Страни като България са особено податливи на конспиративни теории, пише НЦЦ. Швейцарското издание търси отговор на въпроса защо никъде другаде в ЕС делът на ваксинираните не е толкова нисък, колкото в България и Румъния.
Не липсата на ваксини е причината толкова малко хора в България и Румъния да са се имунизирали срещу коронавируса - точно обратното. И двете държави, които са на опашката по ваксинации в ЕС, разполагат с планини от неизползвани ваксини, чийто срок вече изтича, пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ).
България и Румъния влизат незащитени в четвъртата вълна
И германският „Шпигел" обръща внимание на голямата разлика между Западна и Източна Европа по отношение на имунизационните равнища: докато в Белгия, Дания и Португалия вече са ваксинирани 80 процента от пълнолетните граждани, в Хърватия квотата е 32 на сто, а в България едва около 20%. „Опитът на Европа с Ковид-19 е историята на две различни пандемии - и тези разлики може да ни преследват още много години", цитира "Шпигел" думи на българския политолог Иван Кръстев от негов доклад за поляризацията в Европа в резултат от пандемията.
И наистина: според данните от актуално проучване на "Галъп интернешънъл" около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани. Друга една пета още не са, но казват, че ще се ваксинират. А цели 45% заявяват, че нямат намерение да си поставят ваксина срещу Ковид-19. "Така обществото се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата нито се е ваксинирала, нито смята да го направи", заключават авторите на изследването.
В съседна Румъния до момента са ваксинирани 27 процента от хората - далеч под средното за ЕС равнище от 60 на сто. А имаше период, в който Румъния беше сред шампионите по ваксиниране - в началото на март от членките на ЕС само Малта отбелязваше по-добри резултати. В Румъния бяха положени много сериозни усилия за осигуряване на достъп до ваксините, включена бе и армията, която бързо изгради необходимата инфраструктура. Но решаваща негативна роля изигра противоречивата, дори контрапродуктивна комуникация на правителството, убеден е румънският здравен експерт Октавиан Журма. Когато през май президентът Клаус Йоханис отмени почти всички ограничителни мерки, той обвърза тази стъпка с посланието за скорошен край на пандемията. „Проведоха се фестивали с десетки хиляди посетители, без каквито и да било ограничения. И просто стимулите за ваксиниране отпаднаха", казва Журма пред НЦЦ.
Експертът отбелязва, че единствената група в Румъния, която успява да убеждава ефективно, е групата на антиваксърите. Това придобива още по-голяма тежест в контекста на факта, че недоверието спрямо държавно разпоредените мерки в бившите социалистически страни от региона е традиционно високо, пише още НЦЦ и отбелязва, че в Югоизточна Европа навярно се разпространяват много повече грешни информации за ваксините, отколкото другаде. Според НЦЦ регионът е особено податлив на конспиративни теории, което се дължи както на сравнително ниското образователно равнище, така и на специфичната медийна среда.
Политическа криза насред пандемията
Настоящите политически ситуации в двете страни само изострят проблема. В Румъния управляващата коалиция се разпадна, а преди това имаше постоянни персонални промени - от избухването на пандемията досега в страната са се сменили четирима здравни министри. В България е още по-сложно - страната от месеци се управлява от служебен кабинет, след като на два пъти съставянето на редовно правителство се оказа невъзможно. През ноември предстоят трети избори, а в тази ситуация на нескончаема предизборна борба популистки партии като ИТН се опитват да се профилират като рупор на антиваксърите, пише НЦЦ и коментира: При тези толкова ниски имунизационни квоти скорошното затягане на предпазните мерки е единственият начин за възпиране на наблюдавания рязък ръст на заболяванията и смъртните случаи.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.