1 януари 2007 г. България в ЕС

На 1 януари 2007 г. става факт разширяването на ЕС. България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.

Началото на процеса се поставя от шест държави, които основават Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. От тогава броят на държавите членки на ЕС се е увеличил до 27, след като България и Румъния стават членове на ЕС на 1 януари 2007 г. На 1 юли 2013 г. Хърватска се присъединява към ЕС.

Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

За да бъде присъединена към ЕС, желаещата страна трябва да отговори на икономически и политически условия, познати още като „копенхагенски критерии“ (установени след срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993), които изискват наличието на стабилно демократично управление, което зачита правото на закона, и съответните свободи и институции. Съгласно Маастрихтския договор всяка страна членка на Европейския съюз, както и Европейския парламент, трябва да одобрят всяко едно разширяване.

Процесът на разширяване е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като „европейска интеграция“, който представлява засилване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС с цел постепенно хармонизиране на техните закони.

Важните дати по пътя на българската евроинтеграция:

1990 г.

22 декември - 7 Велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности.

1993 г.

ЕС приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки трябва да изпълнят

1995 г.

14 декември - 37 Народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС).

15-16 декември - По време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в ЕС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.

1997 г.

3 март - Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.

17-18 март - Комисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.

16 юли - Излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване.

12-13 декември - Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори.

1998 г.

23 март - Министерски съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС.

27 април - Започва многостранният аналитичен преглед на законодателството на страната ни.

1999 г.

10 март - Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.

13 октомври - Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.

29 ноември - Подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.

10 декември - Европейският съвет в Хелзинки взема решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.

2000 г.

20 януари - Правителството приема Постановление № 3, с което определя Главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.

15 февруари - Провежда се първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите.

28 март - Започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави. Отворени са главите “Обща външна политика и политика на сигурност”, “Външни отношения”, “Култура и аудиовизуална политика”,“Образование и професионално обучение”, “Наука и изследвания”, “Малки и средни предприятия”.

14 юни - Предварително са затворени 4 преговорни глави –“Малки и средни предприятия”, “Наука и изследвания”, “Образование и професионално обучение” и “Обща външна политика и политика на сигурност”.

2 август - България представя позиция по глава “Свободно движение на капитали”.

24 октомври - България предоставя единна преговорна позиция. Отворени са 3 нови глави за преговори - “Защита на потребителите и тяхното здраве”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Статистика”.

16 ноември - България представя 4 преговорни позиции. Две нови глави са отворени за преговори – “Свободно движение на капитали”, “Дружествено право”.

20 ноември - Предварително са затворени следните преговорни глави: “Култура и аудиовизия”, “Външни отношения”, “Статистика” и ”Защита на потребителя”.

1 декември - Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген”.

2001 г.

30 март - Открити са три нови глави за преговори. Те са: “Свободно предоставяне на услуги”, “Политика на конкуренцията”, “Рибно стопанство”.

11 юни - Открити са три нови глави и е затворена предварително глава “Дружествено право”. Отворените глави са “Индустриална политика”, “Транспортна политика”, “Митнически съюз”.

27 юни - България представя три преговорни позиции и отваря главите “Данъчна политика”, “Околна среда”, “Правосъдие и вътрешни работи”.

27 юли - Открити са две глави за преговори и предварително е закрита глава “Свободно движение на капитали”.

Септември – октомври - България предоставя три преговорни позиции.

26 октомври - Отворени са за преговори две глави - “Свободно движение на хора” и “Социална политика и заетост” и предварително е закрита глава “Телекомуникации”.

28 ноември - Отворени са четири нови глави за преговори и предварително е затворена глава “Свободно предоставяне на услуги”. Отворените глави са “Енергетика”, “Регионална политика и координация на структурните инструменти, “Финансов контрол” и “Финансови и бюджетни въпроси”.

20 декември - Открита и предварително е закрита глава “Индустриална политика”.

2002 г.

21 март Открити са две нови преговорни глави – “Земеделие”, “Икономически и валутен съюз”.

22 април - Предварително са закрити преговорни глави “Икономически и валутен съюз”, “Социална политика” и “Институции”.

10 юни - Предварително са закрити преговорни глави “Свободно движение на хора”, “Свободно движение на стоки” и “Данъчна политика”.

29 юли - Предварително е закрита преговорна глава „Митнически съюз“.

30 септември - Предварително е закрита преговорна глава „Финансов контрол“.

24-25 октомври - Европейският съвет в Брюксел взема решение, че Комисията и Съветът ще подготвят „пакет“ за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този „пакет“ ще съдържа като минимум детайлизирана „пътна карта“ за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.

12-13 декември - На Срещата на върха в Копенхаген е връчена Пътна карта за присъединяване на България и Румъния.

2003 г.

16-17 юни - Министърът на външните работи Соломон Паси участва в заседание на Конференцията по присъединяването на България към ЕС на равнище министри. Като крайна дата за приключване на преговорите с ЕС е потвърдена 2004 г.

30 юни - В Брюксел на заседание на Конференцията по преговорите на България с ЕС на равнище главни преговарящи е затворена Глава „Околна среда“. По този начин до края на преговорите остават още „финансовите глави“ - Глава 7 - „Селско стопанство“, Глава 21 - „Регионална политика“ и Глава 29 - „Бюджет“.

19 октомври - България затваря 26 от общо 30 глави. С това тя е затворила всички “технически глави” в преговорите.

29 октомври - На 18-тото заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС в Брюксел е взето решение за затваряне на Глава 24 от преговорите на България с Европейския съюз на тема „Правосъдие и вътрешни работи“.

12-13 декември - На среща на Европейския съюз в Брюксел лидерите на 25-те (15-те сегашни и десетте бъдещи членки на съюза) решават България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет подкрепя 2004 г. като година за приключване на преговорите с България и Румъния. Решено е всяка от страните да бъде оценявана по собствените си показатели.

2004 г.

14 януари - Отворена е главата “Други”.

4 юни - По време на преговорите за присъединяване към ЕС на равнище главни преговарящи България затворя главите „Земеделие“, „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ и „Финансови и бюджетни въпроси“.

15 юни - След като затворя последните две преговорни глави - „Конкуренция“ и „Други въпроси“ България приключва преговорите с Европейския Съюз. Така страната ни приключва преговорния процес шест месеца по рано от предвиденото. Българската делегация договаря една година отсрочка за вноските на страната ни в европейския бюджет и увеличаване на вече одобрените следприсъединителните пакети.

29 октомври - В Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. България не може да подпише самата конституция преди приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г.

2005 г.

13 април - Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.

25 април - На тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.