В Германия ваксини срещу COVID-19 се поставят вече от над половина година. Дотук над 27 процента от населението са напълно имунизирани срещу вируса, но далеч не всички ваксинирани са развили антитела. "Все повече изследвания се занимават с въпроса за имунния отговор на организма след ваксиниране", казва председателят на Постоянната комисия за ваксините (STIKO) Томас Мертенс пред обществено-правната телевизия АРД. При някои хора, чиято имунна система е потискана медикаментозно, например заради различни терапии, очевидно ваксините не действат толкова добре, предполагат експертите от комисията. Но защо? От години е известно, че някои хора имат по-слаб имунен отговор от други. И това изобщо не зависи от ваксините срещу COVID-19, ами важи и за всички останали ваксинации. Тази имунна слабост на организма се нарича имунодефицит.
Това са най-уязвимите групи
След ваксинация имунните клетки в организма трябва да започнат да се размножават чрез делене, за да се образуват антитела, обяснява имунологът Карстен Вацл. Същият механизъм се наблюдава и при раковите клетки. Затова хората с онкологични заболявания получават медикаменти, които забавят деленето на клетките. Но те забавят и деленето на имунните клетки, които след ваксинация трябва да образуват антитела. "Затова особено при пациентите, които са подложени на химиотерапия, почти не се наблюдава образуването на антитела", казва д-р Вацл.
Същото се случва и след трансплантация на органи. За да не отблъсне организма дарения орган, при тези пациенти чрез медикаменти се потиска имунната система. Подобен проблем може да възникне и при хората с автоимунни заболявания - като множествена склероза или ревматизъм. При тях самата имунна система е проблемът, тъй като тя се бори срещу собствения организъм. Затова и такива пациенти получават медикаменти, които могат да намалят ефекта от ваксинирането.
Възрастта също играе роля
Изследване в един старчески дом в Дортмунд е показало, че при някои от обитателите му нивото на антитела е било много ниско. "Способността на организма да изгражда имунен отговор намалява с напредването на възрастта", казва Томас Мертенс от Постоянната комисия за ваксините. Това обяснява защо при по-възрастните хора понякога липсва стабилен имунен отговор, уточнява той.
А дали реваксинациите могат да решат проблема? В момента се правят допълнителни изследвания и когато има резултати от тях, ще бъде преценено за кои групи пациенти какви реваксинации са необходими, казва Мертенс от STIKO. И д-р Вацл споделя мнението му. Може да се помисли дали при хората, претърпели трансплантация, да не се използват други ваксини. А при пациентите с ракови заболявания трябва да се изчака краят на химиотерапията, за да се възстанови имунната система, преди да бъдат ваксинирани. Експертите обаче са категорични, че няма универсална формула за имунния отговор. По-скоро са нужни индивидуални решения, посочват те.
Автор: Аня Мартини