Русия бавно пренаписва стратегията си за водене на война с дронове, а преходът към „Геран-4“ и „Геран-5“ е най-ясното доказателство за това до момента, пише във Фейсбук журналистът от De Re Militari Руслан Трад,
Повече от година основният модел беше „Геран-2“ – бавен, задвижван с пропелер вариант на иранския „Шахед“. Тази ера приключва. Русия вече спря производството на реактивния „Геран-3“ и пренасочи производствените си линии изцяло към два нови модела: „Геран-4“ и „Геран-5“. Производството в момента възлиза на около 3000 от тези реактивни дрона месечно, наред с приблизително 2800 „Геран-2“ – мащаб, който засенчва всичко, наблюдавано по-рано.
Двата модела решават различни задачи. „Геран-4“ запазва познатата форма на „Шахед“ с делтавидно крило, но укрепва корпуса и е оборудван с китайски турбореактивен двигател Telefly. Това повишава скоростта до 350–500 км/ч, с краткосрочни ускорения до над 500 км/ч, обхват до 850–960 км и бойна глава с тегло 50–90 кг. „Геран-5“ е съвсем различен: той заменя формата с цилиндричен корпус, наподобяващ ракета, тежи 850 кг при излитане, развива скорост от 450–600 км/ч, носи 90-килограмова бойна глава и достига почти 1000 км — на практика това е крилата ракета, продавана на цени на безпилотни летателни апарати.
Това, което наистина се променя, не е само хардуерът, а и доктрината. Отличават се три промени:
- Вместо да летят ниско над земята, „Геран-4“ и „Геран-5“ летят на височина 5–7 км по време на фазите на полет, което е значително над обхвата на действие на много мобилни екипи за противовъздушна отбрана и по-евтините прехващащи дронове, които Украйна използва. В съчетание с реактивни скорости, три пъти по-високи от тези на „Шахед“ с бутални двигатели, това поставя под натиск украинските програми за прехващане, които вече имаха проблеми с наситените атаки с „Геран-2“.
- И двата нови варианта разполагат с термовизионно изображение, корекция на целта, базирана на изкуствен интелект, антени за противодействие на заглушаването и китайска мрежова радиовръзка — истински скок напред в сравнение с елементарното GPS/инерционно насочване на по-ранните „Геран“. Това намалява зависимостта от сателитна навигация точно там, където украинската електронна война е най-силна.
- Русия е намалила приблизително наполовина единичната цена до 50 000–70 000 долара чрез 3D-печат на части за турбините и рационализиране на производствените линии в „Алабуга“ — което означава, че по-бързият и по-труден за унищожаване дрон сега е и по-евтиният за масово производство.
Има и аспект, свързан с разпространението, който заслужава да бъде отбелязан: вестник „Файненшъл Таймс“ съобщи, че Иран е поискал от Москва да достави „Геран-5“ за собствения си конфликт с Израел и САЩ, като по същество иска модернизираната версия на платформата, която първоначално е предоставил на Русия. А украинската служба ГУР твърди, че някои „Геран-5“ могат да бъдат въоръжени с ракети „въздух-въздух“ Р-73 и дори да се изстрелват от въздуха от самолети Су-25, което подсказва за ролята им като противовъздушни и противодронни средства извън ударните мисии.
Стратегическият обхват също се разширява. Разследване на британското издание „Телеграф“ установи наличието на поне 59 нови руски пускови релси за дронове в близост до границите на НАТО, като около 20 от тях са достатъчно дълги за „Геран-4“/„Геран-5“, което поставя Варшава в обсега им. Тази география помага да се обяснят неотдавнашните нахлувания във въздушното пространство на Румъния и Молдова — включително дрона, който почти пресече самолета на Зеленски — където анализатори, ползващи данни от отворени източници, идентифицираха системата като „Геран-4“.
Русия вече не просто повтаря модела на „Шахед“, а превръща евтино, еднократно оръжие за наситена атака в по-бърза, по-умна система за удари с по-голям обсег, която размива границата с крилатите ракети, като същевременно прави по-трудно и по-скъпо за Украйна (и потенциално за източния фланг на НАТО) да се справи с нея.