Д-р Пламен Димитров пред ФАКТИ - справят ли се българите психически с COVID-19 и има ли връзка между вируса и протестите

Психологът д-р Пламен Димитров и екип, ръководен от него са в процес на разработване на доклад, който да отрази как българите се справят с пандемичната обстановка и как им влияе тя. Изследването е проведено от българския екип към Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози – PsyNet, и ще бъде публикувано в началото на ноември.

Изследването на българския екип е проведено в периода от март до август 2020 година и включва 1430 икономически активни българи между 24 и 62 години. Сред анкетираните 56% са жени, а 44% - мъже. Изследването се е провело чрез попълване на въпросници и събеседвания във фокус групи.

От ФАКТИ се свързахме с д-р Пламен Димитров, за да разберем повече за доклада, за изводите от него и какъв е ефектът на пандемията от COVID-19 върху психиката ни.

Започвайки от положителната страна на получените резултати, изследването показва, че „35% от респондентите показват ориентация към съзидателни (конструктивни и ефективни) стратегии за справяне с неблагоприятните ефекти на пандемичната криза. От тях 30% са ориентирани към конкретни осъществими планове и проекти в живота си; 24% - към самоусъвършенстване и реализация; 21% - към хуманистични и алтруистични форми на подкрепа за другите, в.т.ч. благотворителност, грижи за близки в затруднено положение и доброволчески инициативи; 25% - към солидарност и обединяване с други (близки, колеги, приятели) за съвместно справяне със затрудненията и взаимопомощ“.

Пред ФАКТИ д-р Димитров уточни, че това е изследване, което няма свой еквивалент на Балканите, а методът му е специфичен. Било представено на дискусия на Балканската асоциация по психодрама, социометрия и групова психотерапия, чиято тема била спецификите на балканските народи, техните нагласи и поведения в ситуацията на пандемия, както и начините за овладяване на травматичните процеси.

Изследването на д-р Димитров и екипът му е отличило 12 тенденции на поведението, които „отразяват начините са справяне, когато сме поставени в сложни житейски обстоятелства, като тези, които създаде пандемията“, каза психологът.

„Това, което установихме за България е един ръст на т.нар. дефанзивни - защитно-компенсаторни стилове, които не винаги са функционални, тоест адекватни, водят до решаване на проблеми и изграждане на модел на начин на живот, който е удовлетворителен. Имаме много конкретни данни. В този период от март до края на август 32% от нашата извадка показват агресивно дефанзивни стилове, сред които водещи са нагласи като опозиционност, противопоставяне, критичност, при това и негативизъм“, каза д-р Димитров.

Според обобщените данни, двойно в сравнение с 2017 година са нараснали тенденциите към защитно-компенсаторно мислене и поведение. Също двойно са нараснали и пасивно-защитните фактори. Д-р Пламен Димитров подчерта обаче, че в новото изследване трябва да се има предвид и наличието на пандемична обстановка, която е липсвала през 2017 година.

„Защитно-компенсаторно мислене и поведение е насочено към невротично (дисфункционално и неефективно), избягване и снижаване на тревожността, без реално да се адресират пораждащите я проблеми. 32% от изследваните демонстрират една или друга форма на агресивно-защитно "справяне". От тях 32% разгръщат автоматичен негативизъм, свръхкритичност и опозиционно мислене и поведение; 21% са състезателни и търсят възможности да се справят по-добре за сметка на останалите; 30% се стремят да доминират, командват или запазят/придобият статус, власт, влияние, които да им осигурят сигурност и надмощие над останалите; 16% поддържат идеалистично високи, перфекционистични стандарти и цели, които се оказват непостижими, но им служат за успокоение.

33% от изследваните 1430 българи са пасивно-защитни в мисленето и практиките си, търсейки по този начин снижаване на тревожността и усещането за неопределеност и несигурност. От тях 15% следват автоматично конформистични модели на поведение, за да получат успокояващи тревожността им социални одобрения и подкрепления; 30% са конвенционално вкопчващи се в ритуални разбирания, ирационални вярвания, конспиративни теории или предписания от авторитети (експерти и институции); 24% са зависими от другите и се надяват на техните грижи и помощ; а 20% са в дълбоко отдръпване, самоотчуждение, апатичност и дори отчаяние“, показват обобщените данни.

Тези 20% от хората в отдръпване и отчуждение във фалшива реалност правят „опит да си кажат, че тази реалност не съществува, но по един пасивен начин за разлика от тези, които са агресивно-защитни и атакуващо критикуват системата, откриват конспиративни теории или пък се привържат към един вид отрицание на реалността и проблемите в нея“, каза психологът.

„Българското изследване ни дава данни, които моите колеги от Балканите в тази дискусия споделиха на качествено ниво – те не разполагат с такива данни, но забелязват сходни тенденции. Разцепване на обществото, на общностите в три основни линии на поведение. Едната наистина градивна, която би могла да се укрепи, да се се усили и с помощта на държавата, на общността, с начина, по който хората си съдействат, а и професионалните грижи в нашата област. Другите две са тревожни и обединени заедно те в български условия са над 56%. Тоест по-голямата част от българите на този етап реагират защитно-компенсаторно, стремейки се да снижат тревожността, но това не решава проблемите, а по-скоро или им носи утеха, или им намира някой, когото да посочат за виновен или задължен да им бъде полезен. В този смисъл имаме агресивни и пасивни защитни тенденции“, каза д-р Димитров.

„Това, разбира се, не е неочаквано. Такива сходни изследвания са докладвани и в други страни на запад. Нарасна броя на хората, които изпитват високо ниво на тревожност, а и тези наши резултати са свързани с още данни, тъй като ние знаем каква е връзката между тези стилове на справяне и начини на живот с пандемичната криза и още три важни показателя. Единият от тях е индексът на СЗО за психично здраве, другият е индексът за емоционално прегаряне и нивата му – прегарянето вече се класифицира като медицинско състояние в последните две години, и автентичността или чувството на човек, че е добре свързан със себе си, че ясно осъзнава и реализира дейността си. Ние знаем, че хората, които са агресивно-защитни през тези месеци на извънредна обстановка показват и по-висок риск за психичноздравни проблеми“, допълни той.

Според, д-р Димитров хората с агресивно-защитни начини за справяне са изложени и на висок риск от екзистенциална тревожност. На въпроса дали е възможно тази екзистенциална тревожност да се превърне с перманентно състояние дори и след края на коронакризата, той отговори: „Екзистенциалната тревожност я имаше в България и преди коронавируса. Ние имаме висок индекс за екзистенциална тревожност. Тя е свързана с усещането за несигурност и с очакването, че те заплашват неясни, но очевидно мощни фактори, които са вид заплахи“.

„Пасивно-защитните стратегии са още по-тежки, защото те вече говорят за напредък на прегряването. Тук се стига до апатия, до незаинтересованост дори от това да отстояваш собствените си интереси. Навлиза се в една депресивна, бих я нарекъл катастрофична картина за битието. На хората им се сриват плановете, отказват се от мечтите си – изключително млади хора, виждате ние сме изследвали хора, които са в икономически-активна възраст“, коментира психологът.

На въпроса дали има данни за повишаване на консумацията на алкохол и медикаменти, д-р Димитров отговори: „Всички тези стратегии, които описах имат и конкретни поведенчески индикатори, които се отнасят към психоемоционални състояния, психофизиологични, конкретни психологични картини. Една от тези картини е нарастването на тревожно-депресивния спектър на меките, от клинична гледна точка, разстройства. Маса хора злоупотребят с вещества, нарасна злоупотребата с храни, алкохол, наркотици и огромно количество медикаменти, които се взимат за самолечение“.

„В първата вълна хората блокираха достъпа си до здравни заведения, до специалисти. Правеха само онлайн консултации. Започнаха масово да се самолекуват, в това число и с неща, които някъде във времето може и да са им били препоръчвани, но касаят използването на психоактивни вещества – медикаменти, а и дрогата доста сериозно в младите подгрупи. Ние говорим за един ръст, който условно е 4 пъти по-висок от това, което знаем от 2017 година. Заедно с това и поведенчески проблеми – смущение в съня, разстройство в отношенията с най-близките, има ръст на конфликтите и домашно насилие, суицидът също нарасна, макар че нямаме добри сравнителни данни, тъй като тази статистика се води за съжаление много бавно от държавата“, коментира д-р Пламен Димитров.

Той свързва покачването на нивата на дистрес и прегаряне с повишаването на сърдечносъдовите заболявания, автоимунните заболявания, раковите заболявания. Психологът обясни, че сме в етап на посттравматичните стресови разстройства, а тази тенденция вече е описана по света.

„В България малко се прави. Имаме много професионалисти, които работиха доброволно с какви ли не платформи онлайн, в доброволчески корпуси от психолози, психотерапевти, психиатри, но проблемът е, че няма национална политика и рамка, включително и институционална, координирана, която да обръща внимание на психичноздравните аспекти на тази криза, която никак не е само медицинска и свързана с вируса. Тя е цялостна, тъй като част от проблемите идват от факта, че хората нямат достъп до друг вид грижи – не само психиатрични и психотерапевтични, но и здравни, тъй като се боят да посещават своите специалисти. Заедно с това нека вземем предвид и всички други последствия – социални, икономически“, коментира той.

Д-р Пламен Димитров обобщи и данните за България от доклада на Eurofound - Европейскатa фондация за подобряване на условията на живот и труд към Европейската комисия, който обхваща периода от април до юли 2020 година и беше публикуван на 28 септември. „По много показатели стоим зле. На първо място сме по песимизъм за това, че предстои да се справяме по-добре, отколкото досега сме се справяли с всички последствия от вируса“, каза той и допълни: „Практически имаме много ниско ниво на вяра в институциите, основно усещането е, че се справяме по единично и в малките групи – семейството, общността, с която живеем и работим. Хората се чувстват много несигурни за своите доходи. На първо място сме и по това колко финансово необезпечени и несигурни сме - не само по време на кризата, а и преди нея“.

„По отношение на безработицата и чувството за несигурност България е на шесто място, пред нас са само Испания, Кипър, Гърция, Латвия и Унгария. Всички други страни се справят значително по-добре в това отношение, тоест мерките, според европейското изследване, не са дали нужните резултати, за да запазят хората работата си. Още повече пък това се отразява върху равнището на доходите и усещането за финансова сигурност“, каза още психологът.

На въпроса дали има връзка между психологическото състояние на българите – тези защитни механизми, и протестите – както антиправителствените, така и протестите срещу маските в училищата, например, д-р Димитров отговори: „Самият факт, че точно в този период се активизираха всички тези протестни прояви отразява нарастването на готовността да реагираш по-настъпателно на затрудненията си. Тази агресивно-защитна позиция, в която изискваш да се накажат виновните или да се потърсят такива, да се намерят дефекти в системата, а такива има определено и да се атакуват хората, които са персонално отговорни за несвършена работа или институциите като цяло – държавата, системата, не е учудваща тенденция. В цяла Европа доверието в националните правителства е спаднало. Има силно възлагане на надежди на Европейския съюз, че ще намери цялостно решение, но това е по-скоро в очакванията, отколкото в конкретни описания на това кои мерки са дали резултат“.

„Има много тревожни резултати за България. В сравнение с другите страни те са буквално открояващи се с негативността си“, каза психологът в края на разговора.