Икономист: Битката евро-долар не била решенa

Краткосрочната прогноза за поевтиняване на еврото спрямо долара не е задължително да се отрази в инфлация на еврото, защото може да има понижение на цените на основните суровини, а оттам спад на крайните цени за потребителите. Това каза в интервю за Дарик икономистът от „Индъстри уоч" Георги Стоев.

Въпреки че еврото се обезценява спрямо долара, това не означава, че в момента се купува по-скъп бензин, даде пример Стоев. По тази причина най-често анализаторите наблюдават поскъпването или поевтиняването на валутата спрямо суровините.

Икономистът не застава зад твърдението, че валутният борд пречи и че чрез намесата на ЕЦБ и печатането на евро българският вносител ще спечели. Стоев смята, че политическото манипулиране на валутните курсове по-скоро не може да стимулира икономиката. Според него се запазва несигурността във финансовите пазари и това се дължи на опасността, че ако Гърция спре да плаща дълга си някои банки ще фалират и не се знае кой ще ги спасява.

„На макроикономическо ниво данните за пазара на труда са за първи път положителни през 2014 г., т.е. ние поне започваме да се успокояваме от гледна точка на загубата на работни места. Все по-малко хора изпадат в безработица. Не сме започнали да наваксваме онези 400 000 работни места, които загубихме през 2009-2010 г. и 2011, но за щастие те и не се увеличават, така че от тук нататък можем само да гледаме напред", коментира Стоев.

„В крайна сметка курса на еврото спрямо долара е важен индикатор, но само за хората, които се вълнуват от цените в долари. Това, което трябва да го вълнува обикновения човек е каква е цената на лева, измерена в стоки или пък обратното - каква е цената на най-важните стоки, които си купува, а именно храна, енергия, ток, цигари, измерена в български левове. Така че независимо какво се случва с цените на долара спрямо българския лев и спрямо еврото. В крайна сметка важно за инфлацията ще бъде основно движението на стоковите пазари", каза още той.

По думите на специалиста влизаме в година на по-трудно предвидими действия от страна на политиците във Франкфурт, които взимат решения за паричната политика в Европа и от там най-вероятно по-нестабилна година за валутните пазари.