Изследването на българския екип към Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози - PsyNet, продължава да събира данни за своето дълбочинно изследване на психосоциалните аспекти на справянето с текущата криза с Covid-19. В периода от март до ноември 2020 година в него са участвали 2320 икономически активни българи (между 24 и 62 години, 56% - жени, 44% - мъже). Заключителният доклад за резултатите на изследването пък ще бъде огласен след снемането на извънредната пандемична обстановка.
Данните към този етап говорят, че едва 35% от респондентите показват стабилна жизнена ориентация към съзидателни (конструктивни, продуктивни и ефективни) стратегии за справяне с неблагоприятните ефекти на пандемичната криза, става ясно от изследването. 24% от тях – са насочени предимно към самоусъвършенстването и реализацията на потенциала си, за 21% от градивно справящите се е характерно засиленото им ангажиране с хуманистични и алтруистични форми на подкрепа за другите, а 25% се справят като се стремят към солидарност, сътрудничество и обединяване с други.
Двойно са нараснали тенденциите на българите към защитно-компенсаторно мислене и поведение, насочено основно към невротично по същество избягване и снижаване на тревожността, несигурността и неопределеността, но без реално да се адресират и разрешават пораждащите ги проблеми, показва още изследването.
Защитно-компенсаторните и контрапродуктивни в същината си тенденции в екзистенциалната ориентация и ежедневните практики са налице в периода март-ноември 2020 година при цели 65-66% от изследваните икономически активни българи, се казва в изследването. 32% от демонстрират една или друга форма на агресивно-защитно "справяне", а 33% са преобладаващо пасивно-защитни в мисленето и практиките си.
От ФАКТИ се свързахме с д-р Пламен Димитров, под чието ръководството се извършва въпросното проучване на Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози - PsyNet, за да говорим за изследването и психичното здраве на българите. Разговора ни четете в следващите редове:
- Д-р Димитров, данните, които показва проучването на мен ми се струват притеснителни, такива ли са и за Вас?
- Да, такива са. Хората реагират така.
- Пандемичната обстановка продължава от март досега - има ли опасност предприетите сега психологически стратегии към вируса да се превърнат в устойчиви поведенчески модели, които да останат с нас?
- Те вече остават. Имаме хора със сериозно задълбочаване на състоянието. Тревожност, депресия посттравматично се развиват. Това е прогноза, която за съжаление се сбъдва. СЗО даваше тази прогноза, че всъщност четвъртата най-бързонарастваща и експоненциална крива на неблагоприятните ефекти върху здравето е това, което се случва с прихичноздравния статус на хората. Тоест тези проблеми, не само в България, се задълбочават. Практически ще трябва да се проектира решаването им дълго време дори и ако ваксината сработи и имаме лекарството. Това е ефектът на всички такива остри, масови, травматични ситуации, каквато е цялата пандемичната обстановка.
- Откакто се правят тези изследвания на PsyNet, някога наблюдавали ли сте близки на сегашните резултати?
- В миналото ние правихме скринингови изследвания със сходна методика и тези показатели, които са за т. нар. защитни стратегии - били те агресивни или пасивни, са два пъти по-малко в последното ни изследване от 2018 година. Тоест тази година са се удвоили тези прояви, преживявания и поведения. Ние го приписваме, естествено, на неблагоприятното влияние на тази затяжна криза с високо ниво на несигурност и щети.
Хората имат вече конкретни загуби - на статус, проектите им са сринати, представите за бъдещето и очакванията. Затова ние казваме, че всъщност - не само в България, има такава травматична картина.
- С, която след това държавите ще трябва някак да се справят.
- Да, някои имат все пак по-добри системи от нас за грижа за психичното здраве - за профилактика, за рехабилитация. В България картина е тежка, защото и по-рано нямахме такава система. Например здравноосигурените българи нямат достъп до психотерапия, имат частичен достъп до лекарства. Само през последните месеци се е увеличило над 4 пъти потреблението на психоактивни вещества от лекарствената гама - не говорим за другите, нелегалните. Маса народ се самолекува. Взима антидепресанти, антипсихотици или транквиланти. Тревожността е масова. Много хора я успокояват с медикаменти, с алкохол и бурни реакции.
- Говорейки за тези депресивни състояния, според Вас, има ли я още стигмата върху тях?
- Имаше едно изследване, което ние поръчахме на “Галъп” през платформата “КОЖА” - да се направи представително изследване за отношението към психичното здраве. Там има и много други данни. Те направиха това изследване за 10 октомври. Реално погледнато двата водещи фактора за това, че хората не получават достатъчно грижи са от една страна, наличието на стигма в културните ни стереотипи, което за България е важен фактор, за разлика от други страни, и, разбира се, достъпът. Когато нямаш здравноосигурително покритие, което да те води по психологически грижи, психологично консултиране, да не говорим за превантивни програми на работното място и в училище, всичко това води до задълбочаване на проблемите. Проблемите, които бихме могли да решаваме, се усложняват, защото няма предварително осигурен достъп до качествени грижи. Въпреки че специалисти има, няма създадена организация и политика.
Тепърва се обсъжда пак нова версия на Стратегията за психичното здраве, но и в нея няма достатъчно място за психотерапия. Там се мисли повече за психиатричните грижи, което е за онзи сегмент за хората с проблеми, които имат нужда от системно медикаментозно лечение. Но ние имаме чувствителен ръст на тези по-меки форми на разстройства и психоемоционални поведенчески проблеми, които имат нужда от психотерапия. А и няма пълно възстановяване без психосоциална рехабилитация. За това няма ресурси и политика.
- На три групи могат да се разделят начините за справянето с текущата криза с COVID-19 в проучването на PsyNet, нали така?
- Да, три групи са. Две от тях са дефанзивни - компенсаторните, които водят до невротизация и хронифициране на проблема, защото всъщност потушават текущото усещане за неудовлетвореност, за несигурност, но чрез други средства, които водят до поведенчески усложнения.
Конструктивните са тези, към които ⅓ от българите все пак прибягват повече. Те са моделът на поведение, който наричаме справяне при трудни обстоятелства. Има такива хора, които - както се казва, даже порастват. Има хора с реализация, с проекти, със солидарност, с много просоциални поведения, които са отговорни и намират решения дори в тази ситуация.
- По-голямата част от хората, обаче са в другата група.
- Да, това е всъщност, защото досегашните практики са такива. Тези поведения са форма на опит за справяне, но обикновено водят най-много до това в момента да прикриеш себе си или да изкривиш картината, така че да се успокоиш. Те са вик транквиланти, но водят до невротизация, тъй като не решават проблемите.
- А какви са изразите на тези поведения?
- Множество, например негативизмът и цинизмът, които са един вид агресивна защита. Критикуваш всички и всичко, но не се захващаш с някаква своя конкретна и конструктивна практика.
- Как виждате да се развие ситуацията с психичното здраве в България?
- Аз съм все пак длъжен да съм оптимист, защото толкова много години говорим, че тази част от грижите за хората е изключително важен измерител за качеството на живота. Бяха направени толкова много съпоставителни изследвания, спрямо други страни в Европа. Гледаме какво се случи и в някои от бившите соц държави, където повече политиците, държавниците взеха под внимание тези изследвания и подобриха системите си. Визирам Полша, Чехия, за Германия да не говорим - те се интегрираха изцяло. Грижите в тази посока са индикация за отношение към човека и в крайна сметка са измерител за качеството на живота, което в България никак не беше високо и преди коронавируса.
Има много несвършена работа и много проблеми, които тепърва ще се задълбочават. Пандемията неизбежно влияе вече, така че няма как да я извадим извън скоби или да я изолираме. Проблемите вече са многопластови. За много хора те не идват от това, че са прекарали тежко заболяването и са имат остатъчни здравни проблеми, а е защото са загубили работа, бизнес перспектива. За много от децата тепърва ще наблюдаваме ефекти. Например не е ясно, когато се възстанови нормалното образование, какви проблеми още ще избуят. Това не е само български проблем, а глобален. Този път учим като едно световно общество, за съжаление по болезнения начин.
- Относно самите мерки - затваряне на бизнеси, въвеждане на онлайн обучение, това трябва ли да върви с някаква грижа за психиката през това време?
- Да, има чуждестранни организации, включително с представителства в България, които от години поемат разходите за психотерапия и грижа за своите служители, когато имат каквито и да са проблеми - били те свързани с работата, били семейни. И не само за служителите, а и за техните близки. Това са т.нар. EMP - Employee Assistance Program (б.р.: Програма за подпомагане на служителите). В тях са обхванати огромен брой хора чрез работодателските организации и техните преки фирми, които работят. Те поемат разходите. Тук - в България, хората идват на психотерапия, без да знаят колко струва това. Това е поето от техните фирми.
Такива политики обаче в България има в малък брой компании и то привнесени от чужбина.У нас дори държавните служители не са обхванати. Тези организации, за които аз говоря, месечно изпращат милиони хора към колегите ми по цял свят. Обхванати са например целите държавни администрации - например Държавният департамент на САЩ. Такива системи по света отдавна са изградени, друг е въпросът, че те не са внедрени у нас. Ние този опит можем да го приложим, но за това са нужни политическа воля и рамка, норми, правила, закони и ресурси, разбира се.
Средният процент, който например отива за психочноздравни грижи в ЕС от здравноосигурителните системи - а ние нямаме такава част от здравноосигурителната система, е около 30-35% в различните страни. Например ако си здравноосигурен във Великобритания NHS - или тяхната здравна каса, ти осигурява 5 до 6 консултации месечно при регистриран специалист, които да се грижи за психичното ти здраве преди да са станали проблемите психиатрични. Първичната психологична грижа - психотерапия, клинична психология, реален скрининг и, разбира се, психиатрична намеса, но преди проблемите да са се задълбочили.
- Какъв е този процент у нас?
- Този процент не може да го има, защото дори психиатрията няма клинични пътеки в България. Реално бюджетът за психиатрични грижи се управлява директно от министерството - хей така, като се реимбурсират тези услуги, но не се изчисляват както другите процеси в здравните грижи. Тоест психиатрията и психотерапията не са включени в здравноосигурителната ни система пълноценно. Да, има някакви средства, които се заделят в социалното министерство за т. нар. центрове за обществена подкрепа, но те са за тясно уязвими групи - хора с интелектуални затруднения, с хронични заболявания, но това реално не е здравноосигурителната система.
Ето и вчера аз супервизирах онлайн група, която е спонсорирана от една застрахователна компания. Това са консултанти, психолози, терапевти, които работят онлайн за хора от компании, които имат застраховки. Те в тази криза допуснаха, че част от средствата, които фирмите влагат, могат да се използват за психологични консултации на служителите и семействата им, за да се справят. Имаме консултации например как да се справяме със смъртните случаи в семейства, на близки или колеги. Това нещо не се покрива от нашата НЗОК и затова обичайно не се говори, защото е голям проблем от много години - далеч преди коронавируса да ни удари.
Проблемите с вируса не са само това, което казват вирусолозите, имунолозите или специалистите по инфекции. Нещата са много сериозни от гледна точка на общия здравен статус, а пък повечето проблеми, с които ние се сблъскваме при тези посттравматични стресови ефекти, имат характера на психосоматика. Тоест ефектът по-късно се обръща и към проблеми с физическото здраве - например повишено артериално налягане, язви. Всички други неща, включително и инсултите, са психогенно генерирани заради необработен стрес и нерешени проблеми с психоемоционалното състояния. Това при една занижена за България здравна култура - хората пренебрегват ранните сигнали и не вземат мерки, води до усложнения и задълбочаване на проблемите.