Новата Студена война на Владимир Путин започва от студена Арктика

Започна да се появява нов регион със своите напрежения, увеличавайки проблемите на Запада в конфронтацията с Русия. Тъй като Русия и Китай проектират мощта си в Арктика, западните служители по сигурността изразяват загриженост относно подготовката на НАТО да се изправи срещу заплахата. "Докато числеността на силите остава по-ниска, отколкото беше по време на Студената война, руската военна активност и модернизация се увеличиха и способностите в Арктика изместиха баланса на силите, за разлика от Студената война". Това обяснява Итън Уонг, научен сътрудник в Центъра за климата и сигурността във Вашингтон, цитиран от излизащия в Лондон саудитски вестник "Аш-Шарк ал-Аусат".

"Сега Русия е различна и все по-непредвидима", добавя още Уонг. Американски служители казват, че нарастването на военната мощ на Русия в Арктика покачва напрежението, което кара Пентагона да преосмисли своята стратегия и финансиране в региона. Русия се фокусира силно върху Арктика, като повече от половината от Арктика е на руска територия. Тази загриженост се засили и от въздействието на изменението на климата, което според експерти е изиграло роля в милитаризацията на региона. Тъй като повече арктически ледници се топят, морските пътища стават по-плавателни, което води до нарастващ брой държави, които насочват вниманието си към арктическите морски пътища. Топенето на морския лед прави региона по-лесен за влизане и придвижване, но прави арктическите страни по-уязвими. "Плавателните води все повече предоставят възможности, като например корабоплаване, но също така създават нови зони за наблюдение, които преди това са били естествено защитени", казва Уонг. "Промените в климата отварят Арктика за нови участници и повече военни и икономически дейности."

Защо Арктика е важна?

"Арктическият регион, известен също като Северен Ледовит Океан, съдържа 30 процента от световния неизползван природен газ и 13 процента от потенциалните петролни запаси", казва Уонг. Минералните ресурси на региона - включително желязна руда, мед, никел, цинков фосфат и дори диаманти - са оценени на до 1 трилион долара. Той добавя: "Тези богатства сами по себе си правят региона привлекателна цел, но има и възможности по отношение на сигурността. Ролята на Арктика като потенциална възможност за нападение се очертава още от Студената война." "Арктика е от решаващо значение за отбраната, тъй като регионът обикновено е най-краткото разстояние между Съединените щати и Евразия, което го прави привлекателна зона за атака срещу противници", отбеляза Уонг. По време на Студената война съветските бомбардировачи и ракети бяха заплаха, което накара Съединените щати и Канада да сформират Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана (NORAD) през 1958 г. и да изградят мрежа от радари и бази в целия регион. Тази стара инфраструктура е от решаващо значение днес, тъй като Арктика остава стратегически подход за потенциални противници. Повече от десетилетие експертите по сигурността предупреждават за амбициите на Русия в Арктика. През последните години Москва изгради повече от 475 военни съоръжения в Северния ледовит океан, включително бази, летища, инфраструктура за радиоелектронна война и системи за морска отбрана. Руският северен флот, базиран в арктическия град Североморск, включва повече от 30 кораба и повече от 20 подводници, включително атомни подводници и други, носещи крилати ракети с голям обсег, способни да достигнат до Канада и Америка. Руският президент Владимир Путин нареди на подводниците да участват в интензивни учения малко след като Русия нахлу в Украйна в началото на 2022 г. "Като цяло Русия има една трета повече специализирани военни съоръжения в Арктика, отколкото НАТО, според данни на Международния институт за стратегически изследвания", казва Уонг. Ройтерс съобщи, че Западът се нуждае от поне 10 години, за да настигне руската армия в региона, ако реши да го направи. "Това, което Русия прави в Арктика, е обезпокоително, защото Русия развива способността си да налага това, което смята за правилния арктически регион", обяснява Уонг. Освен военните си сили в Арктика, Русия има обширни териториални претенции в региона, включително Арктика и жизненоважния Северен морски път - корабен път, който драстично скъсява разстоянията за пътуване между Азия и Европа. "Когато става дума за Северния морски път, Съединените щати имат ограничени възможности да оспорят контрола на Русия", казва Уонг. Съединените щати никога не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право, оставяйки я встрани от споровете. Уонг отбелязва, че докато Съединените щати могат да изпратят кораби в коридора, като предизвикателство към свободата на корабоплаването в международни води , "подобна операция ще бъде пряка конфронтация, като се има предвид близостта на пътя до руска територия".

Ролята на Китай

Миналата година Русия засили влиянието си в региона, като формира арктическо партньорство с Китай, съсредоточено върху развитието на инфраструктурата по Арктическия път. Китай и Русия вече са изградили по-близки отношения след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Анализаторите смятат, че сътрудничеството им в Арктика е още един знак за задълбочаване на техните икономически и стратегически отношения. Китай и Русия проведоха съвместни учения в Арктика два пъти през последните 20 месеца и изразиха общ интерес към експлоатацията на ресурсите на Арктическия регион. В тази връзка Уонг казва: "Въпреки че е неарктическа страна, Китай е активен и сериозен в региона и е участвал в икономически, научни, дипломатически и военни дейности, за да достигне и повлияе на Арктика, за да постигне своите амбиции да стане полярна сила."

Уонг добавя още: "Китайските буйове в Арктика, които наблюдават ледените покривки, също могат да се използват за проследяване на движението на американски подводници." Китайските изследователски кораби могат да извършват полярни изследвания, но също и подводно разузнаване. Китай също в момента строи три ледоразбивача - ход, насочен към отваряне на Северния морски път за търговско корабоплаване и допълнително укрепване на икономическите отношения с Русия. Анализатори по сигурността изразиха загриженост, че Вашингтон и неговите партньори от НАТО не са подготвени да се изправят срещу руско-китайската заплаха в региона. Нито една държава-членка на НАТО няма ледоразбивачи с противовъздушни и противоподводни способности. Уонг заключава: "Нарастващото политическо напрежение между Запада и Русия само повиши риска от конфликт в този стратегически ъгъл на планетата - място, което някога е било зона на сътрудничество между Русия и Запада."