През последните 63 години Германия живее под гнета на отговорността за Втората световна война и престъпленията на Третия райх, пише Le Figaro. Чувството за вина за тези страници от германската история продължава да определя позицията на страната днес, създавайки трудности за Германия, както в дипломатическата сфера, така и във вътрешната политика, предполага изданието.
Както припомнят в Le Figaro, говорейки пред Бундестага на 9 ноември, Федералният президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер си спомни за "тъжното и противоречиво" миналото на своята страна, по-специално за съдбата на многообещаващата Ваймарска република, родена върху руините на Първата световна война и за нацистката диктатура завзела властта 15 години по-късно, с цялата присъща й жестокост: "Как се получи, че това е бил един и същ народ?" "Нито един исторически анализ не може да успокои и омиротвори нашите сърца", отбеляза Щайнмайер.
Ако за Франция възпоменателните мероприятия на 11 ноември и на 8 декември (по случай края на Първата и Втората световна война - InoTV) станаха моменти на национално единство, в Германия подобни дати практически не съществуват. 9 ноември – денят на падането на Берлинската стена през 1989 г. - не се счита за празник, тъй като в същия ден през 1938 г. беше огромния антисемитски погром на Кристалната нощ. Нацисткото минало заема централно място в германската историческа памет, понякога "замъглява" други аспекти на историята. За да се избегне повторния подем на националистическите настроения, паметните мероприятия често се асоциират с акт на покаяние.
Както отбелязва вестникът, този феномен даде повод на десните радикали да поискат "възстановяване на равновесието" и дори "180-градусов завой" в културата на паметта. Присъствието на Ангела Меркел в Париж миналия уикенд се възприема от тях като "погрешна идея за това, как да се пренапише историята и желание със задна дата да се окажем на страната на победителите", както заяви лидера на партия "Алтернатива за Германия" Александър Гауланд. В същото време както подчертава изданието, самите възпоменателни мероприятия във Франция не са предизвикали особен интерес от другата страна на Рейн, „където всеки въпрос, свързан с историята е потенциално подозрителен."
"Ето вече 63 години Германия живее под игото на отговорността за Втората световна война", напомня на Le Figaro, като отбелязва, че този товар продължава да определя политиката на страната до ден днешен. След поражението на Третия райх през 1945 г. Федерална република Германия беше изградена като негова противоположност. Всички демократични "предпазни мерки" бяха предприети с надеждата да се направи невъзможно повторното превръщане на страната в тоталитарен режим. Следствието от тази травма е култа към немската "институционална стабилност", дори "твърдост".
Отговорността за Холокоста направи защитата на Израел един от "държавните интереси" на Германия. В допълнение, резултатът от поражението през Втората световна война е отказът на Германия от военни претенции и забраната за участие на войските на Бундесвера във военни операции. "Историческото наследство накара Германия да се откаже от ролята си на преден план на международната арена", пише вестникът. С тези ограничения се обясняват трудностите на лидера на ЕС на дипломатическата арена, въпреки статута на водеща икономическа държава в Европа.
Миналото е засегнало сферата на колективното несъзнавано - става дума за следвоенното разделение в страната. Както се подчертава в публикацията, Ангела Меркел е рядко изключение сред държавните ръководители, тъй като е живяла половината си живот "от другата страна на Желязната завеса" - в Източна Германия. Тя често припомня това преживяване, предпазвайки от опити за създаване на нови стени или повторение на грешките от миналото. "Тя знае по-добре от други, че демокрацията не е очевидност", отбелязва вестникът.
Превод за Поглед.инфо: В.Сергеев