Украинските дронове явно все по-успешно преодоляват руската противовъздушна отбрана (ПВО), за да нанасят удари по критична инфраструктура. След като на 18 юни украински дронове удариха обекти в Москва – това беше най-мащабната атака от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна – се разрази дебат за пропуските в руската отбранителна мрежа.
Голяма нефтопреработвателна рафинерия в Москва, която доставя 40% от горивото в региона, беше атакувана, което причини спиране на работата ѝ за няколко дни. Освен това се стигна и до евакуация на хора от най-голямото летище в Русия. В социалните медии бяха качени видеа, показващи как противовъздушната отбрана не успява да спре украински дронове.
"Това впечатление възниква основно сред неспециалистите, защото те виждат как ракета прелита покрай дрона, без да го уцели", коментира пред ДВ Руслан Левиев, руски дисидент, военен анализатор и основател на разследващата група Conflict Intelligence Team.
A Ukrainian drone strike on a Moscow oil refinery sparked a flood of memes.
— UNITED24 Media (@United24media) June 18, 2026
Here are some of the best. Share your favorites!
🧵 1/16 ⬇️ pic.twitter.com/1wkG7QwmZ3
Кремълските блогъри са песимистично настроени
Живеещият в изгнание руски журналист Иван Филипов следи прокремълските блогъри и отбеляза тяхната нарастваща тревога, че Украйна е открила пролука в руската отбрана: „Те не искат войната да спре, а очакват да има по-ефективна война. Но в същото време разбират, че радикална реформа на Министерството на отбраната и на руския военно-промишлен комплекс е невъзможна. Затова и техните текстове са предимно песимистични", казва Филипов.
Анатолий Храпчински, украински авиационен експерт и бивш офицер от военновъздушните сили, приписва пробива в противовъздушната отбрана на Москва на 18 юни на комбинация от два фактора: системно влошаване на руската отбранителна архитектура и технологичното развитие на ударните способности на Украйна.
Левиев не е много съгласен с първото и припомня, че руската отбрана всъщност е свалила над 90% от безпилотните летателни апарати над Москва. Но малкото, които са успели да я пробият, са нанесли значителни щети. Експертът смята, че проблемът е в количеството дронове: тъй като атаките с дронове стават все по-масирани, това изисква повече техника, отколкото която и да е индустрия може да предостави. Това е предизвикателство както за Русия, така и за Украйна.
Слабостите на Русия
Руските системи, включително „Панцир-С1“, са били разработени, за да противодействат на класически мащабни атаки с крилати ракети, обяснява Храпчински пред ДВ. Те са калибрирани за метални цели, които силно отразяват радарните вълни - съвременните дронове обаче често са изработени от композитни материали като пластмаса или шперплат. Това означава, че тези системи са практически „слепи“ за малките дронове. Мащабите на Русия сами по себе си също представляват предизвикателство: изграждането на непробиваема „въздушна стена“ или на „купол“ над такава огромна територия е невъзможно, посочва Левиев.
А Москва е още по-лесна мишена за дроновете поради високата си градска гъстота. Колкото по-гъсто е застрояването - особено с високи сгради - толкова по-лесно е за дроновете да се скрият от радарите, обяснява експертът. Украйна се възползва от това. Храпчински казва, че дроновете на Киев, които са с голям обсег на действие, значително са подобрили способността си да планират сложни траектории на полет и да избягват потенциални зони на прехващане. В същото време Русия е пренасочила част от системите си за противовъздушна отбрана към окупираните от нея части на Украйна.
Експертите твърдят, че най-добрите системи за противовъздушна отбрана са многослойни - с различни прехващачи, способни да действат на различни височини и да поразяват различни видове обекти, движещи се с различни скорости, включително ракети и дронове. Прегрупирането на руските сили обаче е довело до разпадането на някогашната многослойна система за противовъздушна отбрана, която сега прилича повече на мозайка, отбеляза Храпчински.
Американската медия СиБиЕс също цитира украински източници, според които Русия е напът да изчерпа запасите си от прехващащи ракети за ПВО-системите „земя-въздух" С-300. Смята се, че санкциите срещу Русия са попречили на доставката на резервни части.
Храпчински свързва недостига с факта, че Русия пренасочва своите С-300 за удари срещу Украйна: „Русия попадна в капана на същата математика на войната, която някога се опита да приложи срещу Украйна" - тоест с масирани удари с комплексите С-300 да претовари украинската противовъздушна отбрана. Така обаче Русия изчерпа собствените си запаси от прехващащи ракети, обяснява наблюдателят.
Кремъл се опитва да ограничи щетите
След атаката срещу Москва на 18 юни руските власти изглеждаха по-разтревожени от това доколко добре е била документирана атаката, отколкото от самата нея. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че руската противовъздушна отбрана е действала адекватно и призова хората да насочат вниманието си към руските удари срещу Украйна. „Кадрите са впечатляващи - показват резултати от ударите на нашите въоръжени сили. Тези удари ще продължат“, каза Песков.
Подходът на Кремъл е да омаловажава атаката. Както казва Левиев, от военна гледна точка ударите с дронове от 18 юни не промениха почти нищо. Той смята, че такива атаки функционират по-скоро като „политически удари“ и начин да се разклати общественото мнение, особено в навечерието на изборите за Държавната дума, които са през септември.
Автор: Алена Жабина