Какво чака ДПС след руско-турската война в партията

След като стана ясно, че трима народни представители ще последват доскорошния лидер на ДПС Лютви Местан и ще напуснат парламентарната група на партията, назряват редица въпроси за бъдещето на третата политическа сила в Народното събрание и отражението на случващото се върху политическия живот у нас.

Разбира се първият отговор на този въпрос е очевиден. След напускането на Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед, депутатите на ДПС остават едва 32. Това посочва в коментар в. „Нов живот”.

В същото време отцепниците ще се присъединят към независимите депутати Гюнай Хюсмен и Муса Палев, които бяха отлъчени непосредствено след съставянето на 43-ото Народно събрание, защото не са спазили партийната директива и са агитирали за избирането си с преференция.

 Местан заяви, че

хората, с които е работил през годините, знаят,

 че той не може да бъде представен като национален предател на България – нещо, в което беше обвинен от почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Местан намекна, че формирането на нова партия от отцепници е възможно, стига електоратът да пожелае това.

Подобна прогноза направи лидерът на НФСБ Валери Симеонов, според който Турция ще „продължи да опитва пряко да се бърка в работата на България“ чрез Лютви Местан, но под формата на друга политическа партия.

Симеонов заяви пред „Фокус“, че разцепление вече има и обясни, че явно ДПС се дели на кърджалийска и делиорманска група. Той добави, че не може да предвиди дали и други депутати ще напуснат парламентарната група на ДПС, но посочи, че това е напълно възможно.

По думите му в парламента ще има

група депутати, които ще са пряко зависими от Турция и ще се разграничат от ДПС,

 докато останалите ще останат верни на Ахмед Доган.

Политологът доц. Александър Маринов каза, че не очаква отцепването на депутати от ДПС да има отражение върху стабилността на партията, тъй като тя винаги се е държала дисциплинирано.

По думите му предишни напускания на водещи фигури в ДПС са водили единствено до втвърдяване и консолидация на електората на движението.

 

„Очевидно Местан ще прави някакви опити да се закрепи в политиката, въпреки че това няма да му се отдаде дори с подкрепата на Турция. Вече е ясно, че зад Местан стои турското правителство и участието на турския посланик в тези мероприятия с участието на Лютви Местан беше много ясен знак за това”, коментира политологът.

Според него

авторитетът на Лютви Местан не може да се мери с този на Ахмед Доган,

а потенциал за протурска партия в момента няма. В същото време българските политически сили трябва да заемат позиция по въпроса, тъй като той „не трябва да се отминава с мълчание, като една от поредните вътрешнопартийни интриги“.

До момента обаче премиерът Бойко Борисов отказва да се ангажира с позиция по въпроса. В разговора, който се е провел още на 23 декември, Борисов е обяснил, че няма да взима страни по конфликта и, че вътрешнопартийните отношения в движението не бива да са залог на отношенията между България и Турция, а българите не бива да страдат от проблемите между Анкара и Москва.