Opel Corsa B

Днес етикетът "Германска кола, сглобявана в Испания" звучи колоритно и даже примамливо. Само допреди 15-ина години обаче рекламно послание в този дух трудно можеше да мине за най-удачното. Положителният му търговски ефект тогава би бил сравним само с популярността на австрийския хумор в Турция. Един от виновниците за недотам блестящата репутация на иберийската продукция (пък била тя и с германско име) бе първият от годините преди Вто­рата световна война истински малолитражен модел на Opel със звън­кото име Corsa. Минито се сглобяваше предимно в заводите на гиганта в Сарагоса и макар да притежаваше редица безспорни достойнства, съвсем не можеше да се похвали с безупречно качество. Моделът дори понесе не една и две по­пържни заради названието Nova, с което се продаваше във Великобритания и извън Европа, а на испански означава "Не върви". Те обаче не успяха да му попречат да се задържи на конвейера цели 11 години, които конструкторите от Рюселсхайм посветиха на усъвършенстването му. Като резултат от усилията им в края на дългата си кариера Corsa се бореше доста по-успешно с настървената конкуренция в класа.

Истинският пробив обаче дойде с второто поколение на германското испанче, дебютирало през 1993 г. Освен с модерните през първата половина на 90-те повеи на биодизайна, абонирали мъника за симпатиите на нежната част от купувачите, Corsa В раз­полагаше с далеч по-съвременна механика от предшественика си. Принципно различна геометрия на предното окачване и система за управлението на двигателя от ново поколение са само част от придобивките на втората генерация. Най-съществен все пак си остава напредъкът в областта на качеството на изработката и използваните ма­териали. След седем години на пазара Corsa В окончателно погреба и най-злокобните спомени за гниещите ламарини на първото поколение, а разнообразието от модификации и варианти стъписва. Немците направиха немалко и в областта на пасивната и активна безопасност, които при коли с подобни габарити са по-актуални от кой да е друг клас. Антиблокиращата система и еърбеговете за пръв път допълваха списъка на опциите, ограничаващ се обикновено до електропакет, лети джанти и тонирани стъкла.

Всички двигатели се отличават с висока надеждност и се нуждаят от еле ментарни грижи

Допреди година-две втората генерация делеше ценови мегдан с най-скъпите представители на класа. За това спомогна и лекият фейслифт, който Opel предприе през 1997-а. След дебюта на Corsa С преди година обаче моделът с право предизвиква интереса и на купувачи с по-скромни възможности - не само във финансов план, а и защото обемът на продажбите говори достатъчно красноречиво за достойнствата му.

В Европа изтърсакът на GM постарому се предлага в каросерия хечбек с три или пет врати. Сполучливата конструкция обаче бързо доведе до появата на най-различни мутации по света. Във филиалите на гиганта се пръкна седан (наследник на някогашната Corsa TR), а бразилците изкусуриха дори комби на базата му. Освен несравнимо по-добрата антикорозионна защита в сравнение с първото поколение, минито впечатлява с приличен вътрешен обем и ниво на комфорта. Сред глезотиите, познати от по-високите класове, изпъква мултифункционелният дисплей над централната конзола, който илюстрира широк спектър от информация от честотата на радиоприемника до температурата вън от колата. Жалко е, че понякога дефектира, а иначе спретнатото и симпатично арматурно табло има навика да поскръцва на паваж или недобра настилка. Статистиката на повредите в интериора се допълва и от блокирал ключ на аварийните светлини, но в общи линии Corsa В може да се похвали не само с практично, а и качествено сглобено купе.

Гамата от предлаганите за модела двигатели е повече от впечатляваща. В зависимост от броя на клапаните, работния обем, карбураторната или инжекционна горивна система, наличието или отсъствието на катализатор и мощността модификациите достигат почти 20. Всички те са четирицилиндрови с едно изключение. През 1997 г. Opel представя еднолитровия Х10ХЕ с три цилиндъра и мощност 54 к.с., който заслужава внимание заради изключителната си икономичност. Останалите бензинови мотори с обем 1.2, 1.4 и 1.6 литра отдавна са доказали надеждността си. Изборът зависи изцяло от предпочитанията на купувача, тъй като ресурсът им е еднакво сериозен. С мощности в диапазона от 45 коня за базовата версия до 109-те жребчета на фурията GSi моделът пасва на почти всички въз­можни дебелини на портфейла. Нелоша алтернатива пред­ставлява и турбодизеловият агрегат на Isuzu, който изкушава с прилични динамични характеристики и скромен апетит. Атмосферният му събрат обаче не е за предпочитане, освен ако колата няма да се кара само и единствено в града. Прекалено тромав е, а не харчи кой знае колко по-малко.

Специално внимание трябва да се отделя на гумените маншони на каретата

Основно условие за дълголетието на всички двигатели е навременната смяна на ангренажния ремък. Тя трябва да се извършва на не повече от 60 000 км, като на 25-30 хил. не е зле да се проверява състоянието му и съответно да се дообтяга. Горивната система не се нуждае от специални грижи независимо дали е карбураторна (Weber 32 TL, Pierburg 1B1) или инжекционна (Bosch Motro­nic, Delphi Multec). Понася добре качеството на родния бензин и не създава грижи. Същото не може да се каже за електронния блок, управляващ запалването. Намира се в непосредствена близост до двигателя и дефектира сравнително често. Макар броят на проводниците под предния капак да е редуциран значително в сравнение с предходния модел, повреди се срещат и в електозахранването - най-вече в кабелите на свещите. Проблемите с алтернатора и стартера не са повече, отколкото при други модели от същия клас, и се дължат най-вече на нечистотиите, с които ги атакува пътят. Сред особеностите на дизеловите агрегати следва да се спомене нуждата от редовна смяна на горивния филтър.

Corsa В се комплектова с автоматична скоростна кутия само по поръчка, поради което подобни екземпляри се срещат доста рядко. Хронични болести не са известни, но такива трансмисии в миниавтомобил са екзотика, а и по принцип не се харчат в България. Механичните скоростни кутии заслужават много висока оценка. Предавателните числа са подбрани много сполучливо във всеки от вариантите на моторизация и не са особено придирчиви към навременната смяна на маслото. Неудобства създава по-скоро механиката на скоростния лост, който подобно на други модели на Opеl след определен пробег започва да затруднява превключването на предавките. "Дефектът" се лекува със смазване на механизма и реглаж.

Една от основните разлики между първото и второто поколение Corsa е новата геометрия на предното окачване. Тя осигурява по-добра управляемост и стабилност в завой. За типичен градски автомобил обаче по-важна e маневреността. Малкият Opel радва с радуис на обратния завой от 10.5 метра, а в някои случаи и с усъвършенстван хидравличен усилител на волана. Возията е по-скоро твърда, но пък щади елементите по окачването. Най-бързо се износват накрайниците на кормилните щанги (30-50 хил. км) и гумените втулки на стабилизаторите. Като цяло обаче ходовата част е здрава и не изисква много средства за поддръжка. За да се избегнат по-солени капиталовложения е достатъчно да се проверява периодично състоянието на гумените маншони на каретата и, разбира се, по възможност да се избягват високите скорости по изораните градски улици.

Що се отнася до цените, малкият Opel остава сред най-изгодните капиталовложения на пазара. На фона на широката популярност на марката у нас това му осигурява не само безпроблемна поддръжка, а и изгодна препродажба след време.

Димитър Димитров
[email protected]