Явор Дачков: Румен Радев утрепа три основни български патологии

Радев утрепа три основни български патологии по скромните ми наблюдения. Говоря за тенденция, а не за човек, както и за етап от развитието на България. Не казвам, че това ще успее, а само, че е ново стъпало.

Аз не гледам философски, класово, марксически или метафизически на българското общество.

Мисля, че основният ни проблем е психически — някакъв бъг в българското психѐ.

За това предупреди във "Фейсбук" Явор Дачков.

Можем да убием съседа с кол за силна музика и шум през нощта или за засичане с колата на кръстовище, но търпим 500 години турско робство, съветски новини на руски език по националната ни телевизия и американски военни самолети на гражданското ни летище.

Вилна зона на стеснения соцманталитет.

Българите винаги са били социалдемократи по дух, казва един гениален приятел и е прав.

Нито са социалисти, нито демократи. Нито истински комунисти, нито истински антикомунисти. Конюнктури по душа. По психѐ, както казват гърците.

Радев отстрани три български патологии.

На ненормалниците, които носталгират по Сталин, комунистическия ред и плановата икономика — твърди противници на еврото и капитализма — това е скалата от “Възраждане” надолу — меч, виличии и други маргинали.

Те са патриоти по душа и глупави по ум.

Мислят живота и политиката в черно-бяло. Смятат, че има лесни решения на сложни въпроси и искат да живеят като растения, които някой е длъжен да отглежда.

Това са комунистите по дух. Примитиви с претенции.

Другите психопати са умнокрасивите, които гледат на света като на длъжник.

Те са тържествени глупаци с претенции. За разлика от комунистите, не мислят, че светът трябва да ги отглежда, а че те са длъжни да се грижат за него.

Умнокрасивите съвсем сериозно мислят, че климатът и планетата зависят от тях. Те са луди за връзване, защото мислят, че космосът се върти около тях.

Черни дупки на егоцентричността.

Аз предпочитам комунистите с тяхната патология, защото в нея има наченки на смирение и скромност, ако и да са открити богоборци. Умнокрасивите са скрити такива, но много по-горди и опасни.

Умнокрасивите ненавиждат Христос в душата си. Комунистите го търсят в нея.

Третата патология, която Радев неутрализира, е най-баналната — тази на обикновените и банални крадци и мафиоти. Масовите българи. Държавата на Борисов и Пеевски, която е крадливото и битово, но нормално българско себеусещане. Да сме живи и здрави е най-важното…

Радев като образ е опит на българщината да си проправи път през тези патологични препятствия пред себе си. Той може да бъде част от естествената и много бавна еволюция на българите към нормалност.

Все пак ние започнахме прехода с Кашпировски, Царичината дупка, Фори Светулката, разкол в хилядагодишната ни Православна църква, баба ни Ванга, “Кой уби Лора Палмър?”, посрещане на НЛО на русенското летище, пирамиди и фараони и т.н.

Ние сме народ, който пищи от високите цени и чиито майки и бащи, вместо да ровят в кофите за боклук (любим наратив през 90-те), хвърлят по 50 хиляди евра̀ през балкона на непознати, защото са им се обадили по джиесема.

Това е тежко преодолима гламавост, която трябва да се знае, преди да се правят всякакви политически анализи.

Радев е бавна еволюция, а не революция. С две ръце съм за него, защото животът ми мина през малоумници, чисто луди и мутри.

Той не е нито едно от тези български кретении.

Говоря за него като образ, а не като личност. Той обобщава един етап от българската бавноразвиваща се история, която не може да построи магистрала от 500 километра за повече от половин век.

Чак сега България се изтръсква от патологията, която я превзе след падането на здравата комунистическа селяния през 1990-а и това е добра новина. Няма защо да не оставим на този опит за нормализация поне 100 дни.

Той няма да е уау и йее. По български е посредствен, но в него няма грам патология и това е истински скок в новата българска история.

Може би съм го казвал, но ще го кажа пак. Винаги съм бил против еврото, защото знаех, че собственият ми живот ще поскъпне двойно, а парите никога не са ми стигали, за което се радвам, защото възпитава характер.

Станах привърженик на еврото, когато с голямо закъснение разбрах, че България не може да се управлява сама и трябва да бъде закачена за нещо по-голямо. Каквото е наблизо, а не каквото е най-добро. Всички политици, които ви говорят глупости за суверенитет и прочие, са непочтени демагози, защото знаят много добре, че лъжат.

А и всички, които мислят, че Русия ще ни спаси, са точно толкова нелепи в очакванията си, колкото всички, които мислят, че Западът ще ни спаси.

Никой не може да ни спаси от усещането, че сме зле, и то във времената, в които сме най-добре.

Българското суеверие никога няма да ни позволи да го признаем, но е факт.

България е в разцвета си (сега сме наистина на три морета след Шенген, а туристи от Добрич катастрофират по “Хемус” на път за Малдивите), но никога няма да си го признае, защото на главата си носи прословутия калпак, описан от Захари Стоянов в началото на “Записките”, който запушва основната мисъл и прави труден пътя на главното чувство, както би се изразил Андрей Платонов в “Чевенгур”.