Анализът е от Питър Съдърланд за „Project Syndicate“.
Питър Съдърланд е специален представител на генералния секретар на ООН за международната миграция. Също така е бивш генерален директор на Световната търговска организация; комисар на ЕС за конкуренцията; министър на правосъдието на Ирландия.
През последната седмица на месец май най-малко 1050 мигранти и търсещи убежище загинаха в Средиземно море – жертви на нежеланието на международната общност да отговори на нуждите на най-уязвимите хора в света. Повече от 2800 мигранти загинаха в морето до този момент от началото на годината – това е с 40% увеличение спрямо същия период за 2015 година. Почти всички от тези смъртни случаи е можело да бъдат предотвратени. С всеки смъртен случай ние губим част от нашата хуманност.
Ясно е, че международната реакция на бежанската криза е направила малко, за да я облекчи. Вълната от хора, рискуващи живота си за преминаване, признават за това и въпреки споразумения като това между ЕС и Турция потокът от хора през Средиземно море ще продължи.
Това не е изненада. Мигрантите от Северна Африка, които са достигнали бреговете на Италия, бягат от войната в Ирак и Сирия, насилственото вземане в армията в Еритрея, перманентният конфликт в Афганистан, и криминалното насилие в други точки на Африка. Някои от тях технически може да не са бежанци – по смисъла на Конвенцията за бежанците от 1951 година. Но почти всички от тях бягат от тежки ситуации, предизвикани от междудържавни конфликти, вътрешни борби, природни бедствия, както и икономически колапс. Независимо от правния им статут, те заслужават достойнство и защита от оскърбление – и всяко едно усилия да се осигури тяхната безопасност.
Време е да приемем фактите: стени, огради, и патрулиращи бойни кораби не могат да спрат притока на отчаяни хора. Това, което правят, е да увеличат опасностите, пред които са изправени мигрантите в пътуването си и ползата за трафикантите, които се възползват от тях. Само за миналата година трафикантите на хора са спечелили $5-6 милиарда от мигрантите, запътили се към Европа.
С близо 60 млн. разселени хора в световен мащаб международното сътрудничество и преди всичко политическото лидерство трябва спешно да направи миграцията по-безопасна. За да се сложи край на ненужните смъртни случаи, международната общност трябва да подреди програмите за пренаселване и да осигури безопасни маршрути за тези, които търсят убежище.
Годишната цел в глобален мащаб е презаселването на 100 000 бежанци – далеч от цифрата, която е необходима. Въпреки това страните от Европейския съюз и други развити страни се провалиха да изпълнят това ограничено задължение. Трябва да бъде направено много повече.
Ситуацията в региона на Средиземно море е предизвикателство, но не и безнадеждна. ЕС има популация от повече от 500 милиона души и голямо богатство. Няма да бъде пагубно да се погрижи за милион – или дори няколко милиона – търсещи убежище. Не може да обърне гръб на мигрантите, оставени в безпомощно състояние в продължение на месеци в неподходящи места в Гърция и Италия, а техните деца са лишени от правото на образование.
Вместо да поощряват на всяващата страх ксенофобия, лидерите от ЕС трябва да коригират погрешните възприятия за мигрантите. Те трябва не само ясно да заявят, че развитият свят има ангажимент да защити бежанците. Те също така трябва да обяснят, че бежанците, на които им е било помогнато – по правилния начин – могат да помогнат в изграждането на едни по-здрави общности и по-силни икономики.
В скорошен доклад икономистът Филип Лигрейн демонстрира как страните, които инвестират в успеха на новодошлите и бързата интеграция в работна сила, могат до пет години да придобият икономически ползи и те да са два пъти по-големи от първоначалните разходи. Осъществяването на този процес изисква обширна стратегия, която позволява на мигрантите да използват своите умения и да станат продуктивни членове на обществото.
Германия изглежда разбира това, след като наскоро пое ангажимент да похарчи повече от 100 милиона долара за интегрирането на бежанците през следващите пет години. Освен това властите наскоро приеха закон, предназначен за осигуряване езикови умения, които да предотвратят образуването на гета, както и да улеснят достъпна до пазара на труда за новопристигналите.
Важно е да се помни, че много мигранти, които не са официално бежанци, могат понякога да са в риск в собствените си страни. През следващата седмица инициативата MICIC – успешен пример за мини-мултилатерализъм – водена от САЩ и Филипините, ще представи нови насоки, които да помогнат на страните да подобрят способността си да защитят мигрантите (независимо от техния статут) – преди, по време и след появата на криза.
По същия начин на срещата на върха на Г-7 в Япония през май, лидерите на най-развитите икономики се ангажираха с „увеличаване глобалната помощ за посрещане непосредствените и дългосрочни нужди на бежанците и други разселени лица, както и техните приемни общности“. Средствата трябва да бъдат налични за приемни и транзитни страни да подслонят, образоват и наемат мигранти в беда.
Човешките същества винаги са пресичали граници, и на фона на факта, че светът не е бил по-глобализиран, те ще продължат да го правят. Демагозите са на мнение, че отворените врати за мигрантите променят страната, която ги е приела, до неузнаваемост. В действителност, влиянието на миграцията е силно позитивно. Мигрантите подмладяват застаряващите общества и създават така нужната икономическа активност.
Превръщането на Европа в крепост подкопава свободата на предвижване на континента. Затегнатите граници и игнорирането на законните – както и морални – задължения за защита на уязвимите, е слаба стратегия. Това подкопава труднозавоюваните ползи от ЕС и постила високи разходи за световната икономика.
В този момент е необходимо действие. Лятото тепърва започва. Освен ако международната общност не осигури ясна алтернатива, се очаква повече мигранти да се качат на разнебитените кораби и да рискуват своя живот, за да достигнат Европа. В името на тяхната човечност и нашата, време е да спрем касапницата.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.