Калининград е едно от най-необичайните места на картата на Европа. Руският регион е отделен от останалата част на страната и се намира между Полша и Литва - две държави, които са членове както на НАТО, така и на Европейския съюз. Именно тази география превръща Калининград в една от най-чувствителните точки във военното противопоставяне между Русия и Запада, пише NOVA, цитирайки "Ройтерс".
На 30 септември Москва отправи ново предупреждение към НАТО във връзка с евентуални блокада и изолиране на Калининград. Това беше поредната ескалация в отношенията между двете земи, при която се заговори за намесата на ядрен арсенал.
Историята на града обаче започва много преди да се превърне в руски ексклав. Днешният Калининград е познат в продължение на векове като Кьонигсберг - град с германско и пруско наследство. Той е столица на Източна Прусия и важен политически, културен и търговски център.
От Кьонигсберг към Калининград
Днешният Калининград е основан още през 1255 г. от чешкия крал Отокар II и е наречен в негова чест Кьонигсберг - буквално „Кралска планина“. Той е сред главните градове на Тевтонския орден - третият голям рицарски орден след Ордена на йоанитите и Ордена на тамплиерите. Той е основан по времето на кръстоносните походи към свещените земи в региона Палестина.
След падането на Акра, кръстоносците загубват последната голяма крепост в кръстоносното кралство Йерусалим. Така седалището на ордена се премества първо във Венеция, след това в Мариенбург, а после в Кьонигсберг.
Регионът е обитаван първоначално от прусите - западнобалтийски народ. През Средновековието територията на Източна Прусия обаче е историческото ядро, около което се формира изпърво Тевтонския орден, който изгражда там своя държава, а по-късно от нея се оформя Херцогство Прусия.
След създаването на Кралство Прусия Източна Прусия става негова провинция и постепенно се превръща във важна част от германската държава, известна като нейна „житница“. Главният град на региона е Кьонигсберг - негов административен и културен център, както и важно пристанище на Балтийско море. Източна Прусия остава част от Германия до края на Втората световна война, когато територията е разделена между Съветския съюз и Полша.
През 1945 г. съветските войски превземат Кьонигсберг след тежки боеве. На Потсдамската конференция съюзниците се съгласяват северната част на Източна Прусия, включително Кьонигсберг, да бъде предадена на Съветския съюз, като окончателното уреждане на границата е оставено за бъдещо мирно споразумение.
След войната германското население на района е изселено, а на негово място са заселени граждани на Съветския съюз. През 1946 г. градът е преименуван на Калининград в чест на съветския политик Михаил Калинин. Регионът става част от Руската съветска федеративна социалистическа република.
В съветския период Калининград има преди всичко военно значение. Районът е силно милитаризиран и достъпът до него е ограничен. Той се превръща във важен съветски военен и военноморски център на Балтийско море.
Как Калининград става ексклав
До разпадането на Съветския съюз Калининград не е откъснат от останалата съветска територия в политическия смисъл на днешната ситуация, тъй като балтийските страни са част от СССР. След независимостта на Литва и останалите балтийски държави през 1991 г. обаче регионът остава отделен от Русия.
Така се появява особената ситуация, която съществува и днес - руска територия, която няма сухопътна граница с останалата част на Руската федерация.
Разпадането на СССР променя и военното значение на района. Русия губи редица свои военноморски бази в бившите съветски републики, а Калининград остава един от най-важните ѝ пунктове на Балтийско море. Анализ на Германското дружество за външна политика определя региона като ключов актив за руското присъствие в Балтика и отбелязва, че там се намира единственото руско пристанище на Балтийско море, което не е заледено през цялата година.
Защо Калининград е толкова важен за Москва
Калининград се намира между Полша и Литва и има излаз на Балтийско море. В района е разположена главната база на руската Балтийска флота в Балтийск, а регионът разполага с военноморски, авиационни, противовъздушни и сухопътни способности.
Позицията му позволява на Русия да разполага военни способности близо до териториите на няколко държави от НАТО. Според анализ на CSIS Калининград дава на Москва възможност да проектира противовъздушни и противокорабни способности в значителна част от Балтийско море и съседните райони.
Има значение и близостта до т.нар. Сувалкски коридор - приблизително 65-километровата сухопътна зона между Полша и Литва, която свързва балтийските държави с останалата част от територията на НАТО. От север той е ограничен от Калининград, а на юг се намира Беларус, който е съюзник на Русия. Поради това районът е важен елемент във военните планове за защитата и евентуалното подсилване на балтийските държави.
Руският „остров“ в НАТО
След разширяването на НАТО Калининград постепенно се оказва заобиколен от държави от Алианса. Полша става член през 1999 г., а Естония, Латвия и Литва се присъединяват през 2004 г.
След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО Балтийско море придобива още по-голямо значение за сигурността на региона. В резултат Калининград се превръща в руски военен анклав в пространство, в което почти всички останали държави са членове на НАТО или партньори на Алианса.
Тази географска изолация е едновременно предимство и слабост за Москва. От една страна, регионът позволява на Русия да поддържа военни способности близо до територията на НАТО. От друга, самият Калининград е зависим от комуникациите и снабдяването през територии, които не са руски.
Именно това стои зад опасенията за евентуално „изолиране“ или блокиране на региона при военна криза.
Защо Калининград отново е в центъра на напрежението
След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. значението на Калининград за сигурността в Балтийско море нараства още повече. НАТО засили присъствието си в региона, а Русия разглежда военната активност на Алианса около ексклава като част от по-широката промяна в баланса на силите.
На 30 септември 2026 г. Москва отправи ново предупреждение към НАТО във връзка с евентуални действия за изолиране на Калининград. Според „Ройтерс“ Русия е предупредила, че може да използва ядрено оръжие при подобен сценарий, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва напомня на европейските държави за руската ядрена доктрина.
Така Калининград отново се оказва в центъра на въпрос, който съществува в различни форми още от края на Втората световна война: - какво означава контролът върху тази малка територия за баланса на силите в Балтийско море.