Какво става в Казахстан?

Казахстанските активисти и опозиционните политици вече няколко седмици се опитват да организират масови протести срещу аграрната реформа. Тя разрешава на чужденците да вземат под аренда земя за 25 години, а не за 10 години, както беше досега. Новият закон трябваше да бъде приет през юли, но президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев, който управлява от съветски времена, го отложи за края на годината.

Последните протести са най-масовите от времето на стачките в петролодобивната промишленост на Казахстан през 2011 г. Тогава загинаха 16 души. Сега причината е страхът от продажбата на земя на китайци. Заради ниските цени на петрола икономическото положение на Казахстан сериозно се влоши. Протестите, които се превърнаха в отдушник за изразяване на общото недоволство от правителството, са най-големите в централноазиатската държава от повече от десетилетие.

Назърбаев управлява Казахстан от разпада на комунистическия режим, като проведе умерени пропазарни реформи, които доведоха до значителни чуждестранни инвестиции в страната. Правата на човека и свободата на словото в Казахстан продължават да са сред големите проблеми на управлението.

Спорна земеделска реформа, която позволява на чуждестранните корпорации да купуват земя в Казахстан, предизвика спонтанни протести. Във финансовото сърце на страната Алмата десетки се събраха спонтанно, за да протестират срещу силовото разпръскването на митинга в Кизилорд. Най-масов беше протестът в Атирау, пише за интернет списанието „Лива“ Олжас Кожахмет.

Протестите все пак успех. Режимът, дълбоко впечатлен от необичайната реакция на обществото, защото масови неразрешени протести не е имало в страната от много години, взе бързи решения.

Президентът Нурсултан Назърбаев подписа указ за мораториум на приетите спорни поправки в Поземления кодекс. С поста си се раздели и икономическия министър Ерболат Досаев. Назърбаев заяви, че причина за протестите е била недостатъчната разяснителна компания. В опит да се избегнат в бъдеще подобни пропуски беше създадено и министерство на информацията и комуникациите, което беше наречено от обикновените казахи министерството на истината. Медиите, намиращи се под контрола на властта, подкрепиха действията на управляващите, а силовите структури предприеха арести на опозиционни лидери.

Предприетите мерки сочеха, че протест на 21 май не би трябвало да има. Площадът на Републиката беше отцепен от полицията и ОМОН. Към 11 часа дори изглеждаше, че няма да има протест. Постепенно към площада започнаха да се стичат хора. Първоначално те бяха изтиквани в близките улици. След подаден сигнал ОМОН се нахвърлил над стеклите се хора и започнал да ги прибира и качва в автобуси. Свидетели посочват, че задържанията са извършвани поголовни. Освен протестиращи прибрани от силите на реда били старци и деца, така и случайни минувачи.

Все пак се забелязвала тенденция ОМОН-овците да задържат млади хора между 25-34 години.

Освен това достъпът до социалните медии беше забранен в Алмата и това правеше невъзможно човек да се информира какво става в града. Очевидци съобщават и за проблеми с мобилната мрежа по време на протестите. Властите отказват да посочат и точната бройка на задържаните, но мнозина от участниците разкриват, че са били пуснати много бързо, защото килиите били препълнени.

Интересно е да видим социалният състав на протестиращите. По своя социален състав това е бедната част от населението, която пострада силно от девалвацията на валутата и другите икономически недомислия на управляващите. Става дума за наемните работници, таксиджии и други. Забелязва се, че протестите се подкрепят и от средната класа. Странното е, че рускоезичното население в републиката все още стои настрана. За него Назърбаев е по-малкото зло в лицето на местната „либерална опозиция“, която през последните месеци се обяви, че подкрепя идеята за революция от типа Майдан и ограничаване на правата на руснаците.

Ще има ли нови протести? Иска ми се да греша, но революцията се отлага за неопределен срок. Твърде дълго в страната цари апатия и страх от властта. Няма нито политическа култура, нито традиции, нито партии. Не може за един час да се превърнеш в революционер и да издигнеш ясна програма за прогресивни реформи в интерес на голяма част от населението. В момента не може да се чака революция. Но първите стъпки са направени. Остава човешкият фактор.

Със съкращения...