранжевата революция, започна периода на лошото управление на Виктор Ющенко. По това време г-н Порошенко, един от близките приятели на г-н Ющенко, въплъщаваше в себе си предателството на революционните надежди. Но в крайна сметка в един аспект днешната ситуация се отличава от това, което беше преди – енергията на „Революцията на достойнството“ все още не е пропиляна. Тя бе подхваната от гражданското общество. При международна подкрепа украинските граждански групи се опитват да заставят правителството да изпълнява дадените по време на Майдана обещания за реформа на корумпираната олигархична постсъветска система.
На една от киевските улици, разположена до сградата на президентската администрация, десетки млади активисти формират нова, европейски по стил държава, създават паралелни институти и предлагат проектозакони, които след това се прокарват през парламента. Около 50 водещи нестопански организации (НКО) образуваха коалиция с достатъчно странно звучащото на английски име - „Реанимационен пакет от реформи“ (Reanimation Package of Reforms). Участниците в коалицията се занимават с прокарването на закони, с организация на протести, с мониторинг на реформите, а също така провеждат ежеседмични срещи с членове на парламента.
В коалицията „Реанимационен пакет от реформи“ влизат групи, имащи опит с провеждането на реформи в такива области като децентрализацията и борбата с корупцията. „Ние имаме реално влияние“, казва Вадим Миский, 26 годишен организатор от коалицията. Тази мрежа включва в себе си независими средства за масова информация, а също и 40 депутати, наричащи себе си еврооптимисти. Много от тези млади активисти, вдъхновени от успехите на реформата в Грузия в средата на 2000-та година, са обединени около Михаил Саакашвили, бившия президент на Грузия и днешен губернатор на Одеска област. Той оглавява в момента националното антикорупционно движение.
За разлика от грузинските реформи, които активно се поддържаха отгоре, промените в Украйна не са толкова очевидни. Още повече, че те имат широка подкрепа. Даря Каленюк, ръководител на Центъра за противодействие на корупцията и един от участниците в коалицията, е на мнение, че една от причините заради която борбата с корупцията вероятно изглежда все по-лоша, е това, че този въпрос се осветява много по-широко в пресата в сравнение с периода на управлението на Янукович. „Ние създадохме токсична среда за корумпираните украински чиновници, занимаващи се с кражби в продължение на последния четвърт век“, подчертава Севиля Мусерлиева-Боровик, главен редактор на Интернет-вестника „Украинска правда“.
Макар гражданското общество да удържа няколко важни победи в информационната война, основната борба се води по отношение на правоохранителните органи. Макар активистите на гражданското общество и да не са способни да разрушат такива корумпирани структури като Главната прокуратура (според проучванията в нея има по-малко доверие отколкото в пропагандните руски телевизионни канали), те помагат да се създават паралелни институти.
В няколко града се създадоха нови полицейски сили, които да заменят старите и корумпирани формирования. Съществуват също Национално антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ), което има възможност да разследва делата за корупция по високите етажи на властта, нова антикорупционна прокурорска служба и Национална агенция за предотвратяване на корупция, в задачите на която влиза проверка на декларациите за доходите на правителствените чиновници. Гражданските активисти се опитват да променят правилата, по които се провеждат изборите. Те искат да ограничат частното финансиране на избирателните кампании и да предотвратят възможността политическите партии да се превърнат в пудели на олигарсите.
Победата на гражданското общество в Украйна в никакъв случай не е гарантирана. Частично изходът от борбата ще зависи от усилията на западните донори, насочени за укрепването на строгите правила за използването на средствата, които те изпращат в Украйна. Създаването на Национално антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) бе едно от условията на МВФ за отпускането на кредит от 17 милиарда долара, който бе замразен от опасения за корупция. Украинското ръководство, което в огромна степен зависи от чуждестранна помощ, има ограничено пространство за маневри.
Гражданските активисти и следователите от НАБУ - минали строг подбор, подготвени от западни специалисти по борба с мошеничеството и получаващи добра заплата – неизбежно предизвикват противодействието на старата система. Главната прокуратура, която до неотдавна оглавяваше Виктор Шокин, протеже на г-н Порошенко, отказа да дава информация на НАБУ, а също така повдигна обвинение на Центъра за противодействие на корупцията. „В страна, в която чиновниците крадат суми, съставляващи проценти от БВП, винаги ще има борба“, казва г-жа Каленюк. „Ние бяхме готови за това“.