Стотици се молят в Троянския и Бачковския манастир

Стотици вярващи ще се молят за чудо и изцеление пред чудотворната икона на Света Богородица  Троеручица в Троянския манастир. На храмовия празник (15 август) - манастирът ще се напълни с миряни, които ще се поклонят на чудотворната икона и ще отправят своите молитви към Бог и неговата майка. Хората от района казват, че през годините иконата е помогнала на стотици в най-тежките мигове от живота им, пише кмета.бг.

За всяка от чудотворните икони у нас се разказват много легенди.

Особеното на "Св. Богородица Троеручица" е, че освен лика на Божията майка има допълнително изобразена една ръка. Произходът й се свързва с чудо, свързано със св. Йоан Дамаскин през VIII век. По това време във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора Лъв III Исавър. Св. Йоан Дамаскин бил ревностен християнин и висш сановник в двора на дамаския халиф.

Той написал три трактата "Против порицателите на светите икони", а с писма, изпращани във Византия, св. Йоан пламенно изобличавал еретиците. Писанията довели до ярост Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам императорът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.

Разгневен, владетелят на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан

и за назидание да я окачат на градския площад. Същия ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св. Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка.

Той дълго се молел Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на Православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала: "Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!" Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима.

От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието "Троеручица". Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, като взел със себе си чудотворната икона на "Света Богородица Троеручица".

Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато по Божие внушение била дарена на св. Сава Сръбски и пренесена в Сърбия.

По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия Майка, като я сложили на магаре. В крайна сметка то само стигнало до Атон и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там "Света Богородица Троеручица" била поставена в олтара на манастирския храм. По-късно копия на иконата били разпространени в много православни страни. През XVII в., когато в Троянския Балкан се поселил монах българин, неизвестен по име, заедно с единствения си ученик, на път за Влахия тук дошъл атонски монах, понесъл със себе си чудотворна Троеручица.

На следващия ден, когато се подготвял да отпътуват,

магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне.

Така атонският монах трябвало да остане в селото още един ден. На следващия ден случката се повторила. След няколко дни магарето продължавало да се противи и монахът приел това като знак, че иконата трябва да остане там. Tроянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църква и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница.

Така възникнал Троянският манастир. В малкото параклисче, което било построено преди манастира, всяка година на храмовия празник Света Богородица иконата се изнася и хората й се покланят.

Чудотворна Троеручица е сред 5-те най-известни икони в България.

Бачковският манастир също почита "Успение на Пресветата Богородица". Вече са пристигнали много хора от цялата страна, за да присъстват на нощното бдение пред чудотворната икона на Божията майка. Бдението започна в 21 часа от предходния ден, каза игуменът на манастира архимандрит Симон.

След което започва утринното богуслужение. Там особеното е, че се извършва опелото на Света Богородица, както в светия град Ерусалим при гроба на Света Богородица, така и при нас се извършва на утренята това богуслужение. Към 3 часа през нощта, или рано сутринта в събота, започва една лития, която от църквата преминава през двора и завършва пред манастира с молитва, с молебен за здраве за целия български народ, за предпазване от бедствия, аварии и природни катаклизми. След което отново се прибираме в църквата и празникът започва със Светата литургия, Божествена света литургия, която ще завърши към 7.00 часа, след което ще бъде извършен и водосвет на храмовия празник.

От манастира заявиха, че тази нощ и утре ще дежури постоянен медицински екип. Осигурена е и минерална вода за посетителите на светата обител. Денонощна противопожарна и полицейска охрана ще гарантира сигурността и спазването на обществения ред.

Черепишкият манастир „Свето Успение Богородично”,

 който е скътан между стръмните бели скали на Искърския пролом, е един от най-красивите български манастири, с драматична история и множество легенди. Опожаряван и разоряван в годините, манастирският комплекс е „възкръсвал” многократно под златните ръце и сърце на не един духовно извисен българин.

Посетителите могат да чуят от сладкодумния отец Димитър разкази за цар Иван Шишман, за книжовника Дамаскин Хилендарец и епископ Софроний Врачански. Тук оживяват спомените за Ботевите четници и подвига на баба Илийца, могъщият гений на Иван Вазов и десетки български писатели, потърсили вдъхновението си тук.

Знаменитият географ и пътешественик Феликс Каниц също останал пленен от красотата на природата край Черепиш, описал я в книгите си и я изрисувал в три гравюри. Алеко Константинов посещава Искърския пролом и манастира през 1897 г. и именно тук се ражда популярния пътепис „Българска Швейцария”. На името на знаменития ни сънародник е наречена и Алековата скала на левия бряг на река Искър.

Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния „Коритен град”, съществувал в близката местност „Ритлите”. Това са уникални стени от варовик. Най-големите са четири, ширината им стига 7 м, а дължината е между 200 и 400 м. Гора е превзела пространството между скалите и е обагрила пейзажа в цветовете на лятото. Манастирът се намира по пътя Мездра - София, като отклонението е край с. Ребърково.

В него се споменава, че манастирът е бил разрушен по време на битката. В началото на 17 в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са - „Черпишкото евангелие” от 16 в. със златни корици и украсено с библейски сцени и „Данаиловото евангелие”, преписано през 1616 г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква „Св. Никола”.