Одобрени са промени в данъчните закони

Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Той е изготвен поради необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и регламенти в областта на косвените и преки данъци, както и за прецизиране на законовите разпоредби с цел улесняване практическото прилагане на данъчните закона, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.

С преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Промените в Закона за данък върху добавената стойност са изготвени във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2008/8/ЕО за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път. Предвижда се тези услуги да се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. За доставчиците на тези услуги се предвиждат два режима за обслужване от типа „мини едно гише“ с цел облекчаване на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения по ДДС. Двата режима са в зависимост от мястото на установяване на доставчика. Те не са задължителни, а доставчикът сам избира дали да ги прилага. Първият режим е „режим в Съюза“ и се прилага за доставчици, установени в държава-членка на ЕС, която не е държавата членка по потребление на услугата. Вторият режим е „режим извън Съюза“ и се прилага за доставчици, които са установени в трети страни (държави извън ЕС). Режимите предоставят възможност на лицата да определят само една държава членка, наричана държава-членка по идентификация, чрез която да изпълняват по електронен път всичките си задължения за регистрация, деклариране и внасяне на ДДС за извършените от тях доставки.

Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са изготвени във връзка с решения на Съда на ЕС и становища на Комитета по акцизите към ЕК, както и за определяне на график за поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите съгласно изискванията на Директива 2011/64/ЕС за достигане на минималния акциз от 90 евро за 1000 къса цигари до 1 януари 2018 г.

Предложено е следното поетапно увеличение на акциза за цигарите:

По отношение акцизната ставка за цигарите:

1.         на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;

2.         на пропорционалния акциз:

а)         25 на сто от 1 януари 2016 г.;

б)        27 на сто от 1 януари 2017 г.;

в)        28 на сто от 1 януари 2018 г.

Размерът на акциза не трябва да е по-малък от:

1.         161 лв. за 1000 къса от 1 януари 2016 г.;

2.         168 лв. за 1000 къса от 1 януари 2017 г.;

3.         177 лв. за 1000 къса от 1 януари 2018 г.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане са изготвени във връзка със:

1.         задължение на всяка държава-членка на ЕС да приведе в съответствие националните си разпоредби за минимални и държавни помощи (разпоредбите в ЗКПО, регламентиращи минимална или регионална помощ под формата на данъчни облекчения – данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната и данъчното облекчение за земеделски производители) с новите европейски правила в областта на държавните помощи за периода 2014-2020 година

2.         задължение за освобождаване от облагане с данък при източника от 1 януари 2015 г. доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения изплатени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица от ЕС съгласно изискванията на Директива 2003/49/EO относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки. Задължението за освобождаване възниква след изтичането на дерогацията за 8-годишния преходен период до 31 декември 2014 г., включена в Договора за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС.

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица са изготвени във връзка с новите европейски правила в областта на държавните помощи за периода 2014-2020 г. и привеждане в съответствие на националните разпоредби, регламентиращи минимална и държавни помощи под формата на данъчни облекчения.

Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се предлага промяна в разпоредбите на чл. 48 и чл. 49. С направените предложения се цели облекчаване изпълнението на задължението за деклариране на придобитите по безвъзмезден начин имущества от лицата, които са освободени от данък върху безвъзмездното придобиване на имущество и за намаляване на административната тежест.

Предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са във връзка с въвеждане на мерки за осигуряване на прозрачност на данъчно-осигурителна информация при прилагане на режима по държавните и минимални помощи и предоставяне на възможност за подаване на документи по електронен път в Националната агенция за приходите чрез персонален идентификационен код.

С актуализацията на Бюджет `2014 се предвижда дефицит до 3,7% от БВП

Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. и реши да бъде оттеглен внесеният от служебното правителство в парламента законопроект за актуализация на Бюджет `2014 г. Новият проект е израз на стремежа и усилията за ограничаване негативните ефекти върху бюджетната позиция и постигане на допълнителни консолидиращи мерки в разходите по държавния бюджет за 2014 година.

Оттеглянето на законопроекта не е израз на промяна във фискалните и икономическите фактори и показатели, налагащи незабавна актуализация на бюджетната рамка за 2014 година, а първата стъпка от стратегията на новото правителство за стабилизиране на публичните финанси. Като следваща стъпка в изпълнение на тази стратегия новоизбраното правителство изготви и одобри нов проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2014 г., който надгражда оттегления предишен проект в две основни направления – предлага се стъпка за фискална консолидация по държавния бюджет и допълнителни законодателни промени в контекста на отнетия лиценз на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Анализът на параметрите по изпълнението на приходите и разходите и към момента потвърждава очертаните проблеми в законопроекта на служебното правителство, като на тази база влошаването на бюджетната позиция е обективно невъзможно да бъде приведено в рамките на изискванията на националните фискални правила съгласно Закона за публичните финанси. На база на предварителни данни и оценки, дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) към края на октомври е в размер на около 1 775 млн. лв. при планиран в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. дефицит на годишна база в размер на 1 472,3 млн. лева.

Традиционно дефицитът през последните месеци на годината е по-висок поради сезонни, бюджетни и други фактори, което очертава дефицитът на годишна база значително да превиши планирания в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. Основните причини за това са неизпълнението на разчетите по приходите и натиска от страна на разходите в някои бюджетни системи.

Анализът на параметрите по изпълнението на приходите към момента и изготвените прогнози в годишен план остават непроменени спрямо прогнозите, при които бе съставено предложението за актуализация на бюджета на служебното правителство. Оценките за очакваното неизпълнение на приходите по държавния бюджет очертават неизпълнение на разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. в размер на 1 061,8 млн. лв. (1,3% от прогнозния БВП). Прогнозата по приходите е изготвена умерено консервативно, като това минимизира потенциалния натиск върху бюджетната позиция от страна на приходите.

Въпреки волята за ограничаване на разходите по държавния бюджет в рамките на годишния план, анализът към настоящия момент очертава сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени без реформи в отделни системи. Отчетен е потенциалният риск от възникване на нови необезпечени задължения при по-рестриктивна политика по отношение на разходите до края на годината, което от своя страна е свързано с увеличение на дефицита, изчислен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки и с проблеми за Бюджет 2015.

Настоящият законопроект до голяма степен доразвива този анализ на служебното правителство, като предвижда някои промени в рамката по разходите. Направените промени са израз на усилията за ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция, като при нейното изготвяне са отчетени, от една страна, недостигът за финансиране по отделните бюджети и причините за неговото възникване, а от друга, са търсени възможности за реализиране на допълнителни икономии в разходите при съобразяване с рисковете за възникване на просрочия. На база на този анализ част от необходимия ресурс за покриване на очерталия се недостиг ще бъдат осигурени чрез мерки за преструктуриране и оптимизиране на разходи в бюджетни системи, където съществува възможност за това. Тази задача е изключително трудна при настоящата фаза на изпълнение на бюджета, когато до края на бюджетната година остават по-малко от два месеца и поетите до момента ангажименти за разходи могат да доведат до формирането на необезпечени или дори просрочени задължения.

На база на извършения анализ сумата на необходимия допълнителен ресурс за финансиране на недостиг в бюджетните системи с най-големи проблеми е намален с 50,8 млн. лева. Освен това, в новата рамка по разходите е отразен ефектът от икономиите в частта на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в общ размер на около 118,8 млн. лева. С това нетният ефект от необходимия допълнителен ресурс за обезпечаване на недостига за финансиране на поети ангажименти в някои системи и ефектите от идентифицираните възможности за реализиране на икономии в разходите по държавния бюджет се отразява в нетно увеличение на разходите по държавния бюджет с 278,9 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП). По този начин идентифицираните на база на анализа на разходите консолидиращи мерки посрещат голяма част от необходимия допълнителен ресурс за финансиране на недостиг в отделните бюджетни системи по държавния бюджет.

В проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2014 г. е предвидено влошаване на салдото по държавния бюджет с 1 340,7 млн. лв. (с 1,6% от прогнозния БВП) спрямо разчетите по ЗДБРБ за 2014 г., с което дефицитът по държавния бюджет за 2014 г. става в размер на 2 676,9 млн. лв. (3,3% от прогнозния БВП). Основен принос за влошаването на салдото по държавния бюджет има неизпълнението на приходите (1,3% от прогнозния БВП), докато влиянието на разходите се изразява във влошаване на дефицита с 0,3% от прогнозния БВП.

Освен по държавния бюджет, сериозно напрежение съществува и в други бюджетни системи, което допълнително влошава прогнозата за размера на дефицита по КФП за 2014 г. Влошаване на бюджетното салдо спрямо заложените параметри с разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. се очаква главно по сметките за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и бюджета на НЗОК, и др. Отчитайки нетните ефекти от влошаването па дефицита по държавния бюджет, прогнозираното влошаване на бюджетното салдо по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд, влошаването на салдото по бюджета на НЗОК и ефектите от спестяване в разходите до края на годината се предвижда влошаване на годишната прогноза за дефицита на касова основа по КФП до 3,7% от прогнозния БВП (2 992,7 млн. лв.). В контекста на одобреното увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, респективно промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. Предвиденото ново дългово финансиране включва и предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4% от прогнозния БВП).