Еврокризата доскоро беше финансова. После стана криза на общата валута. Сега се превръща в криза на държавния суверенитет. Тъй като обща валута и държавен суверенитет са две несъвместими понятия, твърди Томас Щайнфелд, цитиран от Дойче веле.
Когато през пролетта гърците на два пъти избираха парламент, без дори да бъде сигурно, че този парламент ще подкрепи оставането на страната в еврозоната, в по-богатите страни от ЕС мнозина се питаха: как така една малка, затънала в дългове, боледуваща държава ще решава не само собственото си бъдеще, но и бъдещето на цяла Европа? Защото тогава изглеждаше, че изборите в Гърция ще имат сериозни последици за всички държави, в които еврото е официална валута. Т.е. едни национални избори внезапно се оказаха важни за много други държави. Дали при това положение няма основание да очакваме, че държавният суверенитет може да отстъпи крачка назад в полза на общите интереси?
Всъщност в сегашната ситуация Гърция вече е с ограничен държавен суверенитет. От доста време насам гръцката политическа власт не може да оперира свободно с един от главните инструменти на всяко правителство - държавния бюджет. Атина вече не решава свободно каква част от парите от данъчните постъпления ще бъдат за отбрана, каква част – за пенсионерите и каква – за училищата, например. Тези решения ги взимат други – Евросъюзът, Европейската централна банка и Международният валутен фонд.
През последните месеци изцяло се измести и акцентът на европейската финансова криза. В момента вече става дума не толкова за дългове, колкото именно за държавен суверенитет. А това пък мобилизира архаични националистически настроения из целия Европейски съюз.
След четири години криза европейците най-после започват да разбират за какво става дума. При въвеждането на общата валута, мнозина ще да са се надявали, че един ден свършените факти и еврото ще накарат националните държави да ускорят политическото обединение на Европа. Но едва ли са си представяли тези свършени факти именно като финансова криза. В момента общата валута се оказва могъща политическа инстанция с потенциално огромна разрушителна сила. С други думи сега Евросъюзът трябва някак да реши конфликта между общата валута и националните суверенитети.
Този конфликт е програмиран в самата обща валута. Защото еврото е общата валута на държави, които в същото време се конкурират помежду си. А призивите за въвеждане на еврооблигации, така че всички държави в еврозоната /а най-вече по-богатите/ да поемат отговорност за дълговете, игнорират тъкмо тази конкуренция между националните държави. Т.е. е настъпил моментът за драматично решение - Евросъюзът или трябва да се върне назад към Европа на националните държави или трябва най-сетне да се превърне в нещо като конфедерация. Тогава обаче националните държави ще бъдат принудени да се откажат от още суверенитет. Друг вариант просто няма.