Поредната детективска серия как руските власти тровят ли, тровят, но така и не успяват да доотровят Навални, се превърна от криминален роман в подобие на сапунената опера „Денят на мармота“. Повтарянето на един и същ сюжет как недоотровеният Навални, подобно на герой от приказките, винаги успява да се изплъзне от вълците и други хищници от руските гори, които го преследват, при това винаги неуспешно, защото са неспособни да си свършат работата, би трябвало да ни внуши колко чудовищна е дисквалификацията на руските специални служби, или колко невероятен е ръстът на популярност на детективския жанр сред вестникарските репортери.
Трудността тук е, че трябва да вместим сюжета на повестта в рамките на една статия. Това означава, че трябва да се ограничим с акцентите. Напълно естествено буди недоумение обстоятелството как да си обясним ужасяващата история, в която упорито, но неуспешно, руските специални служби две години тровят Навални. И фактът, че веднага след това либералните канали подхвърлиха версията, че руските медии са манипулирани от властите, които им обясняват как трябва да се противопоставят на чудовищната истина, която излагат рицарите на перото в съавторство с рицарите на плаща и кинжала.
Според тях руските власти внушават на средствата за информация, че трябва да поставят под съмнение два вектора: единият, че източниците са от вражеското разузнаване и че самият сюжет е измислица. По принцип в тази история няма и нищо извън това, но прийомът е разбираем, компрометация на компроментаторите. Предполага се, че историята като излезе от информационно затъмнение, ще блокира естествено възникналите въпроси на читателя. А си струва да се прочете вледеняващият душата разказ. За него трябва да съдим не от преразказа на развълнувани политолози, които вярват, че поредната серия на сапунената опера за отравянето на Навални този път е толкова сериозна, и че властите така са се изплашили, че даже са отменили брифинга на Песков с медиите, а в отговорите на пресконференцията на Путин, спешно са внесли поправки. Поправки може и да са внесли, защото пиарът се състои от версии и контраверсии, но не отменя въпроса за сюжета на поредната история с Навални.
В тази история всичко е прекрасно. Преди всичко, читателят е потопен в такова огромно количество от детайли, че е изумен от такава осведоменост, губи способността си да възприема критично детайлите. А в детайлите, както ни е известно, се крие дяволът. Но си струва все пак да се опитаме да анализираме някои от тези детайли по-сериозно. В разказаното от Навални, се очертава преди всичко такава ужасна картина на професионална деградация на руското контраразузнаване, че ти спира дъхът. Създава се впечатлението, че там изобщо са забравили какво е това конспирация. Даже революционерите от времето на младия Улянов са били по-добри конспиратори от описаните в статията неудачници, пинкертони от руските специални служби, като се започне от редовия оперативен работник и се свърши с генерала.
Впрочем върху това е построен и целият сюжет, защото иначе няма да бъде възможно да се открият следите на отровителите, ако те самите не са ги оставили в изобилие. Първото, което предизвиква изумление в материала е секретния институт, за който знаят всички. Там се разработват химически отрови, с които неуспешно, но постоянно тровят борците с руския режим. Обаче хакерите през интернет без проблем научават имената на целия кадрови състав на института, адреса му и съдържанието на телефонните разговори. Тоест секретният институт не разполага с никаква секретна връзка за контакти със сътрудниците си. Второ, в тази история цяла тайфа от сътрудници на института в продължение на месеци пътуват заедно с Навални по всички негови маршрути. Тук вече всичко става неразбираемо и възникват въпроси:
Защо Навални го следят химиците от института, а не служители от службата за външно наблюдение? А ако тези хора не са химици, защо, както става ясно от статията, им плащат заплати в химическия институт? Защо е избрана такава схема на проследяване, при която едни и същи химици от Москва, зарязвайки епруветките и колбите, се разхождат с Навални из страната? Не е ли по-добре с това да се занимават местните служби на ФСБ във всеки град, където се появи Навални? А пък за получаване на информация относно поведението на Навални в самолета може да се говори и със стюардесите? Наистина защо? Няма как Навални да напусне самолета по време на полета, като дръпне аварийната спирачка все едно, че пътува с влак! Откога ФСБ използва за външно наблюдение химици, с минало в специалните части? Защо купуват билети за полетите, оставяйки следи в базите данни? Нима ФСБ няма възможност да избегне това? Защо изпълняват секретни задачи със собствените си имена? Представете си Щирлиц, внезапно заминава за Цюрих под името „Исаев“? А да не би случайно тези химици да са следили Навални облечени в будьоновки? Защо химиците ползват за секретни операции мобилни телефони, говорейки с примитивни кодови фрази, като криминални престъпници от лош детективски роман? Защо техните ръководители „допускат грешка“, като по време на операцията разговарят с началниците си с обикновени мобилни телефони и началниците им отговарят също с такива телефони? Защо билингът от разговорите, даже на офицерите от ФСБ, е достъпен за хакерите? Нима ФСБ няма защитени връзки за провеждане на секретни операции? Защо за това, че в хотелската стая на Навални в негово отсъствие тайно ще влязат хора от външното наблюдение, за да поставят подслушвателна апаратура или да напоят с отрова дрехите му, знае целият персонал на хотела? Нима никой не е казал на тези служители, че това се прави тайно? И най-главното: Какъв е смисълът от отравянето на Навални? Каква е ползата на властта от това събитие? И защо така и не могат да го отровят, макар че правят маса опити за това? Осем човека като гардероби не могат да се оправят с „неуловимия Льоша“? А, може би той и затова е неуловим, защото не трябва на никого? Или може би срокът за годност на отровата е изтекъл? Или може би Навални не трябва да бъде напълно отровен? И кому е изгодно това? На всеки човек му е ясно, че ако властите искат да спрат разследванията, които прави Навални, то те не биха го отровили, а биха го лишили от източниците, които му доставят компромати. Без тях Навални е просто пресъхнала канализация без съдържание. Някой му доставя материалите, които след това Навални прави публично достояние. Това, което той набира от интернет, е само гарнитура. Основното ястие се подготвя на друго място.Ето такива въпроси предизвиква подробният отчет, за това как група химици с минало в специалните части, работещи в секретен институт, чиито фотографии са качени в интернет, две години групово следят Навални и пътуват заедно с него, като си купуват билети от касите на летищата, говорят помежду си с незащитени телефони и навсякъде, където е възможно, се разконспирират. При това, те са и безполезни убийци, защото така и не успяват да доведат докрай ликвидацията на Навални. Явно в специалните служби вече са забравили не само за конспирацията, но и за специализацията. Там вече служителят е универсален, днес ще напише стихове, утре ше изоре нивата… Тогава за каква „руска заплаха“ дни наред тръбят европейските и американски медии? Противоречие след противоречие. Навярно скоро ще разберем и за трети опит за отравяне на Навални, още преди да кацне в Берлин или може би след това? За това как нашите химици са успели да се промъкнат и в „Шарите“? Колко сюжети за цял един сериал а ла Джеймс Бонд, наречен „Спасяването на редник Навални“ пропадат?
Това е една карикатура на специалните служби. Да повярва на целия този ужас може само много впечатлителен човек от простолюдието, който никога не е чел качествени криминални романи. У този, който е чел такива, тази история веднага ще предизвика подозрения. Каква е реакцията на професионалистите ние няма да разберем никога, затова, защото те са професионалисти. Може да се смеят, а може и да си мислят, нима и така може да се действа? Засега можем да кажем точно, че си имаме работа с пиар, камуфлиран като специална операция. Няма смисъл да се доказва, или опровергава правдивостта на сюжета. Това е въпрос на вяра, а знаем, че вярата е от областта на ирационалното. Трябва само да си отговорим на възникващите въпроси. Но в това се крие и тайната на материала. Отговори няма да има, защото не затова е писана статията. Там няма отговори, а само описание на детайлите, някои от които самите автори поставят под съмнение.
Това е един от простите прийоми за повишаване на доверието, който използват журналистите, дипломатите, опитните оратори, оперативните работници и преговарящите, тоест всички, в чиито задължения влиза манипулирането на събеседник с ниско интелектуално ниво или ниска професионална подготовка. Това е нещо, като нараняването на десния крак на представител от Демократическата партия на САЩ. Още много отдавна специалистите по пиар изясниха, че именно проблем с десния крак предизвиква у населението съчувствие и емпатия. Не с левия, а именно с десния. Затова вече от няколко години само на някой от видните демократи в САЩ да започне да му пада рейтингът, веднага у него се появява проблем с десния крак. Така беше с покойния сенатор Маккейн, с Хилари Клинтън, със сънения Джо Байдън и т. н.
Историята с недоотровения Навални сега три дни ще бъде в топ новините, след това една седмица изкуствено ще я подгряват и въргалят, след това тя ще мине на последните страници за три седмици и още три месеца ще се мотае като фон в информационния поток на черния пиар. Просто една типична схема. Именно такъв график е най-доброто доказателство, че сме изправени пред една добре планирана и декорирана информационна специална операция, а не достоверна история за това как днес работят специалните служби, които като че ли не могат и да отровят някого като хората. Да не говорим, че пък не могат и да проследят някого без да бъдат осветени. Въобще след толкова неуспешни опити за отравяне излиза, че или Навални вече има изработен имунитет към „Новичок“, или „Новичок“ трябва да го извадят от списъка на смъртоносните отрови, или у нас, публиката ще се изработи имунитет срещу такива истории. Нещо от изброените неща трябва непременно да се случи. Ще има ли сериалът за отравянето на Навални продължение, зависи от реакцията на зрителите, от това доколко те ще бъдат готови да продължат да ползват този информационен силаж на западните специални служби и техните марионетки.
Превод от regnum.ru: Никола Стефанов, Гласове