Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Адвокати: Застрахователите лъжат за обезщетенията

Към настоящия момент размерите на застрахователните обезщетения за претърпени неимуществени вреди в случай на смърт се определят от съда по справедливост

Публикувана: 16 Ноември, 2018 16:54 Обновена: 17 Ноември, 2018 08:07
25 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 9653

Тезата лансирана от Асоциацията на българските застрахователи /АБЗ/, че застраховката гражданска отговорност трябва да се повиши като цена или да се въведе лимит на обезщетенията, поради излязло през месец юни тази година тълкувателно решение на ВКС, с което се разширяват кръга на лицата, имащи право на обезщетение, е невярна и манипулативна. Такова е становището на Адвокатска кантора Чаталбашев.

Ето какво обясняват от кантората:

Разширения кръг на лица, които имат право на обезщетение е установен с Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, която нашата държава е имала задължение много отдавна да транспонира в нашето законодателство тази директива.

Създава се внушение, че едва ли не ВКС с това свое Тълкувателно решение е виновна за всичко, а това не е вярно. В самото решение изрично са посочени директивите. Като страна членка на ЕС ние сме длъжни да прилагаме европейските директиви.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: в случай на телесно увреждане (включително смърт) — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди — 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

В редица свои решения Съдът на Европейския съюз е подчертавал, че държавите-членки не могат да въвеждат застрахователни лимити и горна граница на застрахователното обезщетение по-ниска от предвиденото в директивата.

Още през 2012 г. Върховния съд на Република Латвия (Augstākās tiesas Senāts) отправя преюдициален въпрос до Съда на Европейския съюз: трябва ли европейските директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да ограничи максималната сума на обезщетението за неимуществени (морални) вреди, като предвиди граница за отговорността на застрахователя, която е значително по-ниска от установената в Директивите и в националния закон?“

В отговор на запитването с Решение на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2013 г. по дело С-277/12 се приема, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в директивите на Европейския съюз.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2013 г/ по дело С-22/12 свободата, с която разполагат държавите членки във връзка с определянето на покритите вреди и на условията на задължителната застраховка, е ограничена с директивите на Европейския съюз, доколкото те въвеждат задължение за покриване на някои вреди до определени минимални размери. Сред вредите, които задължително трябва да бъдат покрити, са по-специално телесните увреждания (включително смърт).

В държавите от Европейския съюз съществуват два принципни подхода при определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при смърт – по справедливост или чрез фиксиран размер на обезщетението. И в двата случая обаче държавите-членки осигуряват механизми за привеждане на нормативната уредба на национално ниво с изискванията на Европейския съюз. Към настоящия момент размерите на застрахователните обезщетения за претърпени неимуществени вреди в случай на смърт се определят от съда по справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите).

Тази законова регламентация е в унисон с правото на ЕС и позволява изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с транспонирането на европейските директиви. Преминаването към определяне на застрахователните обезщетения чрез нормативно фиксиран размер изисква това също да се случва в съответствие с изискването на европейското законодателство. Противното би довело до нарушаване на правото на Европейския съюз, за което са дадени ясни указания в цитираните по-горе решения на Съда в Люксембург относно случаите, в които държави въвеждат на национално ниво нормативни ограничения в минималните размери на застрахователните обезщетения извън рамките на установеното в директивите.

В случай, че държава-членка допусне нейн закон да противоречи на разпоредби от законодателството на ЕС, националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (Решение от 9 март 1978 по дело 106/77 на Съда на ЕО).

Тоест, евентуалното приемане на предложението в настоящия му вид би изправило националните съдилища пред необходимостта да оставят неприложена разпоредбата на чл. 493а от Кодекса за застраховането и чл. 52, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите поради противоречие с правото на ЕС.

Нещо повече, следва да се има предвид и че за вреди, причинени на частноправни субекти от нетранспониране (невъвеждане), ненанвременно транспониране или неефективно транспониране на директива на ЕС на национално ниво, държавата-членка следва да поеме отговорността за обезщетяване на причинените вреди (Решение от 19 ноември 1991 г. по дело С-6/90 и С-9/90 на Съда на ЕО).

Тоест, ако поради дори и временно привеждане в действие на предложените разпоредби увредени лица загубят изцяло или частично правото си на обезщетение, в случай на установяване по съдебен ред на нарушение на правото на ЕС от страна на Република България, държавата следва да обезщети всички засегнати от законовия текст лица и на практика да поеме с национални средства обезщетенията, които сега следва да бъдат заплатени от застрахователите, събрали съответните застрахователни премии.

Тук следва да се зададе въпроса на КФН и на АБЗ те какво направиха за да бъде транспонирана тази Директива в нашето законодателство. Цитираните решения може ще бъдат изпратени сканирани. Това, че българските застрахователи не искат да се съобразяват с европейските директиви не трябва да се прехвърля в тежест на гражданите.

Дори и да се приемат тези лимити и каквито и да е лимити, това ще доведе до лавина от дела в Съда на ЕС или българските съдилища директно ще правят преюдициални запитвания и при положителен отговор ще прилагат директивата.

Относно обявената цена от АБЗ на застраховка от 1000 лева.

На пресконференция на 05.11.2018 г. в БТА застрахователите обявиха, че ако не бъдат въведени лимити ГО е бъде вдигната на 1000 лв. (Виж запис от пресконференцията)

За цената от 1000 лв. няма никакви актюерски разчети и въобще никаква икономическа обосновка, защо трябва да стане такава цената.

Единствените данни в публичното пространство се съдържат в – Резюме на анализ на пазара на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Р. България от
март 2018 г. публикуван на сайта на КФН март месец 2018 г.

При внимателен прочит на този анализ е видно, че събраните премии по застраховка „ГО“, група I (леки автомобили) са достатъчни за покриване на щетите. От публикуваните на сайта на КФН данни е видно, че недостатъчност на събраната премия има само при група II и група III (тежкотоварни камиони и автобуси), каквито обикновените български пенсионери не притежават.

Подобни изказвания правят паралел с фалшиви новини и похвати и прийоми от т.нар период на силово застраховане. Внушава се на обществото шоково вдигане на гражданската отговорност , ако не бъдат лимитирани плащанията по нея. Въвеждаме лимити на неимуществените защото има практика за доказването им, а имуществените не може да ги докажете и си ги претендирайте. Защо не изработихте методика за заплащането им, за да я внесете със законопроекта за лимитите.

Основателно може да се пита КФН и АБЗ след като група II и група III (тежкотоварни камиони и автобуси) носят системна загуба от 2013 до 2017 г. за всяка година загубата е около средно 45 милиона лева те каква направиха за задължат застрахователите да коригират тарифата си в тази насока.

Трябва да се подчертае, че тези рискови групи МПС правят ПТП предимно в чужбина и въвеждането на лимити на обезщетенията няма да повлияе върху техния отрицателен резултат. За сметка на българските граждани ще се плащат щети в чужбина, защото там лимити не важат.

Ако има основание да се вдигат техните застраховки като цени. В България 3 компании от 4 и повече години правят дъмпинг на този пазар за тези две групи и затова е нормално да са на загуба. Видно е и ако се изиска справка от бюро Зелена карта, там ще се види, кои са компаниите с огромни задължения.

Не става ясно и в тези плащания колко са наказателни лихви, съдебни разноски и такси на ЧСИ за принудително събиране. Тези разноски не би трябвало да са тук защото те са резултат от лошото поведение на застрахователя не е изплатил адекватно обезщетение на време.

На страница 14 в таблицата прави впечатление високите административни и аквизиционни разноски близо 31,5 % от премиите - това по задължителна застраховка е недопустимо. Тук са включени комисионни за посредници и други разходи, които не се знае какви са. Щом застраховката е задължителна комисионните трябва да са минимални.

Все едно НОИ да плаща на посредницида събират здравни или пенсионни вноски 25 % и после да казват няма пари за лечение или пенсии. Нали застрахователите са социално отговорни не може за комисионни и административни разходи да се плащат 32 % от премийния приход. Трябва ли да се правят реклама за задължителна застраховка. Тук държавата със закон принуждава водачите да сключват застраховки и КАТ санкционира ако нямаш такава и дерегистрират автомобила. Ако управляваш МПС нерегистрирано по надлежния ред, а ако е дерегистрирано поради липса на ГО, то става такова, носиш и наказателна отговорност по чл.345 ал.2 от НК

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) (1) Който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Защо трябва да се плаща комисионна. Такава се плаща за да убедиш клиент да си сключва полица и то за доброволните. Тук да се плаща труда за изписване на полица. Той 17 % от 300 лв. ли е – 51 лева за писане на полица. Като се намалят тези разходи ще има още пари за изплащане на обезщетения.

Не е ясно и презастрахователните договори какви са и как са сключени, в повечето случаи застрахователи собственост на чужди застрахователи така изкарват печалбата навън и това пак ще изкриви резултата. Чрез презастрахователни договори може изкуствено да се намалява печалбата

Обявяване на такава цена от 1000 лв. от целия управителен съвет на АБЗ би трябвало да доведе до разследване на всички застрахователни компании за картелно споразумение относно цената на ГО, за каквото те вече един път са санкционирани. Не може да има еднаква цена при всички, всяка една компания има самостоятелно развитие на риска и това може да го потвърди КФН. Даже от тази пресконференция трябваше и КФН да се сезира за такова картелно споразумение.

От АБЗ бе изнесена информация за девет адвокатски кантори, извършващи дейност в нарушение на действащата нормативна уредба в застрахователния сектор и дейност, представляваща престъпление по смисъла на НК.

Моля да ни бъде предоставена информация кои са деветте адвокатски кантори, за които разполагат с конкретни данни за извършвани нарушения. Моля да бъде предоставена информация за престъпните схеми, които са замесени тези адвокати и адвокатски дружества.

Моля да ни отговорите дали сте запознати с адвокати, които сключват споразумения със застрахователни компании светкавично до два три дни след подписване на пълномощно от клиентите. Като за тази клиенти има и висящи граждански дела. Как се получава на практика, че застраховател подписва споразумение за сума много по малка от установената практика и то толкова бързо след депозиране на пълномощно, а в други случаи му отнема около 3-6 месеца за да се произнесе а в някои случаи даже и не се произнася. Счита ли асоциацията, че това е недобросъвестна практика за ощетяване на клиентите.

Фокуса почва да се поставя върху сензационни криминални схеми от адвокати за да се измести главния въпрос – за лимити и вдигане на цени на застраховката. Моля да попитате ДЗИ на г-н Явор Нотев – зам.-председател на Народното събрание, какви суми изплаща или по точно на адвокатското дружество, в което е съдружник и дали това не е конфликт на интереси.


България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Антон Тодоров
Коментар на Антон Тодоров за комисията по досиетата
Да не правим посткомунистически ”Джурасик парк”"

Още бисери