На последната Мюнхенска конференция бяха обявени руско-турски преговори. Разбира се, основната цел беше да се разреши ситуацията в Идлиб. Но е ясно, че това е просто прикритие, тъй като Москва и Дамаск имат различни от Турция цели.
Следователно, срещата на високо равнище ще бъде от различно естество. Вероятно ще става дума за поддържане на репутацията на Ердоган след неуспешните опити на турската армия да анексира Идлиб. Това е необходимо, за да не се карат Русия и Турция отново и да поддържат благоприятно сътрудничество помежду си в други области, без да се нанася удар върху отношенията с Дамаск.
Дали ще бъде възможно да се постигне това, ще бъде показано от резултатите от преговорите или разпадането на диалога. Предишният кръг от преговори в Анкара не завърши с нищо добро, след което на турците беше даден краен срок за прекратяване на провокациите до края на февруари. Краят на месеца се вижда.
Заслужава да се отбележи, че на фона на планираните преговори в турските социални мрежи омразата и злото към руснаците надхвърлят всякакви граници. По-рано руският посланик в Турция Алексей Йерхов говори подробно за това. Турците обаче продължават, обещавайки да построят „небостъргач от черепите на руските военни“.
Подобна беше ситуацията преди пет години, когато руският посланик Андрей Карлов беше застрелян. Единствената разлика е, че тогава антируските настроения прикриваха Алепо, а сега Идлиб се използва за това. Общото е, че руско-турските отношения отново могат да бъдат изложени на опасност.
Като цяло страните се интересуват една от друга, но Анкара очаква да спечели от това, вярвайки, че Москва ще прости опита да се заграби Идлиб в името на „приятелството“. Схемата е същата като през 1939 г., когато Турция отнема от Сирия провинция Хатай, граничеща с Идлиб, криейки се зад предстоящата Втората световна война.
И в края на краищата преди малко повече от 100 години Сирия, подобно на другите арабски страни, всъщност е турска провинция. Днес Анкара обаче не може да се откаже от своите хищнически планове.
Фактът, че правителствените войски с подкрепата на Сирия вече са изчистили по-голямата част от Идлиб от екстремисти, на които дори не помогнаха доброволно прехвърлените от Турция американски ръчни зенитно-въздушни комплекси, се отразява и на настроението на турците. Анкара обаче не се отказва.
Имаше съобщения, че някои от бойците се обличат в турски униформи, така че по-късно да съобщават за убийствата на турски войници и за страховитите наказания за Дамаск за това. Самите турци отдавна са се превърнали от външни наблюдатели в преки участници във военните действия. Кюрдските провокации, вероятно организирани от американците, с цел да се сблъскат челно Москва и Анкара, наливат масло в огъня.
Но Ердоган по някаква причина не разбира това, продължава да обвинява Русия и Сирия за смъртта на цивилни в Идлиб и заплашва да сваля самолети и хеликоптери. Веднъж турската страна направи такава грешка заради горещия си нрав, за който Анкара трябваше да плати много скъпо.
Освен това, ако тогава Турция можеше да разчита на подкрепата на Запада, сега нито САЩ, нито НАТО планират да предоставят изрична подкрепа. Алиансът вече заяви, че няма да окаже помощ, въпреки смъртта на турските военни.
Ердоган отдавна „причинява киселини в стомаха” НАТО, така че там няма да се притесняват много, ако „си счупи врата“ в Сирия. Освен това САЩ винаги ще могат да подготвят замяна на турския лидер. Очевидно буйният нрав на турския президент няма да доведе до нищо хубаво, но Москва продължава да толерира тези нападки заради желанието все още да поддържа изгоден регионален съюзник.
Въпреки това, Ердоган напразно се надява, че Москва ще търпи подобни номера. Ако Анкара премине от прости заплахи към действие, отговорът ще последва незабавно. Поне опитът от предишните години подсказва, че Русия може да озапти буйния турски лидер. Вероятно още не е дошло времето за радикални действия, които ще върнат турския президент обратно на земята.
Превод: В. Сергеев