Мисията на Българската армия под егидата на ООН в Камбоджа се провежда между 1992 и 1993 година. Български военни са изпратени като миротворци, за да участват в умиротворяването на страната след повече от 20 години гражданска война и геноцид над камбоджанския народ от страна на Червените кхмери. Задачата е да бъдат осигурени условия за провеждане на избори за парламент. Тази операция е една от най-мащабните, провеждани от ООН дотогава. Загиват общо 11 българи - 10 на място и 1 скоро след завръщането си у нас. Петима българи загиват в реални бойни действия, останалите в нещастни случаи - катастрофи, инфаркт, инциденти. През май 1993 година, в памет на загиналите си другари, със собствени средства българските миротворци започват изграждането на първия православен храм в Югоизточна Азия. През 1994 година изграждането му е завършено, а храмът е осветен от митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф II.
В идната събота - на 19 февруари, в Камбоджа ще почетат Васил Левски, като отбележат 149 години от смъртта му. Българите там ще почетат и бойните си другари, загинали охранявайки изборите в Камбоджа.
Георги Стефанов е родом от Сливен, завършва ССВУ "Георги Измирлиев" през 1991 година, бил е в Камбоджа между май 1992 и август 1993 година. От 10 години живее в Англия, където развива семеен бизнес. От края на януари е на територията на Камбоджа, където възстановява храма “Свети Георги”, посветен на загиналите му другари.
Самият храм се намира в двора на посолството на България в Кралство Камбоджа, в столицата Пном Пен. В момента посолството ни в Пном Пен не е функциониращо, обслужващо посолство за Кралство Камбоджа е в Ханой, Виетнам. Именно затова преди месец Георги Стефанов се качва на самолета и започва възстановяването на храма.
От ФАКТИ разговаряхме с него, за да разберем повече за каузата му.
“Храмът “Свети Георги” в Пном Пен е единственият храм-паметник от войските на ООН, които по това време са били в Камбоджа, посветен на жертвите, паднали в името на мира и демокрацията в Камбоджа”, разказа Георги Стефанов.
“Дойдох тук преди около месец - в края на януари, за да стегна храма. Трябваше да се изчистят бамбуковите растения, бяха много обрасли, а няма кой да ги поддържа. Оградата трябваше да се пребоядиса, защото беше изцапана от дъждовете. Правя всичко с мои лични средства и в помощ на Асоциацията на българските ветерани миротворци”, допълни той.
“Нашата Асоциация има за цел да подкрепя и подпомага нашите бивши войници, които са били в Камбоджа. Опитваме се да издействаме статут на ветерани - след Втората световна война реално няма български ветерани. В цял свят войниците, участвали в миротворчески мисии, са признати за ветерани, само у нас не сме признати. Това е другото уникално за нашата мисия - след Втората световна война България няма друга миротворческа мисия зад граница. Всички други мисии на Българската армия са били с друга цел - интервенция, намеса. Единствено мисията в Камбоджа е миротворческа”, разказа ветеранът.
До 2018 година двама българи-миротворци, участвали в мисията в Камбоджа, продължават да живеят там. През 2018 година един от тях за съжаление почива, другият обаче и до ден днешен живее в Кралство Камбоджа.
“Храмът е уникален и с това, че парцелът, на който се намира, е подарен лично от краля на Камбоджа Нородом Сианук. Територията на храма е личен подарък на Република България от крал Нородом Сианук. Камбоджанският народ има много добри чувства към нас - навсякъде, където отида и спомена за българските войски, се радват. Вчера посетих гроба на мой съученик и наш колега, загинал в Камбоджа - Димитър Милчев Димитров. Когато хората разбраха, че съм българин, се зарадваха. Мястото се намира на 4 часа път с кола от столицата. По време на нашата мисия в Камбоджа до там можеше да се стигне само с хеликоптер. В момента има път. Цялата инфраструктура се развива много добре, има много инвеститори”, каза ни още г-н Стефанов.
“Камбоджа е уникална страна. Запазила се е от сфери на влияние, а големите сили се опитват да имат сфери на влияние тук. Българите можем да се радваме, че имаме едно от най-хубавите посолства в Пном Пен и много добри контакти с правителството на Камбоджа. Всичко обаче е на основата на приятелството, нямаме бизнес контакти. На територията на Кралство Камбоджа в момента живеят около десетина българи, които работят тук, занимават се с бизнес. Кралство Камбоджа се развива много добре”, разказа той.
“Интересно е, че в момента основни позиции в министерствата на Кралство Камбоджа са заемани от камбоджанци, възпитаници на български университети. Камбоджанци, завършили в България, са на позиции в Министерството на горите, в Министерството на икономиката, в Министерството на земеделието”, допълни ветеранът.
“Камбоджа има отворени врати към Европа. Ние сме страна-членка на Европейския съюз и имаме приятелски отношения с Камбоджа. Нашата държава би могла да се възползва от това - да имаме сфери на влияние. Имаме камбоджански студенти, завършили в България, имаме миротворческа мисия от 1500 души с много добро име в Кралство Камбоджа. Навсякъде, където отида, чувствам тяхната доброта и топлина към себе си, питат за моите другари - къде са, как са.
България трябва да се замисли за една минимална поддръжка на храма - така и така има една далечна страна в Югоизточна Азия, която знае много добре за България. България би могла да използва това като трамплин, включително Европа да използва България като трамплин в Камбоджа. Малко са страните от Европейския съюз, които са участвали с миротворческа мисия тук и са участвали в изграждането на Кралство Камбоджа", разказа още Георги Стефанов.
"Посолството ни се намира на един от най-хубавите булеварди в Пном Пен, най-красивите - бул. “Нородом”, който е пряко свързан с историята на Камбоджа. Миналата година в Пном Пен беше възстановено името на бул. “България”. На бул. “България” в момента се намира парламентът на Камбоджа".
Огънят за България тук гори. Просто трябва някой да раздуха жарта. Този огън ще тлее още десетина години. Трябва съвсем малко да се напомни за България и огънят ще тръгне. Камбоджанците знаят какво е България, те милеят за нея, както аз милея за Камбоджа. Макар че съм дошъл тук преди 30 години, пак идвам и не мога да опиша какво е чувството. Много може да се направи, просто трябва малко помощ. Съединението прави силата, все пак. Може да се направи много и за България, и за Камбоджа”, завърши той.