Председателят на Агенцията за бежанците Иван Иванов пред ФАКТИ: Фокусът върху децата бежанци е сред приоритетните за ЕС

Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет стартира пилотен за България и Европейския съюз проект - създаване на алтернативни социални услуги за непридружени деца бежанци. Какви предизвикателства крие това… Пред ФАКТИ говори председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет Иван Иванов.

- Г-н Иванов, колко голям проблем са непридружените деца?
- Достатъчно сериозен, за да изисква отговорно отношение - голяма част от пристигащите в България бежанци и мигранти са непридружени деца. Те са една от най-уязвимите и чувствителни групи сред търсещите и получили международна закрила в България. Пристигат на територията на страната без родител или законен настойник, често в тежко емоционално и физическо състояние, след преживени конфликти, загуби и рискове по миграционния маршрут - много от тях са преживели насилие, сексуална експлоатация, изнасилване, трафик, насилствен брак или силен емоционален, или психологически натиск.

Възрастта им, психологическата нестабилност, липсата на позната среда и понякога травматичните преживявания ги поставят в сериозен риск от социална изолация, насилие, експлоатация и трафик.

Този проблем е не само хуманитарен, но и изисква системен, междуинституционален и експертно обоснован подход. В този контекст пилотният проект, който започваме - за изграждане на социални услуги за непридружени деца бежанци, отговаря на необходимостта от изграждане на един такъв устойчив механизъм. Фокусът върху децата бежанци е сред приоритетните за Европейския съюз. И фактът, че България е една от седемте държави в Европейския съюз, защитила достойно реализацията на такъв тип социална подкрепа, фактът, чe за първи път у нас ще се реализира подобен проект, е гордост, но и много голяма отговорност.

- Колко непридружени деца има в България?
- Статистиката за непридружените деца бежанци е тревожна. Според нея България се нарежда на четвърто място по брой непридружени непълнолетни деца в Европейския съюз. През 2014 г. те са били 940, а от 2021 г. има сериозно нарастване на този брой, като в края на 2023 г. са вече 3 827. През 2020 г. повече от 70 % от всички деца, подали молба за закрила, са били непридружени и разделени от семействата си.

- Какъв е подходът към тези деца, през какви процедури минават?
- С децата се провеждат индивидуални разговори и информационни срещи на разбираем за тях език, в присъствието на социален работник, преводач или културен медиатор. Изготвя се оценка на потребностите на детето - здравословно състояние, психологичен статус, образователни нужди, интереси и др. На база на това то се насочва към настаняване в:
- приемно семейство
- при близки и роднини
- или в подходяща социална услуга – резидентна грижа
Експерти от институциите, ангажирани с работата с тези деца, им оказват съдействие за настаняването. Важно е да се каже, че се взима предвид мнението на детето. Аз бих акцентирал на подхода – защото е важно да е индивидуален, да се създаде доверителна връзка между детето и специалиста от социалната услуга, да се беседва по всеки един въпрос, да им се обяснява, да се приобщават. Това прави закрилата ефективна, а убежището превръща в нов дом.

- Разкажете ни с примери за това през какви предизвикателства преминава самото дете?
- Разговарях с опитни експерти от действащи социални услуги. От тях знам, че работата с непридружени деца бежанци е нещо съвсем ново, дори за тях, а и е сериозно предизвикателство. Два примера ме впечатлиха от техните разкази – за радост и двата са за успешна реинтеграция на такива деца. 6-годишно дете от Сирия е заведено от регистрационно-приемателния център в „Овча купел“ в Кризисен център – детето е само, без родителите си, зле е, с тежка, нелекувана краста, седмици наред поддържа температура, не се храни.

Малкият Рида е настанен в Инфекциозна болница, лекуван е месеци наред, докато се възстанови.

Екипът на социалната грижа успява да се свърже със семейството му. Когато то идва, настава друг проблем – семейството е бедно, не е лесно да си намерят жилище. Отново им съдействат – първо са настанени в Харманли, а после в Пловдив, за да се почувстват наистина подкрепени в този труден момент.
Друг пример, отново от практиката на опитен човек от действаща социална услуга – непридружено, само момче, дошло отново от Сирия. Но изключително проблемно. По думите на социалния експерт е било много важно изграждането на доверителна връзка между тях двамата. Не е станало лесно – ден след ден, след всяка беля, сядали и говорели двамата, надълго и нашироко. Докато момчето се приобщи, записано вече на училище в Русе.
Този път не е лесен.

Но отново ще цитирам социалните работници – най-голямото им удовлетворение е да им се обади дете бежанец, което е било почти изгубено в новата, непозната среда и да им каже, че вече учи в университет или пък, че се е адаптирало и е намерило своя втори дом.

Ние имаме добри експерти, сърцати хора, всеотдайни – вярвам, че моделът, който ще бъда създаден като грижа за непридружените деца бежанци, ще бъде работещ и успешен.

- Къде и как се настаняват непридружените деца?
- Непридружените деца бежанци, търсещи международна закрила, се настаняват в така наречените „Сигурни зони“ към Регистрационно-приемателните центрове (РПЦ) на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Към момента функционират три Сигурни зони: в София - Регистрационно-приемателните центрове във „Военна рампа“ и „Овча купел“ и в Регистрационно-приемателния център в Харманли. Като третата Сигурна зона е създадена със съдействието на УНИЦЕФ и с финансовата подкрепа на правителството на Швейцария. Идеята е вече оттам те да получат такава грижа, че да получат ефективна подкрепа и се адаптират успешно.

- Нека се върнем на пилотния проект, казахте, че е за социални услуги за непридружени малолетни и непълнолетни деца – какво предвиждате?
- Предвижда се на 4 места в страната (като на две от тях ще се разкрият по 2 услуги) да се предоставя специализирана социална услуга на деца, непридружени бежанци, така че децата да получават качествени, достъпни и ефективни междусекторни услуги за грижа. Четири общини – Бургас, Ивайловград, Малко Търново и Тунджа, в които ще се реализират тези социални услуги, както и Мисията на Международната организация по миграция и УНИЦЕФ България, са наши партньори по проекта.
Тук бих искал да подчертая нещо много важно - целта е не просто физическо настаняване в тези центрове, а цялостен подход към детето, с фокус върху неговите права, потребности, индивидуален план за действие и възможност за социално включване. Този проект не решава проблема изолирано, а напротив създава модел на грижа за една различна и непозната в своята специфика целева група - непридружени деца бежанци.

- УНИЦЕФ България е партньор в проекта. Те имат опит, но как работите с тях?
- Да, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет работи в тясно сътрудничество с УНИЦЕФ България като стратегически и експертен партньор. Съвместната ни работа е основана на споделени принципи за закрила на децата, уважение към техните права и осигуряване на устойчива и интегрирана подкрепа. Бих подчертал, че УНИЦЕФ допринася в общата ни работа със своя международен опит и експертиза, адаптира доказани международни практики към българския институционален и социален контекст, с цел да осигури високо качество и дългосрочна устойчивост на услугите за деца бежанци. Това партньорство е ключов фактор за постигане на целите на проекта и за ефективна подкрепа на едни от най-уязвимите групи деца у нас.
------------------
Иван Иванов е първият българин, завършил пълен курс за висши ръководни кадри на НАТО и Колежа по отбрана на НАТО в Рим. Преди това завършва като първенец на випуска Военна академия „Г.С.Раковски“ и Висшето военно училище „Г. Димитров“. Заемал различни командни длъжности в структурите на Българската армия.
Заместник-министър на отбраната през 2013-2014 г. Участвал е в мисията на ООН в една от най-горещите точки – границата между Таджикистан и Афганистан и като такъв в своята зона за отговорност е отговарял за над 5 хиляди бежанци.
Бил е областен управител на Софийска област и изпълнителен директор на най-голямото държавно предприятие от военно-промишления комплекс на страната - Вазовски машиностроителни заводи ЕАД. Иван Иванов е ръководител на множество проекти, свързани със сигурността и отбраната, и носител на редица български и чуждестранни отличия и награди.