Теди Москов: Тръгнало е някакво гигантско, лепкаво свлачище

ДВ: Първо, въпросът на въпросите: Какво става?

Теди Москов: Ето какво: тръгнало е някакво гигантско свлачище - лепкаво, с дразнещо бавна скорост. А аз пък си търся мястото спрямо него. Колебая се дали да застана зад или пред свлачището. Това да си отпред те прави гъвкав и оцеляващ. А това да си отзад те превръща в някакво самоуверено, аналитично, надменно и научно наблюдаващо процесите същество.

Сигурен съм в едно - не съм и няма да бъда вътре в свлачището, макар и косвено да съм участвал в създаването му с "малокултурната" си дейност. Малко насериозно се взех, но не е луд тоя, дето отговаря на въпроси, а тоя дето му ги задава. Едно на нула за мен!

ДВ: Добре, 0:1. Как изглежда "дигиталната българска революция" през очите на самопризнат "аналогов" творец?

Т. Москов: За мен тази революция не е дигитална, а "джигитална". Нямам, нито искам да имам общ език с цифровите хора. Нека те да си измерват нивото на река Дунав в сантиметри и да не ми се мотаят пред очите. Две на нула за мен!

ОК, 0:2. Умираш ли от смях?

Т. Москов: Оживявам от смях. Умира се не от смях, а от тъга или от глупост. Това последното може да се изтълкува, че за мен тъга и глупост са едно и също. Но не! Глупостта не е тъга. Обаче е тъжна. Тъжна както за наблюдаване, така и за съжителство с нея.

ДВ: Днес пак по улицата има протести. Тук да задавам ли въпрос?

Т. Москов: Това е въпросът - да питаш или да не питаш? Също и да отговаряш или не? Ето ми отговорът или не: помня, когато близо половин век у нас нямаше никакви протести. За такъв един "специфичен" период въпросите ти, а и отговорите ми ще са по-любопитни. Три на нула за мен!

ДВ: 0:3, не знам как ще се върна в мача. Как би обяснил сегашната политическа обстановка и въобще днешна България на някой като Жан-Пиер Мартинес?

Т. Москов: Нито него го интересува, нито мен ме интересува какво него го интересува относно нашето житие-битие. Освен това той е автор на ситуационни комедии, не на житейски. А и не съм по обясненията. Особено по тези на вицовете. Както обича да казва Иван Кулеков: "Живеем във виц. В тъп виц."

ДВ: Човек не се ли уморява да сатиризира самия живот, а и да разпада формите в културен смисъл? Лично аз, честно, вече съм малко разомагьосан, гледайки резултатите.

Т. Москов: Аз съм умерено уморен и вече съм настроен предимно автобиографично, малко "Дарик Носталжи". Търся си умни причини за глупостите, които съм вършил. По-лесно е да намериш глупави причини за мъдрости...

ДВ: Как се възпитава ироничен поглед към света? Имаш и студенти, т.е. голямата, още древна академична отговорност на "учещия" или "споделящия опита си".

Теди Москов: Възпитавам присмехулен поглед, защото в ироничния не се съдържа съчувствие към човек. А относно студентите - само този, който иска да бъде възпитаван, може да придобие някакво възпитание. Повечето от тези, с които аз си общувах, не изпитваха подобно желание. Затова и се разделихме "со кротце, со благо".

ДВ: Залезе ли постмодерният кинизъм, който, струва ми се, изповядвахме? Той се нуждае от известен интелектуален напън у публиката, та пак не съм оптимист.

Теди Москов: Хвана ме неподготвен с тоя кинизъм. Само с един въпрос изравни резултата - три на три! Ще има дузпи. Ако кинизъм е цинизъм с "к", то нашата "кивилизация" е в пищен залез. Засега възприемам този залез само като предвестник на някаква си приятна привечер и не изпитвам тревога. Е, наметнал съм се с една спасителна жилетчица от знанийца за оцеляване сред хора, които бъркат Гогол с Гугъл, между които има цели 9 разлики... Честно, писна ми от тая наша цивилизация - скука, та скука!

ДВ: Какво ще замести нашия вид смях и умишлената ни самоподцененост в свят, в който всички се обиждат от нищо и никакво?

Теди Москов: Дони, макар и музикант, е написал една чудесна пиеса. В нея на персонажите им се забраняват имената. Раздават им се цифри. Мисля си, че в свят, доминиран от цифрите, скоро буквите ще станат излишни.

ДВ: Как би коментирал залеза на медийната политическа сатира (доколкото все пак съществуваше), удушена чрез затискане от големи туловища?

Теди Москов: Залезът за едни е изгрев за други. А у нас никога не е имало политическа сатира на високо равнище. Защото, каквото е равнището на подигравания, такова е и равнището на подиграващия му се.

ДВ: Добре, за финал да призная нещо - трудно ми беше да изговарям в "официален текст" неща, обсъждани в приятелски план. Много ти благодаря, че влезе в ролята на големия наш съвременен режисьор Теди Москов специално за това интервю. Не ти се получи много добре, малко беше като Цецо Елвиса спрямо Елвис, но пък да не бъдем максималисти.

Теди Москов: Грешиш! Беше като Елвис Пресли спрямо Цецо Елвиса… Всъщност, ако погледна свръх философски към двата Елвиса - от Елвис Пресли не мога да поискам 100 лева назаем, а от Цецо Елвиса мога. Така че днес той е полезният. Него трябва да търсим! Към него да се стремим. Резултатът стана 4 на 3 за…..?

ДВ: За мен. Макар че "подкупих" съдията, колкото и да вярвам в рядката природа на честното културогоично мислене (смях).

* Ивайло Нойзи Цветков зададе въпросите към Теди Москов.