БХК: Оправдават се престъпления от омраза в България

В повечето сфери на правата на човека в България през 2014 г. се наблюдаваше застой, докато в други – системни и сериозни нарушения. Това отчита годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), представен вчера на специална пресконференция в София.

Най-тежките и масови нарушения са свързани с условията на живот и третирането на деца в институциите, лишените от свобода, включително непълнолетните, независимостта на съдебната власт, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства и спрямо чужденци. Както и в минали години, сериозни проблеми имаше и с правото на религиозна свобода на мюсюлманите и други вероизповедания, както и с независимостта на медиите. На фона на системната дискриминация, през годината имаше и няколко знакови случая на жестоко и дискриминационно третиране на жените. Очертаха се и позитивни  развития в областта на съдебната реформа и условията на прием на търсещи закрила и бежанци в България.

„През 2014 г. продължиха да се проявяват традиционните проблеми с потъпкването на правата и системната дискриминация на много уязвими групи в България. Липсата на реформа в цялата сфера на правораздаването препятства изграждането на адекватен капацитет сред правораздавателните органи да се справят с тях. Участието на политически формации от неототалитарен тип в държавното управление пречи на реализацията на адекватна политика в сферата на правата на човека”, заяви Красимир Кънев, председател на БХК.

1. Насилие и пренаселеност в затворите за възрастни

Основните проблеми в системата на затворите в България не бяха преодолени и през 2014 г. Насилието над лица, лишени от свобода, от страна на надзиратели и пренаселеността и окаяните материални условия в затворите бяха сред акцентите на доклада за България на Комитета против изтезанията на Съвета на Европа, който бе много по-остър и критичен от предходните. Само в затвора в София добиха публичност два драстични случая на малтретиране на лишени от свобода от страна на надзиратели. В единия от тях група надзиратели нанасят продължителен побой с юмруци и ритници на двама лишени от свобода, които не са оказвали съпротива. Единият от потърпевшите е бил откаран в инвалидна количка в затворническата болница за преглед. След като го видял, лекарят изразил възмущението си към надзирателите с думите „Как не ви е срам!”.

2. Произвол и насилие в настаняването на деца в затворени институции

Мащабно изследване на БХК установи, че в правата на децата в затворените институции в България са многократно нарушавани. Основни проблеми в лишаването на непълнолетни лица от свобода остават произволното настаняване на деца в затворени институции като поправителни домове и училища-интернати и насилието над децата в тези институции и арестите в страната. Липсата на ефективни механизми за подаване на жалби и оплаквания от страна на децата води до огромен брой нерегистрирани случаи на упражнено от служители насилие.

3. Липса на реформа и нечовешко отношение към хората с интелектуални затруднения

Лица с хронични психични разстройства продължиха да бъдат настанявани в социални институции на произволни основания и без съдебен контрол. На места все още господства разбирането, че задачата на персонала се изчерпва с физическо обгрижване на потребителите, че те „нищо не могат“. Липсват дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот, не се стимулира физическата дейност. Още по-тревожно е, че в някои домове персоналът упражнява насилие над настанените възрастни хора. В резултат на държавна и общинска проверка, през март 2014 г. бе сменено ръководството на най-големия в страната Дом за възрастни хора с умствена изостаналост в селище „Качулка“, община Сливен. Повод за проверката бяха два идентични случая, при които две жени са се хвърлили от третия етаж. Новият директор направи публично разкрития, че потребителите са били държани без терапия и „под ключ“ по стаите си, защото от предишните ръководства са смятали, че ако не са заключени, ще избягат. „Част от персонала са си позволявали да ги ударят – с юмрук по гърба, през кръста, да ги ритнат в краката“. Никой от редовия персонал не е уволнен.

4. Без значим напредък в съдебната реформа и разследването на корупция по високите етажи

Няма значим напредък в реформата на съдебната система в България и произтичащите от нея независимост на съдебната власт и справедлив процес. ВСС не предприе действия срещу корупционни практики, като игнорира сигнали за етични нарушения на магистрати, свързани с политически кръгове. Главният прокурор продължи да оказва отчетливо влияние върху решенията на ВСС по кадрови въпроси, касаещи съдиите.

5. Положителното в съдебната власт – отделни магистрати с позиция

Положителен прецедент бе искането на съдии, подписали имената си, за проверка на двата емблематични за корупционните практики случаи на „КТБ” и „Белведере”, както и за проверка на управлението на Софийски градски съд (СГС) и оставка на ръководството му. Тази нетипична за държавите с утвърдени демократични ценности активност на индивидуални магистрати бе симптом за нетърпимостта на покварата в българската съдебна власт, както и за нейната институционална безнаказаност. Положително бе и приемането от Министерския съвет през декември на Стратегията, изготвена от Министерство на правосъдието. Документът кодифицира систематичните наблюдения и принос за същностна съдебна реформа на независими професионални организации, ангажирани с процеса от значителен брой години.

6. Оправдаване на престъпленията от омраза

И през 2014 г. прокуратурата бе тенденциозна в отказите си да разследва навременно, обективно и ефективно сериозни правозащитни нарушения като престъпленията от омраза, въпреки че България вече беше осъдена от Европейския съд по правата на човека именно за неадекватните действия на властите. През годината продължи и системното вандализиране на мюсюлмански молитвени храмове в цялата страна, като най-често полицейските власти и прокуратурата не проявиха необходимата заинтересованост и активност в посока установяване на извършителите и тяхното наказване. Различните поругавания на мюсюлмански молитвени храмове включват изписването върху тях на свастики и послания като „Смърт за вас“, „Nazi Boys”, „свине“, „Циганите на сапун, турците под ножа“. По много от тези случаи са подадени сигнали в полицията или прокуратурата, но извършители не са установени или са оправдани, а прокуратурата отказва да разгледа деянията като престъпления от омраза.

7. Безнаказано слово на омразата в медии, общество и парламент

Словото на омразата към етнически, религиозни и сексуални малцинства продължи да битува в обществото и да получава гласност както от някои медии, така и от самата парламентарна трибуна, а адекватна реакция от страна на прокуратурата нямаше. Обект на слово на омраза станаха и правозащитниците, ангажирани с работа в защита на правата на маргинализирани групи. През февруари БХК подаде сигнал за статия на телевизионната водеща Албена Вулева, в която тя призовава за принудителна стерилизация на ромите. Прокуратурата прецени, че не е налице проповядване или подбуждане, тъй като Вулева предлагала стерилизацията да бъде уредена чрез нормативно установена забрана. През юни БХК подаде до прокуратурата жалба за призиви и закани за насилие сре¬щу ежегодното шествие за ЛГБТИ равноправие „София Прайд“, отправени чрез социалната мрежа „Фейсбук“, включително „На асфалт, мама ви педераска“ и „Калашници и сапове от лопати трябват“. Въпреки това, прокурорът реши, че „целта на всички участници не е била явно да подбуждат към извършване на престъпление, а да докажат, че […] не бива да бъде демонстрирано това поведение и сексуалната ориентация на тези хора […]“.

След изборите от есента на 2014 г. в парламента място намериха политически формации от неототалитарен тип като Патриотичния фронт (ПФ) и партия „Атака“. Влиянието на неототалитарния коалиционен партньор ПФ върху управлението на страната е сериозна пречка за адекватните политики в защита на правата на човека в България. Негативните ефекти от това проличаха веднага – много представители на ПФ безнаказано използват парламентарната трибуна и други публични форуми, за да подбуждат към омраза, дискриминация и насилие на етническа и религиозна. Това няма как да е изненада – още в предизборната си програма ПФ искаше принудително заселване на роми във фургони „извън големите населени места, в пустеещ държавен фонд“, като тези подобия на концлагери да са под „денонощно полицейско присъствие“ и да са отворени за „туристи“.

8. Срив в свободата на изразяване

През 2014 г. продължи ерозията на свободата на изразяване в България. Основните проблеми в сферата останаха цензурата и разнообразните форми на натиск върху медии и журналисти, тежката автоцензура, силните икономически и политически зависимости на медиите, непрозрачната собственост и финансиране, медийната концентрация, неспазването на базови етични правила в журналистиката и неефективната медийна саморегулация. Според над 30% от журналистите тяхната медия се поддава на външни влияния и невинаги се придържа към фактите, а близо една четвърт твърдят, че техни материали са спирани. Разграничението между редакционно и платено съдържание, в това число и предизборна агитация, продължи често да бъде неясно, особено в печатните медии. Променливата политическа ситуация за пореден път означаваше резки промени в „курса” на някои медии. В последния Индекс за свобода на изразяване на „Репортери без граници” за поредна година България пропадна с нови 6 места до най-ниската позиция, която е заемала.

9. Принудителни евикции продължават въпреки Страсбург

И през 2014 г. продължи практиката на принудителна евикция на роми, макар че България вече бе осъдена от Европейския съд по правата на човека именно за практиката принудително да се събарят единствените жилища на граждани без да е предоставено алтернативно настаняване. Положително бе въвеждането на промени в Закона за общинската собственост, които предвиждат гаранции за собствениците срещу произволно и необезщетено изпълнение на предприети от общината мерки. Въпреки това продължава да е възможно предварително изпълнение на акта за отчуждаване.

10. Без смислен обществен дебат по правата на ЛГБТИ хората

Продължава отсъствието на ефективен обществен дебат относно въпросите на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните хора. Нещо повече – през тази година тяхната основна свобода на мирно събрание и сдружаване бе обект на атака както със законодателни инициативи, така и от страна на съда. В действащия Наказателен кодекс и тази година не бяха включени наказателни мерки за престъпления или слово на омразата на основата на сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване на пола. Тези характеристики все още отсъстват и от Конституцията на Република България като такива, на основа на които равенството пред закона е гарантирано. И през 2014 г. видимостта на ЛГБТИ общността в медиите продължава да е слаба и преобладаващо негативна или стереотипна.

11. Права на бежанците: подобрения в условията, но липса на план за интеграция

През 2014 г. Държавната агенция за бежанците успя да реализира за сравнително кратък период от време значително подобрение на условията на прием в своите центрове. Въпреки това, до края на 2014 г. България не разработи план за краткосрочни и дългосрочни мерки при евентуално ново значително повишаване на броя търсещи закрила в национален мащаб. Не бяха приети нито интеграционна програма, нито мерки за първоначална интеграция на получилите статут в страната. Практиката на отблъкване от националните сухоземни граници на чужденци предимно от Сирия, Ирак и Афганистан, бягащи от зони на конфликт, е масова и противоречи на поетите от България международни ангажименти.

12. Права на жените – стереотипи , липса на законодателство и насилие

Официалната статистика в България не съдържа данни за случаите на домашно или друг вид насилие срещу жени, ето защо БХК започна изследване на присъдите (2012–2014 г.) за умишлени убийства и опити за убийства на жени. Предварителният преглед рисува стряскаща картина: 91% от убийствата или опитите за убийство на жени са извършени от човек, когото са познавали – настоящ или бивш партньор, син, внук, брат или друг. В две трети от случаите убийството е извършено в дома на пострадалата. Освен това не са предприети законодателни стъпки за премахването на дискриминацията на жените. България все още не е подписала и ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, нито е приела закон за равнопоставеността на половете – действия, за които не се изисква солидно финансиране. В обществото продължават да битуват стереотипи за социалните роли на половете, като сред най-устойчивите от тях е първостепенната роля на жената при отглеждането и възпитанието на децата.

13. Деинституционализация на детските заведения – в процес

Според приетия план, детската деинституционализация трябваше да приключи до октомври 2014 г., но към края на годината все още има 2 218 деца в детските домове и въпреки че брoят им намалява, приемът не е спрял. Според „черната статистика на деинституционализацията“ за 1 от 3 деца с увреждания (29,7%) „изходът“ от институцията е бил или летален или трансфер към друг дом. За четири години на реформи само 469 от първоначалната целева група 1797 (1 от близо 4) деца, оценени и предвидени да напуснат институциите в рамките на проекта „Детство за всички“, реално напускат домовете. Същевременно деинституционализацията на всяка цена трябва да се избегне, поради риска от създаване на „кухи“ услуги, заместващи, но реално пресъздаващи институционалната грижа.