Железният купол се пропука под натиска на иранските ракети

Ескалацията във войната между Израел и Иран доведе до поява на нов и особено тревожен елемент - масовото използване на балистични ракети с касетъчни бойни глави, които поставят под сериозно напрежение дори най-модерните системи за противоракетна отбрана, пише "Гардиън".

Началото на това развитие беше дадено на 5 март, когато в профил в социалната мрежа X, свързан с покойния върховен лидер на Иран Али Хаменей, се появи пропагандно послание с изображение на мощна ракета и надпис "Моментите на Хорамшахр предстоят". Това е пряка препратка към най-модерната иранска балистична ракета "Хорамшахр", за която се смята, че може да носи касетъчна бойна глава с до 80 суббоеприпаса.

От началото на конфликта на 28 февруари тази заплаха започва да се материализира. Според израелската армия около половината от изстреляните ирански ракети са били оборудвани именно с касетъчни бойни глави. Най-малко 19 такива ракети са проникнали през противовъздушната отбрана и са ударили населени райони, причинявайки жертви и десетки ранени.

Ключовият проблем при този тип оръжие е неговият механизъм. Касетъчните боеприпаси се разпадат във въздуха и разпръскват десетки по-малки бомби върху широка площ. Това означава, че дори ако носещата ракета бъде прихваната, не е гарантирано, че всички суббоеприпаси ще бъдат унищожени. Ако разпръскването вече е започнало, прихващането става практически невъзможно.

Именно тук се разкрива уязвимост в иначе изключително сложната израелска система за отбрана, включително "Железен купол". Тя е проектирана да неутрализира единични заплахи - ракети с една бойна глава - но при касетъчните боеприпаси профилът на атаката се променя. За да бъде ефективна защитата, ракетата трябва да бъде унищожена още преди да освободи суббоеприпасите, най-добре извън атмосферата.

Освен чисто техническото предизвикателство, има и икономическо измерение. Защитата срещу касетъчни боеприпаси изисква използването на скъпи прехващачи, като в някои случаи може да се наложи изстрелването на десетки ракети за неутрализиране на една единствена заплаха. Това поставя под въпрос устойчивостта на отбраната в дългосрочен план и създава риск от изчерпване на наличните ресурси.

Паралелно с това, касетъчните боеприпаси имат и сериозни хуманитарни последици. Част от суббоеприпасите не се взривяват при удара и остават като неизбухнали устройства, представляващи заплаха за цивилното население дълго след атаката. Поради това тяхната употреба в населени райони се счита за недискриминационна и е забранена от международното право, макар нито Израел, нито Иран да са страни по съответната конвенция от 2008 г.

Практическите последици вече са видими. Освен ранени, има и загинали цивилни, включително възрастно семейство и чуждестранен работник при удари в района на Тел Авив. Видеозаписи, показващи десетки светещи точки, разпръскващи се в нощното небе, се превърнаха в символ на конфликта за израелското общество.

В по-широк стратегически план използването на такива боеприпаси изглежда има двойна цел - не само да увеличи вероятността част от ударите да пробият отбраната, но и да изтощи ресурсите на противника. Въпреки твърденията на Израел, че е унищожил над 70% от иранските пускови установки, Техеран продължава да намира начини да преодолее защитата и да нанася удари.

Това развитие подсказва, че конфликтът навлиза в нова фаза, в която технологичното превъзходство вече не гарантира пълна защита, а цената - както във военен, така и в хуманитарен план - продължава да расте.