Кога числата за един застраховател са опасни

В момента се следят само сумите, за които един застраховател формално сключва застраховките си, в частност застраховките за гражданска отговорност. Не се отчита обаче един основен фактор – каква е отстъпката за застрахователните посредници – брокери и агенти.

Ако отстъпката е много по-голяма от обичайната, застрахователният брокер може просто да връща пари на застрахования с цел да го стимулира да сключи застраховката. Това коментира сайтът „Лекс“.

Начините за връщане на пари са многобройни. Лесни при физически лица и малко по-усложнени при юридически лица. По този начин с относително висок размер на застраховката, който официално се декларира, може да се постигне доста по-ниска реална цена на застраховката. Ниският реален размер на застраховките може да е индикация за източване на дружеството или, естествено, за необезпеченост при изплащането на обезщетенията. Ето защо едни от важните числа, които финансовият надзор трябва да следи, са за размера на отстъпката, която се дава на застрахователните брокери.

По подобен начин стои въпросът не само с дейността на застрахователите на територията на България, но и при дейността на застрахователите в други държави от ЕС. Българският регулатор трябва да следи и за размера на застраховката, и за отстъпката към застрахователните посредници в чужбина. Защото ако възникнат проблеми с източване или необезпеченост на обезщетенията при български застраховател във връзка с дейността му в друга държава на ЕС, отговорност ще носи българският гаранционен фонд.

Когато един застраховател е взел лиценз в друга държава от ЕС, но основната му дейност е в България, това веднага следва да е важен знак за регулатора, че е възможно застрахователят да се е възползвал от по-хлабавия режим на лицензиране в другата държава, за да действа в България. Втората причина е, че след като лицензирането е в друга държава, финансовият надзор в България трудно ще следи за сделки на този застраховател извън ЕС, включително и за придобиване на застрахователи в държави извън ЕС. А е много важно не само да се следи, но и да има разрешителен режим за такива сделки, защото с тях дружеството може да бъде източено.

Кодексът за застраховането в България е огромен – с над 600 члена. Регулирано е какво ли не – включително дали определени акционери не са подставени лица, придобиванията на български застрахователи, придобиването на акционери в български застрахователи и т.н. Но за придобиванията от български застрахователи на чужди застрахователи извън ЕС, контролът е косвен. Освен ако не дойде информация за сделките извън ЕС на застрахователи, лицензирани в други държави от ЕС, които осъществяват дейност в България, нашият финансов надзор няма как да реагира на такива сделки, ако те застрашават застрахователя, вкл. когато целта е източването му. Това е и слабост на регулациите на ЕС, защото практически е трудно българският регулатор да следи за такива сделки.

Сериозна слабост на Кодекса за застраховането и на Закона за Комисията за финансов надзор е, че навсякъде пише как при застрахователния надзор правомощията се осъществяват съвместно от комисията и от ресорния зам.-председател – напр. чл.576. Даже текущият контрол се осъществява и от двата органа – ал.3 на чл.576. Когато липсва точно определена отговорност, тя се размива и в крайна сметка не винаги е ясно кой за какво отговаря. Съответно, това може да доведе до неефективен контрол. Често и самите органи не могат да определят кой за какво точно отговаря. Всъщност зам.-председателят в момента е сведен до помощен административен орган от гледна точка на основните му правомощия да издава основните актове във връзка със застраховането. Едновременно с това се разчита той да човекът, който да носи основната отговорност.

Правомощията следва точно да се разграничат, взаимодействието следва да се опише – това съвсем не е толкова трудно. В противен случай, ще има неяснота, която при проблеми може да доведе до липса на точно цялостно отреагиране, включително до липса на взаимодействие с останалите органи в държавата и с медиите.