Казахстан планира нови АЕЦ и запаси от уран за 100 години

Казахстан планира мащабно развитие на ядрената енергетика, изграждане на нови електроцентрали и създаване на държавен стратегически резерв от уран. Целта е страната да преодолее недостига на електроенергия и да постигне устойчив енергиен излишък до 2029 г. Това обяви президентът Касъм-Жомарт Токаев в обръщението си към народа, посветено на икономическото развитие и стратегическите приоритети на държавата.

Според държавния глава енергийната сигурност се превръща в определящ фактор за конкурентоспособността на националните икономики, особено на фона на ускореното развитие на цифровите технологии и изкуствения интелект.

„В съвременните условия решаващ фактор за конкурентоспособността на всяка държава и дори за икономическия ѝ суверенитет е осигуреността с електроенергия. Настъпилите реалности по същество представляват „ерата на електричеството““, заяви Токаев.

Президентът призна, че въпреки значителните си природни ресурси Казахстан продължава да изпитва сериозни затруднения в енергийния сектор. През зимните месеци страната е принудена да купува електроенергия от съседни държави на високи цени, докато през лятото продава излишните количества значително по-евтино.

„Междувременно всяка година енергетиката на Казахстан е изправена пред сериозен недостиг и затова през зимата, в така наречените пикови моменти, се купува електроенергия от съседни държави на висока цена, а след това през лятото същата стока се връща обратно на рязко занижена стойност“, посочи държавният глава.

По думите му годишното производство на електроенергия в Казахстан достига 123 млрд. киловатчаса, но това количество не е достатъчно за потребностите на развиващата се икономика.

„За страна с развиваща се индустрия, строителство, агропромишлен комплекс и най-вече с план за цялостна цифровизация на икономиката и внедряване на изкуствен интелект във всички сфери на обществения живот, а следователно и за изграждане на центрове за обработка на данни, този обем произвеждана електроенергия е катастрофално недостатъчен“, подчерта Токаев.

За преодоляване на недостига президентът постави задача до 2029 г. Казахстан да постигне устойчив излишък на електроенергия. Това трябва да стане чрез изграждане на нови мощности, модернизация на действащите електроцентрали и електропроводи, развитие на възобновяемите енергийни източници и внедряване на технологии за по-чисто производство на електроенергия от въглища.

Особено място в енергийната стратегия на страната заема ядрената енергетика. След проведен национален референдум Казахстан възнамерява да пристъпи към изграждането на няколко атомни електроцентрали.

„Принципно значение има ядрената енергетика. В резултат на всенародния референдум беше взето правилното решение за изграждане на атомни електроцентрали, при това на няколко наведнъж“, заяви президентът.

Токаев предложи още през 2027 г. да започне изграждането на АЕЦ „Балхаш“, както и да бъде подписано споразумение за ускоряване на проекта за АЕЦ „Мойънкум“.

„Смятам за възможно и може би необходимо още през следващата година да пристъпим към изграждането на АЕЦ „Балхаш“ и да подпишем споразумение за всестранно сътрудничество с цел възможно най-скорошно начало на строителството на АЕЦ „Мойънкум““, посочи държавният глава.

Паралелно с изграждането на новите мощности Казахстан възнамерява да гарантира дългосрочните доставки на ядрено гориво. Президентът предложи създаването на стратегически резерв от уран, който да покрива потребностите на атомните електроцентрали за следващото столетие.

„Смятам, че заслужава сериозно разглеждане предложението за създаване на държавен стратегически резерв от уран, който ще позволи да бъдат покрити нуждите на казахстанските АЕЦ за следващото столетие“, заяви Токаев.

Според него чуждестранните партньори, които ще участват в изграждането на атомните централи, трябва да допринесат и за създаването на високотехнологични производства в страната, трансфера на технологии и подготовката на местни специалисти. Такива предложения вече са представени от руски и китайски компании.

Президентът подчерта, че всички бъдещи споразумения трябва да бъдат съобразени с националните интереси на Казахстан.

Правителството получи задача да актуализира и единния дългосрочен енергиен баланс на страната до 2035 г., като отчете очаквания ръст на индустриалното производство, електрификацията и потреблението на електроенергия от центровете за обработка на данни.

Амбицията на Казахстан е да превърне богатата си суровинна база в основа за дългосрочна енергийна независимост и технологично развитие, като преодолее зависимостта от внос на електроенергия в периодите на най-високо потребление.