Върховният представител на международната общност за Босна и Херцеговина Кристиан Шмит каза в Берлин, че президентът на Република Сръбска Милорад Додик води съставната част на Босна към изолация и обяви, че ще използва всички механизми, с които разполага според Дейтънското споразумение, за да се справи с неговите действия, съобщи регионалната телевизия Ен1, цитирана от БТА.
„Понякога се питам какво има на ум Додик като модел за Република Сръбска. Приднестровие? Той води своята съставна част към изолация и мисля, че ще дойде време, когато гражданите на Република Сръбска ще започнат да задават въпроси“, каза Шмит в интервю за Дойче Веле, цитирано от Ен1.
Народната скупщина на Република Сръбска прие закон снощи, с който решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина няма да се прилагат на територията на съставната част. В закона се посочва, че няма да имат сила решенията на Конституционния съд, взети след 19 юни, когато съдът реши, че пленарни заседания могат да се провеждат, дори ако на тях не присъстват най-малко трима съдии, избрани от Камарата на представителите на Парламента на Федерация Босна и Херцеговина, и най-малко един съдия, избран от Народната скупщина на Република Сръбска.
Шмит е в Берлин по повод срещата си с членовете на Комисията по външна политика на Бундестага и участието си в конференция за реформите в Босна и Херцеговина. Той отрече коментарите, че депутатите в германския парламент са недоволни от политиката му и подчерта, че участва в срещата, за да представи работата си, а не да се защитава.
„Комисията по външна политика има право да бъде информирана относно моята международна активност. Не става въпрос за някаква проверка на работата ми, а за информиране на Бундестага. Имаше някои критични забележки по работата ми, но който мисли, че трябва да съществува стопроцентова подкрепа, не разбира как функционира парламентарната демокрация“, посочи Шмит.
Той изрази надежда, че партийните интереси в Босна и Херцеговина ще бъдат оставени настрана и че цялата енергия на страната ще бъде насочена към ускоряване на реформите. Върховният представител посочи, че в следващия доклад за напредъка на Босна, която в края на миналата година получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз, трябва да става въпрос за движение към по-добро.
„Целта ми е да видя как Босна и Херцеговина върви в посока на самостоятелност. Кога ще се случи това, не знам точно, но мисля, че не можем вечно да разчитаме на функцията на Върховния представител, особено ако имаме предвид следващото поколение, което масово напуска страната“, отбеляза той.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година, съгласно условията на Дейтънско мирно споразумение, страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Милорад Додик многократно се е обявявал за отделяне на Република Сръбска от Босна.
Дейтънското мирно споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност в Босна, включително да налага закони или да уволнява официални представители или държавни служители, които подкопават крехкия етническия баланс в следвоенна Босна.