Проф. д-р Александър Оскар пред ФАКТИ: Кристалната нощ - злото не се нуждае от мнозинство, понякога му е достатъчно то да мълчи

Кристалната нощ остава един от най-мрачните повратни моменти в историята на Холокоста – събитие, което показва как езикът на омразата, систематичната дискриминация и бездействието на обществото могат да проправят пътя към масовото насилие. За опасността от нормализирането на антисемитизма, историческата отговорност на България, последиците от нападението на „Хамас“ срещу Израел и значението на паметта за Холокоста… Пред ФАКТИ проф. д-р Александър Оскар, председател на Организацията на приятелите на Израел в България „Негев“.

- Проф. Оскар, на 9 срещу 10 ноември 1938 г. в нацистка Германия започва Кристалната нощ - погром, при който са разрушени синагоги, разграбени са еврейски магазини и домове, а хиляди евреи са арестувани. Защо определяте това събитие като толкова важен повратен момент в историята на Холокоста?
- Кристалната нощ е един от най-мрачните моменти в европейската история, защото бележи прехода от систематична дискриминация и преследване на евреите към открито, организирано и толерирано от държавата масово насилие.

От език на омразата към физически посегателства срещу евреите.

В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацисткият режим организира погроми срещу еврейските общности в Германия и Австрия. Стотици синагоги са опожарени, хиляди еврейски домове и магазини са разрушени, десетки хора са убити, а приблизително 30 000 еврейски мъже са изпратени в концентрационни лагери. Но най-страшното не са само разрушенията и човешките жертви. Най-страшното е посланието, което нацистката държава отправя към своите еврейски граждани: вие вече нямате права, нямате защита и нямате място в това общество.

Кристалната нощ не поставя началото на антисемитизма в Германия. Тя е резултат от години на целенасочена пропаганда, дискриминационно законодателство и постепенно обезчовечаване на евреите.

Именно затова я определям като повратен момент. Тя показва колко бързо едно общество, дало на света велики философи, учени, композитори и писатели, може да се превърне в сцена на организирано варварство. Холокостът не започва с газовите камери. Той започва с думи, с предразсъдъци, с дискриминация и с мълчанието на онези, които са можели да се противопоставят.

- Какво се променя тогава - в поведението на властта, в отношението на обществото и в усещането на евреите за собствената им сигурност?
- Променя се всичко. До Кристалната нощ евреите в Германия вече са подложени на тежка дискриминация. Нюрнбергските закони от 1935 г. ги лишават от основни граждански права. Те постепенно са изтласквани от обществения, професионалния и икономическия живот.
Но след 9 ноември 1938 г. става пределно ясно, че държавата не просто няма намерение да ги защитава. Самата държава организира и насърчава насилието срещу тях.

Полицията и институциите, чиято основна задача е да гарантират сигурността на гражданите, се превръщат в инструменти на преследването.

За германските евреи това е моментът, в който и последните илюзии за сигурност рухват. Представете си какво означава да живеете в държавата, в която сте родени, чийто език говорите, чиято култура обичате, за чието развитие сте допринесли, и изведнъж да разберете, че съседите ви могат безнаказано да разрушат дома ви, да подпалят синагогата ви или да посегнат на семейството ви. Не бива да забравяме, че сред германските евреи има хиляди ветерани от Първата световна война, които са се сражавали за Германия. Дори това не ги спасява от преследването. Особено тревожна е реакцията на обществото. Имало е хора, които са помагали на своите еврейски съседи, но мнозина са останали безучастни, а други са участвали в погромите. Една от най-важните поуки на Кристалната нощ е, че злото не се нуждае непременно от подкрепата на мнозинството - понякога му е достатъчно мнозинството да мълчи.

- Често казвате, че Кристалната нощ не се случва от само себе си, а е резултат от систематично насаждана омраза. Кои са предупредителните признаци, че едно общество върви в подобна посока?
- Първият предупредителен знак е нормализирането на езика на омразата. Когато обидите срещу определена етническа или религиозна общност започнат да се възприемат като нещо обичайно, когато конспиративните теории се превърнат в част от публичния дебат, когато политически лидери си позволяват да демонизират цели групи от хора, обществото вече е направило опасна крачка.
Вторият признак е дехуманизацията или по друг начин казано, процесът на лишаване на евреите от човешки образ, т.е. - тяхното обезчовечаване.
Нацистката пропаганда не започва с призиви за масово унищожение. Тя започва с внушения, че евреите са виновни за икономическите проблеми, за политическите кризи и за всички нещастия на германското общество.
Третият признак е бездействието на институциите.

Когато омразата остава без последствия, тя постепенно се превръща в приемлива форма на обществено поведение.

И накрая, особено опасно е, когато обществото започне да разделя хората на „наши“ и „чужди“, на такива, които заслужават права, и други, които не ги заслужават.
Днес социалните мрежи правят тези процеси още по-опасни. Една лъжа, една манипулация или една конспиративна теория може да достигне до милиони хора за броени часове. Историята ни учи, че омразата рядко започва с насилие. Но когато насилието започне, обикновено вече е твърде късно да се питаме защо не сме реагирали по-рано.

- През 2018 г. предупредихте, че антисемитизмът не е мъртъв и че популизмът и национализмът могат да преминат от словесна агресия към физически посегателства. Как изглеждат тези процеси в България днес?
- За съжаление, предупрежденията ми от 2018 г. остават актуални. България има една изключително важна историческа традиция на съпротива срещу антисемитизма. Спасяването на близо 48 000 български евреи по време на Втората световна война е повод за национална гордост.

Но тази история не ни дава имунитет срещу омразата.

През последните години наблюдаваме тревожно нормализиране на антисемитската реторика, особено в социалните мрежи и в определени политически среди. Виждаме възраждане на стари конспиративни теории за еврейско влияние върху световната политика, икономиката и медиите. Виждаме как думата „евреин“ понякога се използва като обида, а еврейският произход на публични личности се превръща в инструмент за политическа атака. Особено тревожно е, когато подобни послания идват от хора, които претендират да представляват българските граждани. Като човек, който повече от три десетилетия работи активно за еврейската общност в България, съм бил и лично обект на антисемитски нападки.
Искам обаче да подчертая нещо много важно: не всеки национализъм е антисемитизъм и не всяка критика към Израел е проява на омраза към евреите. Опасността възниква тогава, когато политическата реторика започне да изгражда образ на вътрешен враг, основан на етническа или религиозна принадлежност.
Убеден съм, че огромното мнозинство от българските граждани не споделят антисемитски възгледи. Именно затова е толкова важно институциите, политическите лидери и гражданското общество да реагират категорично срещу всяка проява на омраза.
Не трябва да допускаме антисемитизмът да се превръща в нещо нормално, независимо от кого идва и с какви политически аргументи се оправдава.

- След терористичното нападение на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в Газа обществените реакции в света станаха особено остри. Как се отрази този конфликт върху еврейските общности в Европа и България?
- 7 октомври 2023 г. промени завинаги усещането за сигурност на евреите не само в Израел, но и по целия свят. В онзи ден терористите на „Хамас“ извършиха ужасяващо нападение срещу израелски цивилни граждани. Бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени като заложници. За еврейските общности по света това беше не само национална трагедия, но и дълбоко лично преживяване.
Аз самият имам силна емоционална връзка с Израел. Прекарвал съм много време в кибуц Нир Ицхак, близо до границата с Газа, който също беше нападнат на 7 октомври.

Но още по-тревожно беше това, което последва.

В редица европейски държави бяха регистрирани сериозни увеличения на антисемитските прояви. Еврейски училища, синагоги и културни центрове се нуждаеха от засилена охрана. Евреи започнаха да се притесняват дали могат открито да носят символи на своята идентичност. Най-парадоксалното е, че антисемитски прояви се наблюдаваха още непосредствено след терористичното нападение, преди Израел да започне широкомащабната си военна операция в Газа. Това показва, че за определени среди проблемът не е конкретна политика на израелското правителство, а самото съществуване на еврейската държава. Разбира се, страданията на палестинското цивилно население също са огромна човешка трагедия. Всяка невинна човешка жертва заслужава съчувствие, независимо от националността и религията ѝ. Но не можем да приемем, че евреи в Париж, Лондон, Берлин или София трябва да носят отговорност за действията на израелското правителство.
В България не наблюдаваме мащабите на антисемитските прояви, характерни за някои западноевропейски държави, но това не означава, че трябва да бъдем спокойни или безразлични. Напротив. Трябва да бъдем особено внимателни към начина, по който омразата се разпространява в публичното пространство.

- Как трябва да разграничаваме критиката към действията на израелското правителство от антисемитизма и кога политическата позиция се превръща в колективно обвинение срещу евреите?
- Разграничението всъщност е много ясно, стига да подхождаме добросъвестно. Израел е демократична държава, в която съществува активен политически дебат. Израелските граждани ежедневно критикуват своите правителства, участват в протести и оспорват политически решения. Критиката към действията на израелското правителство, включително към военните операции в Газа, е напълно легитимна. Въпросите за спазването на международното право, защитата на цивилното население и политическата отговорност трябва да бъдат обсъждани открито.

Антисемитизмът започва там, където критиката към конкретни политически решения се превръща в обвинение срещу всички евреи.

Когато се твърди, че евреите колективно контролират световните медии, банки или правителства, това не е политическа критика. Това е класически антисемитизъм. Когато еврейски училища и синагоги стават мишена заради действията на Израел, това не е солидарност с палестинците. Това е омраза към евреите. Когато се използват нацистки символи, когато се оправдава убийството на еврейски цивилни или се възхваляват терористични нападения, границата отдавна е премината. Същевременно смятам, че трябва да бъдем внимателни да не определяме автоматично всяка остра критика към Израел като антисемитска. Това би обезценило самото понятие и би затруднило борбата срещу действителната омраза.
Моят принцип е прост: политиките на една държава могат да бъдат критикувани. Правото на хората да живеят в сигурност, достойнство и свобода не може да бъде поставяно под въпрос заради тяхната етническа или религиозна принадлежност.

- Неведнъж сте поставяли въпроса за историческата отговорност на българските власти през Втората световна война, включително за депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Защо е толкова трудно историческите факти да бъдат представяни без митове, политически употреби и национални самооправдания?
- Защото историята често се превръща в инструмент за изграждане на национално самочувствие, а не в средство за разбиране на миналото. България има основание да се гордее със спасяването на близо 48 000 евреи от старите предели на страната. Това е забележителен исторически акт, в който важна роля играят Българската православна църква, народни представители начело с Димитър Пешев, интелектуалци, общественици и обикновени граждани.

Но съществува и друга, трагична страна на тази история.

През март 1943 г. българските власти (армия и полиция) участват в арестуването и депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, територии под българска администрация по време на войната. Тези хора са предадени на нацистка Германия и почти всички са убити в лагера на смъртта Треблинка. Това е исторически факт, който не можем и не бива да премълчаваме. За мен няма противоречие между признателността към спасителите на българските евреи и признаването на отговорността на тогавашните български власти за депортациите. Напротив. Само когато приемем и двете страни на историята, можем да изградим честна и достойна национална памет. Не можем да избираме само онези исторически факти, които ни карат да се чувстваме горди, и да отхвърляме останалите, защото са неудобни. Това не означава да прехвърляме вината на тогавашния режим върху днешните поколения българи.
Ние не носим лична вина за престъпленията на предишните поколения. Но носим отговорност да ги познаваме, да ги назоваваме и да не допускаме тяхното повторение. Вярвам, че зрелостта на едно общество се измерва не само със способността му да се гордее със своите герои, но и със смелостта му да признава трагичните страници от собствената си история.

- Ако Кристалната нощ ни напомня за опасността от постепенното нормализиране на омразата, какво трябва да направим днес, за да не остане паметта за Холокоста само ежегодна церемония?
- Това е може би най-важният въпрос. Защото истинската памет не се измерва с броя на поднесените венци, запалените свещи или произнесените речи. Тя се измерва с нашето поведение през останалите 364 дни от годината. Паметта за Холокоста трябва да бъде част от образованието на младите поколения. Децата трябва да знаят не само какво се е случило в Аушвиц, Треблинка и другите лагери на смъртта, но и как европейските общества са допуснали това да се случи.
Трябва да ги научим да разпознават пропагандата, манипулацията, конспиративните теории и езика на омразата.
Именно това е една от основните мисии на Организацията на приятелите на Израел в България „Негев“, която имам честта да председателствам.
Ние обединяваме хора с различен етнически произход, религиозни убеждения, професии и политически възгледи. Сред нас има евреи и неевреи, християни и представители на други вероизповедания, хора с различни обществени позиции.

Обединява ни убеждението, че приятелството между България и Израел трябва да се основава на споделени демократични ценности, взаимно уважение и категорично противопоставяне на антисемитизма и всички форми на омраза.

На 9 ноември тази година „Негев“ организира възпоменателно събитие по повод 88-ата годишнина от Кристалната нощ. Специален акцент в програмата ще бъде авторският моноспектакъл, посветен на Ане Франк, представен от нашия млад приятел Моис Капон от Пловдив. Избрахме именно тази форма, защото вярвам, че историята достига най-силно до човешките сърца чрез личните съдби. Ане Франк не е просто символ на Холокоста. Тя е едно момиче, което е имало мечти, надежди и желание да живее. Момиче, чието детство и бъдеще са отнети единствено защото е еврейка. И когато един млад човек днес пресъздава нейната история, това е доказателство, че паметта може да бъде предавана от поколение на поколение. Искам да завърша с нещо, в което дълбоко вярвам. Когато говорим за Холокоста, често произнасяме думите „Никога повече“.

Но тези думи не трябва да бъдат просто лозунг, който повтаряме на възпоменателни церемонии.

Те трябва да бъдат наш ежедневен морален ангажимент. Да не мълчим, когато някой е унижаван заради своя произход. Да не оставаме безучастни, когато омразата се превръща в политически инструмент. Да не допускаме човешкото достойнство да бъде поставяно под въпрос. Защото най-страшният урок на Кристалната нощ не е само това, на което е способен човекът, когато е заслепен от омраза. А и това, което може да се случи, когато добрите хора решат да останат безучастни.
Паметта за Холокоста не е само дълг към шестте милиона убити евреи. Тя е отговорност към нашите деца и към бъдещето на човечеството.
И ако искаме думите „Никога повече“ да имат истински смисъл, трябва да ги защитаваме не само с думи, а и с действия.
-----------------------------------------
Кристалната нощ се случва в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. в Германия, след като нацисткият режим използва убийството на германския дипломат Ернст фом Рат от еврейския младеж Хершел Гриншпан като повод за организирани погроми срещу еврейското население. Еврейските магазини са разграбени и унищожени, а десетки синагоги опожарени. Погромът е осъществен по лична заповед на Адолф Хитлер при организационното участие на Йозеф Гьобелс и Хайнрих Химлер и е представен като стихиен израз на народния гняв. Убити са 91 души, около 20 000 души са изпратени в концентрационни лагери. Разрушени са около 280 синагоги и 815 еврейски магазини.