Д-р Пламен Димитров пред ФАКТИ: Невротизъм е властохолизмът на нашите властници

„Хората реагират на заплахите по различен начин. Първичната реакция е повишено напрежение, безпокойство, тревожност, усещане за реална и психична заплаха. Реалната е, когато наистина си болен и вече имаш симптоми. Психична е, когато предчувстваш, че това може да ти се случи или наблюдаваш, че някой друг страда около теб в реалната обстановка. Когато хората са високо тревожни, се включват първичните им защитни механизми, които са 99% несъзнавани“.

Това каза в интервю за ФАКТИ психологът д-р Пламен Димитров. Свързахме се с него, за да говорим за това има ли връзка между неспазването на противоепидемичните мерки и отричането на съществуването на коронавируса, на какво се дължи самото отричане на COVID-19, нагласите към спазването на мерките могат ли да са негативни, защото влияят на възможността за работа и какво поведение следват управляващите, повлияни от епидемичната обстановка.

„Един примитивен защитен механизъм, който природата е изградила в хода на еволюцията е да се изтласкват неприятни емоции, преживявания и идеи в несъзнаваното. Тази психодинамика води до това отричане и изопачаване на картината на реалността с друга удобна, която поддържа нашето самоуважение или мирогледна идентификация. Това, в което вярваме трябва да се потвърди иначе изпитваме дисонанс, противоречие и ръст на напрежението.

Маса хора, за да се успокоят, за да постигнат утеха, да снижат тревожността в епидемичната обстановка нямат интенция, а го правят в несъзнание. Впускат се в това, което наричаме примитивни или невротични дисфункционални форми на психична защита и тя е в несъзнаване. Хората ще отрекат, че го правят, защото не го осъзнават ясно, но го правят на практика. Отричането, неспазването на мерки, поддържането на конспиративни теории, перфекционизма са все форми на агресивна защитна лична стратегия, която в голямата си част е несъзнавана. Задачата на отричането и на игнорирането на фактите е те да не пораждат непоносима, разкъсваща тревожност и емоционални състояния, преживявания, които заплашват усещането ни за значимост, важност и по някакъв начин – идентичност. Много хора го правят без да го осъзнават“, каза още д-р Димитров.

На въпроса дали отричането е начин за справяне, той отговори: „Не начин на справяне, а самозащита на егото, при което се деформира картината на реалността. Така хората вярват в неща, които са дълбоко ирационални като това, че вирус не съществува или че не трябва да се взимат никакви мерки, но и конспиративни теории от всякакъв порядък, идеологии, религии и всякакви подобни“.

За връзката между нагласата към мерките и възможността за работа, д-р Димитров каза: „Всичко в един момент може да бъде асоциирано по много начини с много други неща. Друг е въпросът какъв е причинно-следственият характер. Маса хора в България са по-тревожни не от идеята, че ще се разболеят, защото някои вече са минали през коронавируса, а че последиците – в това число и част от мерките, които се взимат, могат да накърнят техни интереси и в частност – да загубят работата си. Ние изследвахме икономически активните българи – 2,5 пъти по-невротични са българите в тази група в сравнение с 2018 година. Това значи, че дори тези, които са със стабилна работа, доходи, със самочувствието, че помагат на семействата си и имат отговорности за свои служители, дори те са с масово увеличение на невротичната симптоматика“.

Самата невротична симптоматика се изразява в множество поведения. „Например невротизъм е властохолизмът на нашите властници, които са се вкопчили в това, което сега им дава кризата. Това е невротично, бих казал също, че е чист синдром на политическа психопатология. Има много други невротични поведения. Например агресивно защитната тенденция към отричане, към негативизъм, към критичност, към опозиционно поведение – опозиционно към всички. Тоест един базисен негативистичен и циничен синдром, който е в обществото ни отдавна, сега се е задълбочил. Друга група невротично поведение са агресивно защитните стратегии за превъзходство. Маса хора търсят това да доминират. Например определени професионални групи искат сериозно да се възползват от кризата, за да оказват масивно влияние върху пазарите.

Властохолизмът, стремежът да доминираш, да командваш, да си отгоре, перфекционизмът също е такава невротична стратегия, също конформизмът, който се задълбочи - с над 50% в сравнение с 2018 година. Това са хора, които обичат да бъдат харесвани, но да получават подаяния, награди за това, че са подчинени. Много държавни служители са много доволни от увеличението на заплатите си и ще гласуват за този, който им е увеличил заплатите.

Все невротични поведения са този вид конвенционално мислене, ритуализирането, вкопчването в различни фантазии, ирационални модели, зависимостта – хората, които чакат някой да се погрижи за тях, да ги спаси, вярват, че има такъв спасител, авторитети, които могат да решат проблема, а не общности, които вземат солидарни решения и ги реализират и, разбира се, потапянето в дълбоки тревожни емоционално наситени състояния, при които емоциите доминират над рационалното мислене. Самоотчуждението – много хора са забравили за своите реални интереси и не се грижат за тях, в това число, нарушавайки базисни хигиенни стандарти като миенето на ръцете, носенето на маски, което изглежда непоносимо сякаш е някакво свръхизискване, а не достатъчно солидарно социално поведение.

Тези поведения ние отдавна ги наблюдаваме. Някои от тях се проявяват в различни модалности и комбинации, но ги има и са 2,5 пъти повече сравнено със същите показатели, наблюдавани през 2018 година“, коментира д-р Димитров.

По повод на това дали пандемията от Covid-19 е травма, той каза: „Разбира се, пандемията е травма. Още март месец СЗО каза, а по-късно и генералният секретар на ОНН го потвърди, наскоро отново показаха данни от ОНН, че психичноздравните, психоемоционалните и поведенчески проблеми са четвъртата вълна, която отдавна върви експоненциално без не намалява и ще трае, ще се увеличава далеч отвъд здравно-хигиенните проблеми, с които се занимават инфекционистите и вирусолозите.

Реално погледнато, най-големите последици са тези – ние отдавна го знаем. Друг е въпросът, че имаме дисфункционална държавна политика по отношение грижите за психичноздравния статус на хората - тези грижи са занемарени хронично и преднамерено. Има виновни, за които тепърва ще трябва да говорим. Практически това, което знаем е, че ни предстоят посттравматични стресови разстройства. Те вече са в ход. Моите колеги и аз работим почти денонощно с хора с конкретни случаи, семейства“.

„Понякога проблемите са точно от такъв порядък – не толкова от тези, с които се занимават РЗИ, НОЩ и Министерския съвет. Проблемите са психоемоционални, поведенчески и психосоциални и нямат нищо общо с мерките, които взима Правителството или по-скоро то няма нищо общо с нуждите в тази област. За съжаление тези хора не знаят какви ги вършат. Това също е невроза. Там, разбира се, цари и онова, което виси по фасадите на сградите като графити: „ГЕРБерите са нарциси“, каза д-р Пламен Димитров в края на разговора ни.