Прекрачи ли червената линия Милорад Додик

Милорад Додик, проруският президент на населената предимно с етнически сърби съставна част на Босна и Херцеговина - Република Сръбска, винаги е държал нащрек Запада със сепаратистките си тежнения, но напоследък буди все по-сериозни притеснения, а възможността да бъде отстранен от поста се споменава все по-често.

Най-новият сигнал за нагнетяване на напрежението в отношенията между Додик и някои западни страни е призивът тази седмица на евродепутати да бъдат наложени санкции на президента на Република Сръбска.

Не можем повече да позволяваме на нагъл сепаратист и неговите последователи, включително в парламента на съставната част (Република Сръбска -бел.ред.), систематично да подкопават страната и нейното бъдеще в Европа и да излагат на риск мира и стабилността, се посочва в съобщение на евродепутати по-рано тази седмица.

През декември Босна, чието население наброява 3,3 милиона души, получи статут на страна кандидат за членство в ЕС. Политическата структура на страната е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната там през 1995 година, Босна е съставена от две автономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Президентският пост се заема ротационно от сръбския, хърватския и бошнячкия представител в тричленното Председателство на Босна. Отделно Република Сръбска има свой президент, за какъвто Додик бе избран през октомври миналата година.

Додик е обект на американски и британски санкции, тъй като многократно е заплашвал с отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, подкопавайки усилията на Запада за насърчаване на помирението и демокрацията в Босна след опустошителния етнически конфликт там. Според анализатори обаче санкциите не дават особен резултат.

С какво Додик за пореден път излага на риск мира и стабилността в Босна

Парламентът на Република Сръбска прие закон в края на миналия месец, с който не се признават или не се прилагат решенията на мултиетническия Конституционен съд на Босна и Херцеговина. В този съд влизат трима чуждестранни съдии, двама съдии от хърватската общност, двама на бошняците и двама на сърбите.

Според депутатите в Баня Лука мярката е временна и е в отвор на позицията на съда, че може да взима решения в отсъствието на сръбски съдии в институцията, които ръководството на Република Сръбска изтегли, отбелязва Асошиейтед прес.

Преди това босненският сръбски парламент прие и закон, с който Република Сръбска вече няма да е задължена да публикува в Държавен вестник решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина.

Приетите закони са поредната стъпка на ръководството на Република Сръбска, начело с Додик, в посока отделяне от Босна и Херцеговина, което се възприема от Запада като заплаха за стабилността в страната и на Балканите.

Миналата събота върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит каза, че отменя закона, приет от парламента на Република Сръбска за неприлагане на решенията на Върховния съд, тъй като нарушава Дейтънското споразумение, съобщават местни медии.

Шмит има правомощия да променя закони, да налага решения, да освобождава от длъжност високопоставени служители, за да гарантира, че местните политици работят за запазване на мира и помирението след войната в Босна, в която загинаха 100 000 души.

Босненските сръбски лидери обаче заявиха, че няма да се съобразят с решенията на Шмит, когото възприемат за незаконно назначен, тъй като назначението му не е потвърдено от Съвета за сигурност на ООН. Западните страни подкрепят номинацията му, но не и Русия.

Шмит също така измени закон, така че лица, за които се смята, че атакуват държавните институции, да могат да бъдат наказателно преследвани.

Додик пък обяви, че ще насрочи референдум за статута на Република Сръбска до края на годината.

Додик не за първи път излиза с такова изявление, този път обаче е по-различно според журналиста Драган Бурсач.

"Този път посланието на Додик за отделяне е различно с това, че той сам си "забърка кашата". Сам създаде цялата ситуация и потвърди, че отива до край и няма изход. Той е принуден да направи нещо, което ще доведе до някакъв край и сега можем само да гадаем какъв ще бъде този край", каза Бурсач пред сръбската телевизия Нова.

По думите му според конституцията на Босна и Херцеговина Додик не може да насрочи референдум. Според законите, които той налага и вероятно ще бъдат приети в Република Сръбска обаче Додик ще може да обяви всенародно допитване, а това според Бурсач показва, че е в сила двувластие,” т.е. че "имаме анархия”.

Решението – отстраняване на Додик?

Водещи западни държави за първи път сериозно разглеждат евентуален сценарий за това как би изглеждала Република Сръбска без Додик. Това е ясен сигнал в подкрепа на евентуално решение на Кристиан Шмит да го освободи от президентския пост и да му забрани политическа дейност, съобщи тази седмица босненската редакция на телевизия Ен1, като се позова на добре осведомени международни кръгове.

Въпроса за отстраняването на Додик постави и бошнячкият член на тричленното Председателство на Босна Денис Бечирович при посещението си във Великобритания.

Открито такива призиви не са идвали от Запада, но Германия критикува решението на парламента на Република Сръбска за непризнаване на решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и посочи, че това може да навреди на кандидатурата на страната за присъединяване към Европейския съюз. Франция и Съединените щати също осъдиха този вот, като посочиха, че той подкопава Дейтънското мирно споразумение.

След като години наред на Додик се даваше възможност и време да спре сепаратистките действия и да не подкопава конституционния и правния ред на Босна и Херцеговина, обръчът около него най-накрая се стегна. САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия губят търпение. Сега за първи път те са единни в мнението, че Додик е преминал червената линия и че неговите антиконституционни действия не могат да останат ненаказани, тъй като той застрашава мира и Дейтънската структура на Босна и Херцеговина с неразумните си и опасни дипломатически действия, коментираха пред Ен1 източници, близки до западните сили.

За да бъдат предприети обаче някакви санкции срещу Додик от страна на ЕС е необходим консенсус между страните членки, а Унгария, както даде да се разбере унгарският външен министър Петер Сиярто при посещението си в Баня Лука тази седмица, подкрепя предприетите от Додик и властите на Република Сръбска стъпки. Вариант според анализатори е отделните страни членки да решат какви мерки да вземат срещу лицата, застрашаващи стабилността на Босна и Херцеговина.