Консерваторите, водени от Борис Джонсън, спечелиха изборите във Великобритания, при това доста убедително. Няма да се занимавам с анализа на различни политически мотиви, както ми се струва, това изобщо не е много интересно (с изключение на една точка, която ще обсъдя в края), но трябва да се направи анализ.
Писах много за това, как през 1936 г., когато „западният“ глобален проект, чийто фронтмен е Чърчил, завзема властта в страната, британските елити са разделени на около 50/50. Тогава обаче тенденцията е в полза на банкерите, центърът на силата им е в Съединените щати, където частната (тоест собственост на банкери) Федерална резервна система вече функционира и Чърчил предава Британската империя буквално четири години по-късно.
В този смисъл, между другото, на мен ми е напълно непонятна неговата популярност сред сегашните британци, но, може би, целият смисъл е, че цялата образователна система в тази страна е контролирана от „Западния“ проект, който, естествено, обяснява на децата от люлката, че „най-великият“ сред британците е именно човекът, който съсипва Британската империя в полза на транснационални банкери. Класически пример за нация, която след като изгуби своята история, губи мястото си в нея.
Въпреки това, сега тече обратния процес, алтернативни елитни групи на банкерите започнаха да изваждат Обединеното кралство от хватката на „западния“ проект. За това беше използван механизмът за излизане от Европейския съюз, известен като Брекзит. На първо време всичко тече доста вяло, защото не може да се излезе просто така. Трябва, от една страна, да се осигури не твърде висока цена, а на второ място, да се осигурят някакви външни пазари (да не говорим за собствена валутна зона).
Само мързеливите не писаха за преговорите с ЕС (аз не съм писал!), много се говореше за собствената им зона и за проекта за обединение на арабските страни под контрола на Лондон и за Макрон, като казак, изпратен да унищожи ЕС. Проектът с арабите съсипа Тръмп (за неговия успех е необходимо да се ликвидира Израел, което щеше да стане, ако Клинтън беше станала президент на САЩ, в сегашната ситуация е много по-сложно), проектът за разкол ЕС - Макрон се оказа много по-слаб, отколкото е необходимо. Впрочем, в този цайтнот вече е трудно да се контролира процеса.
Какво показаха резултатите от изборите? Много просто нещо: популярността на „западния“ проект във Великобритания е спаднала драстично. Толкова, че дори не е много ясно дали ще успее да се върне след няколко години. Хората започнаха да го харесват много по-малко. Защо - това е отделен въпрос, не съм толкова запознат с психологията на британците. Може би примерът на Съединените щати с Тръмп изигра роля, може би либералите стигнаха твърде далеч, по-специално, това беше показано от различните истории с Литвиненко, Скрипал и т.н., и т.н. Въпреки това мисля, че ние не знаем и не разбираме повечето от факторите, които са играли тук, тъй като вътрешният живот на чужда държава е сложен въпрос.
Какво ще направи Джонсън сега в тази ситуация, не ми е много ясно. Икономически Великобритания няма да оцелее сама. Тя ще загуби пазарите на ЕС със сигурност и какво остава за нея? Тук трябва да се върнем към друго обстоятелство, успехът на Шотландската национална партия, която спечели почти 50 мандата. Тъй като Шотландия традиционно гравитира към Франция, можем спокойно да кажем, че въпросът за оттеглянето на Шотландия ще попадне на дневен ред (както написах в самото начало на процеса, Великобритания ще излезе от ЕС) и най-вероятно Великобритания отново ще се превърне в просто Британия. Особено като се има предвид, че ЕС определено няма да възстанови границата между Северна Ирландия и Ирландия.
Така че са останали само две опции.
Първото е да се задуши Израел. Ако там Нетаняху загуби властта, тогава вероятността от ликвидацията на тази страна рязко ще се увеличи. Но дали отслабеният Лондон ще има достатъчно сили да обедини арабските страни, вече е голям въпрос. Освен това основният европейски финансов център бързо се придвижва към Берлин.
Второто е да плюе на всичко и Британия да поиска да стане 51-ия щат в САЩ. Е, или нещо като Пуерто Рико. Тук има проблеми - това е твърде голямото население в Англия, САЩ може да поискат да я разделят на няколко щата. Тогава картината е напълно мрачна, Англия ще трябва да напусне историческата сцена завинаги. Е, по-точно, някои шансове остават, но много илюзорни.
Но дори и да се запази целостта, в състава на САЩ изобщо не трябва да говорят за независима политика.
Теоретично може да има други възможности. Все още не мога да ги измисля, но може би читателите на този текст ще помогнат? Цялото ми разбиране за икономически и елитни модели подсказва, че настоящият сблъсък на различни проектни елити ще разкъса Великобритания до късчета, но мога и да греша? Какви ще бъдат съображенията в това отношение?
Превод: В.Сергеев