С навлизането на информационните технологии започваме да наблюдаваме едно ново неравенство в отношенията между хората – дигиталното неравенство.
Историята
С аграрната революция („Първата вълна“) започва да се оформя, макар и просто, разделение на труда – появяват се земеделска аристокрация, църковно духовенство, воини, роби и крепостни селяни. Индивидът унаследява статуса си, - което е обвързано и с различните нива на достъп до власт, образование, значимост в обществото. Неравенството е ясно изразено в достъпа до властта и до образование.
След индустриалната революция („Втората вълна“) започват все по-интензивни взаимодействия между индивидите – те вече не са в затворената семейна общност и дейността им не е ограничена само до аграрното производство. Образованието става общодостъпно и задължително за социализацията на младите хора. Уменията и специализираните знания се оказват с изключителна важност за възможността да се издигне индивидът в йерархията и да придобие по-висок статус, като основна роля за това играе и достъпът до капитали.
Съвременността
В момента ние сме свидетели на „Третата революционна вълна“ - тази на информационните технологии. Тя бележи изключителен прогрес в еволюционното развитие и на самия човек – негова втора онтогенеза. Ясно изразено е разрастването на потребностите на индивида, и поне на пръв поглед напълно логичният напредък на неговите интелектуални способности, адаптиращи се и задоволяващи новите нужди. Така основен фактор за включване в пазара на труда се превръща информационната грамотност на индивида, както и неговото желание да я придобие. Това става основа за появата на неравенството на „нашето време“, а именно - дигиталното.
Сега акцентът отново се връща върху човека. Човекът вече се разглежда не просто като биологичен организъм, а като своеобразен носител на капитал - иначе казано епохата на знанието абсолютизира ролята на човешкия капитал, който също се превръща в свръхценност. Основните „дейци” на тази епоха вече не са работниците на полето или машинистите. „Отново са работници, но с по-различни функции. Това са символните анализатори на „знанието”. Те манипулират по-скоро със символни значения, а не с машини.” (Ж. Владимиров).
„Поумняване” на вещите и „оглупяване” на хората
Безспорно най-интересно от чисто социално-психологическа гледна точка си остава феноменологичното явление – „поумняване” на вещите, за сметка на „оглупяването” на хората. Навлизането на „умните” телефони (смартфоните) бележи нов трансформационен процес, засягащ обществото.
Сами по себе си те определено са „шедьовърът” на технократизираната и технократизиращата се епоха, но в социален аспект нещата са далеч по-различни.
От средство за комуникация между индивидите те постепенно изземват и други, доста по-съществени функции.
Наблюдават се притеснителна тенденция: зараждаща се зависимост (дори на ниво съществуване) на човека от „интелекта”, но не личния, а онзи на машината. Вследствие на тази зависимост човек променя начина си на живот – общуването се „дигитализира”, развлеченията са „виртуални”, дори и получаването на каквато и да е по рода си информация става посредством тази вещ.
В икономически аспект картината е по-ясно видима. Колкото по-затруднен е достъпът до новите технологии за по-голямата част от обществото, толкова по-малък е растежът (до степен изобщо да липсва!).
Девалвация на знанието
В нравствен аспект знанието, обявено за свръхценност през „третата вълна”,... девалвира. И именно това е парадоксът. Докато през втората вълна то не е движещата сила, а само средство за постигане на по-ефективна индустриализация, личностният стремеж на отделните индивиди към него сякаш е бил много по-висок, обратнопропорционално на неговата по-слаба достъпност, фрагментарност и труднопостижимост. Сякаш мотивацията за постигането му е по-висока, стремежът към получаването и откриването му се превръща почти в морална категория, създавайки едно по-силно желание за вътрешно-социална интеграция, за разлика от съвремието ни. С навлизането на новите технологии възниква и нов тип неравенство. Неспособността за интегриране към новите модели на знанието и неадекватното използване на инструментариума за постигането му, води до задълбочаване на диференциацията между отделните групи. Все по-осезаемо е нежеланието за адаптация и интегриране, което води и до алиенацията и маргинализация на индивида, породени и от липсата на личностна мотивация.
Сегашните поколения имат пълен достъп до абсолютно цялата информация, която им е необходима, но колко се възползват от нея?!
Трупането на човешки капитал започва да бележи рязък спад именно във времето, когато той е с най-голямо значение. И въпреки че го съзнават, индивидите не предприемат никакви коригиращи мерки.
Ставаме свидетели на един уникален по рода си процес – създаване на нови форми на човешко съществуване и интелектуална инфантилизация на вида.
За децата е характерен силният интерес към всичко, което е забранено, недостъпно, всичкото „не”, което предизвиква у тях упорство, неотстъпчивост и реакция на съпротива и нарушаване на нормите. Подобно на тях новите поколения отказват да бъдат информирани, да „знаят”, „да бъдат” (по Фром), вероятно защото всичко е леснодостъпно и не създава предпоставки за интелектуална „игра” ( по Хьойзинха).
Демонстрацията на крайна незаинтересованост категорично говори за липса на лична мотивация, но по-лошото - за „ безкрайно незначителни” потребности.
Или по-просто - живеем в епоха на Знанието и точно в нея, като че ли „Знанието” за голяма част от обществото се обезсмисля като ценност.
Така стигаме до сформирането на нова класа в обществото – „класата на излишните”. Тази класа постепенно се превръща в сбор от деградирали социално и нравствено индивиди, които трудно се вписват в новата реалност. Новата дигитална ера представлява революционен скок в еволюционното развитие на homo sapiens-а, а „излишните” демонстрират нежеланието и невъзможността си да направят персонално този скок и да бъдат част от новата цивилизация