На всеки две години жените в Германия на възраст между 50 и 69 години получават напомняне да отидат на мамография.
Изследването проверява гърдите за тумори. Ранната диагностика буквално спасява животи, защото лекарите спокойно отстраняват тумора, докато е още малък - преди да е пуснал метастази и преди да се наложи ампутиране на цялата гърда.
Много жени се боят от мамографията, казва 58-годишната Антие, която членува в група за самопомощ на жени с рак на гърдата. Тя добавя: "Самата мамография не е особено приятна, но няма нищо драматично."
Диагностицирането преминава през няколко стъпки
В общия случай пациентката получава резултатите малко след самия преглед. През това време обаче жените с тревога очакват новини от лекаря. Ако изследването покаже притеснителни резултати, диагнозата трябва да бъде потвърдена чрез ултразвук. Двете техники - мамографията и ултразвукът - разпознават с различна точност определени изменения. И всяка от тях има своите предимства и недостатъци. Ако и след ултразвука диагнозата не е сигурна, тогава пациентката се подлага на ядрено-магнитен резонанс, който може да покаже структурата на тъканите пласт по пласт.
Когато лекарите със сигурност диагностицират наличието на тумор, тогава следват още изследвания. Както при Антие. Лекарите взимат тъканни проби, които се изследват в лабораторията. Ако и лабораторията потвърди раковото образувание, идва ред на следващата стъпка. При Антие тази стъпка означавала оперативна намеса. "Оперираха ме с идеята да запазят гърдата ми. Остана ми малък белег, но това е всичко", разказва тя. И се радва, че ѝ е била спестена химеотерапията. Вместо това се е подложила на облъчване и антихормонална терапия.
Понякога се налага ампутация
При някои жени обаче засегната гърда трябва да бъде ампутирана. "Ампутацията, разбира се, вкарва жените в нова и много тежка ситуация. Те трябва някак да преглътнат мисълта, че гърдата им е ампутирана", казва Антие. В тази ситуация някои засегнати вече не се чувствали като "истински жени" и се страхували, че партньорът им няма да ги обича или приеме. Антие разказва:
"След диагнозата много жени ми звънят и често пъти плачат на телефона. В крайна сметка обаче повечето от тях казват: "Каквото - такова." И с течение на времето се справят със ситуацията. След ампутация някои жени си правят гръдна реконструкция, други си слагат протеза."
"Никога не ходете сами на мамография"
Много важна е ролята на лекуващия лекар. Защото никак не е лесно да кажеш на една жена, че има рак на гърдата. Някои лекари проявяват емпатия и деликатност, други обаче се оказват доста несръчни. Антие обяснява:
"Казвам им никога да не ходят сами на мамография. Да вземат мъжа си или някоя добра приятелка. Защото в момента, когато научат, че имат рак, много жени се чувстват като ударени от гръм и не знаят какво да правят. Просто изключват и дори не чуват какво им говори лекарят."
Антие добре знае колко силен е шокът. И затова препоръчва придружител, който може да обобщи какво е казал лекарят, а също да помогне за утеха. "Много важно да не заравяш главата в пясъка. Да не си казваш: "По-добре да не ходя на мамография, че кой знае какво може да излезе…" За съжаление обаче, все още има жени, които се самонавиват, че всичко е наред и че нищо лошо няма да се случи", казва Антие.
Гените BRCA1 или BRCA2
Когато една жена има в организма си определени мутации на тъй наречените гени BRCA1 или BRCA2, тогава вероятността да се разболее от рак на гърдата скача до 50-80%. Още по-опасно става, когато майката или бабата също са имали рак на гърдата.
От средата на 1990-те години вече може да се провери дали този риск съществува. В такъв случай засегнатите могат да решат дали профилактично да ампутират гърдите си. Ако вземат такова решение, опасността от развиване на раково заболяване почти изцяло отпада.
През 2013 година актрисата Анджелина Джоли привлече голямо внимание именно с решението си да ампутира профилактично двете си гърди, защото има въпросния модифициран ген BRCA1. През последните години все повече жени взимат такова решение.
Шансовете за успешно лечение са добри
Диагнозата "рак на гърдата" е тежък удар за всяка жена. Но тъкмо този вид раково заболяване в наши дни вече е доста успешно лечимо, стига да бъде диагностицирано навреме. Затова Антие насърчава жените да си правят редовно мамография и от собствен опит припомня, че колкото по-малък е туморът, толкова по-лесно става неговото отстраняване.
Диагнозата поставя дълбок отпечатък върху живота на болната жена. Антие разказва, че непрекъснато ѝ звънят жени, които живеят с надеждата, че скоро животът им ще се върне в нормалното си русло. Тя обаче е принудена да ги разочарова: "Не, нищо вече няма да е както преди, и никога няма да стане както преди."
Автор: Гудрун Хайзе