Казахстанските активисти и опозиционните политици вече няколко седмици се опитват да организират масови протести срещу аграрната реформа. Тя разрешава на чужденците да вземат под аренда земя за 25 години, а не за 10 години, както беше досега. Новият закон трябваше да бъде приет през юли, но президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев, който управлява от съветски времена, го отложи за края на годината.
Последните протести са най-масовите от времето на стачките в петролодобивната промишленост на Казахстан през 2011 г. Тогава загинаха 16 души. Сега причината е страхът от продажбата на земя на китайци. Заради ниските цени на петрола икономическото положение на Казахстан сериозно се влоши. Протестите, които се превърнаха в отдушник за изразяване на общото недоволство от правителството, са най-големите в централноазиатската държава от повече от десетилетие.
Назърбаев управлява Казахстан от разпада на комунистическия режим, като проведе умерени пропазарни реформи, които доведоха до значителни чуждестранни инвестиции в страната. Правата на човека и свободата на словото в Казахстан продължават да са сред големите проблеми на управлението.
Спорна земеделска реформа, която позволява на чуждестранните корпорации да купуват земя в Казахстан, предизвика спонтанни протести. Във финансовото сърце на страната Алмата десетки се събраха спонтанно, за да протестират срещу силовото разпръскването на митинга в Кизилорд. Най-масов беше протестът в Атирау, пише за интернет списанието „Лива“ Олжас Кожахмет.
Протестите все пак успех. Режимът, дълбоко впечатлен от необичайната реакция на обществото, защото масови неразрешени протести не е имало в страната от много години, взе бързи решения.
Ще има ли нови протести? Иска ми се да греша, но революцията се отлага за неопределен срок. Твърде дълго в страната цари апатия и страх от властта. Няма нито политическа култура, нито традиции, нито партии. Не може за един час да се превърнеш в революционер и да издигнеш ясна програма за прогресивни реформи в интерес на голяма част от населението. В момента не може да се чака революция. Но първите стъпки са направени. Остава човешкият фактор.
Със съкращения...