FACEL

След края на Втората световна война пазарът на скъпи луксозни автомобили изпада в сериозна криза. За кратко време марки, съставляващи елита на френската автопромишленст фалират, повечето от тях безвъзвратно. Bugatti, Delahaye-Delage, Hotchkiss и Talbot-Lago са само част от компаниите, които остават в автомобилните анали. Тази вълна от фалиращи фирми се получава заради общата финансова криза, но е подпомогната и от драконовските мерки на френското правителство по отношение на налозите за двигателите с голям обем. Но както се казва: “За всеки влак си има пътници”. Именно от тази максима се възползва предприемачът Жан Данино и пуска на пазара концептуално остарял, но доста луксозен модел с V-образен осмак. Така обединява френските изящни форми и американските класически двигатели в едно и точно това возило в края на 50-те справедливо е провъзгласено за най-скоростен лек автомобил. Така, макар и с американски двигател, Жан Данино връща славата на французите в производството на суперлуксозни лимузини. Фирмата му е наречена Forges et Ateliers de Construction d’ Eure-et-Loirе или накратко FACEL, а моделът Vega.

Преди да се занимава с автомобили Данино има предприятие за тежко машиностроене за нуждите на авиационната промишленост. С такъв предмет на дейност съвсем не е трудно да се обясни просперитетът на компанията през Войната, когато произвежда газови турбини за германците. След като мирът е възстановен, Жан се преориентира към леките автомобили и най-вече в производство на каросерии за различни марки, сред които са Simca и Panhard. Не след дълго френският предприемач натрупва опит и немалка известност и решава да конструира собствен автомобил. Така през 1954 година се появява гореспоменатата Vega. Името е заимствано от това на една от ярките звезди. Благодарение на доволно високата поясна линия, каросерията от неръждаема стомана и разкошното оборудване Vega бързо започва да привлича клиенти. Моделът има доста приличен успех и основателно се задържа на повърхността повече от десет години. Продажбите вървят много добре до момента, в който Данино не решава да обърне внимание и на масовото автомобилостроене. Идеята да продава малък модел бързо срива имиджа на марката. “Народната” кола получава името Facellia и освен, че не се вписва в имиджа на компанията, разполага с изключително несполучлив 1.6-литров двигател , разработка на бившия конструктор на Panhard Карло Маркети.

През 1961 г. FACEL представя последната си разкошна лимузина Facel II. Тя разполага с мотор с мощност около 400 к.с., четири дискови спирачки, а в невижданите дотогава на едно място екстри са включени още сервоусилител и куп други луксозни глезотии. Когато FACEL II е представен на първия си автосалон, публиката е във възторг. Загубите от неуспешната Facellia обаче са твърде големи и дори успехът на новата лимузина не успява да ги компенсира. И както се случва често, особено в онези мътни времена, Жан Данино обявава банкрут.