Демократична България: ГЕРБ не се справи с кризата COVID-19 в България

Пандемията COVID-19 разкри както политическата, така и професионалната некомпетентност на властимащите при справяне с всякакви кризи, и в частност с епидемии. Липсата на стратегия и последователност в прилаганите мерки и тяхното представяне пред обществото, доведоха до съмнения не само за тяхната ефективност, но дори за наличието и сериозността на заразата. Ефектите от това върху общественото здраве и върху състоянието на икономиката могат да са пагубни. Поднасянето на официални становища, без професионален научен анализ и по абсурден и комедиен начин, само засилва недоверието сред обществото.

Това се посочва в позиция на "Демократична България".

Докато у една част от хората неадекватното представяне на заплахата от COVID-19 вся страх и напрежение, у друга то доведе до непредпазливост и подценяване на опасността.

Поставянето на гражданите между две големи опасности - смъртоносен вирус и финансова безизходица, се отрази на тяхната психика.

Преминаването от строги ограничения към почти пълно отпускане на мерките, остави хората с впечатлението, че мерките имат емоционална, а не научна, базирана на реални доказателства, статистика и анализ основа. Прокрадва се и съмнението, че обслужват интересите на властта, а не на гражданите. Рестрикциите за излизане сред природата в комбинация с разрешението за посещение на футболни мачове и закрити заведения, успя да урони и малкото останало доверие във властта и нейните мерки.

В определен момент, нелогичните мерки оставиха увеселителни заведения препълнени на закрито, а училища и университети - празни и затворени. Възникна въпросът, дали епидемиологичните мерки са базирани на научни данни или на политическо лоби? Създаде се “стигма” върху болните, както през периода на боледуването им, така и след тяхното оздравяване.

Осветиха се и някои сериозни хронични недостатъци в здравната ни система като липса на обща информационна система, с която адекватно и навреме да се следи здравето на населението, липса на предварителен план за противодействие на епидемии, липса на стандарти при превенция на заболеваемостта, ниска подготвеност на системата за равномерно доболнично и болнично обезпечаване при епидемична и пандемична опасност, липса на въведени дигитални технологии с възможност за телемедицина, особено в доболничната и спешна помощ, недостиг на кадрови ресурс на всякакво ниво, особено на конкретни специалисти, не ефективна държавна политика за квалификация на работещите в здравната система, неефективно финансиране, липса на реални статистически данни за анализ и прогнози в здравния сектор, липса на отчетност.

Систематичен проблем е продължаващото финансиране на болници, които не могат да предоставят съвременно ниво на медицински услуги. НЗОК бе принудена да премине на бюджетен модел на заплащане на скъпата болнична помощ в най-големите болници в страната в редуциран обем, за да “подсигури” кадрово системата. В крайна сметка, това само задълбочи проблемите в сектора. На практика се “освети” държавният, псевдо-здравноосигурителен модел на управление.

Целевата субсидия за “първа линия” създаде разделение между медиците. Фактът, че ОПЛ и доболнична помощ бяха изключени от тази субсидия е само свидетелство за неглижирането на тези дейности в последните 10 години.

От началото на месец март до момента, поради кадрови и организационен дефицит основно в системата на РЗИ, не се осъществява необходимият и нормативно разписан противоепидемичен контрол. Вместо него, без епидемиологична оценка, бяха въвеждани и отменени мерки ограничаващи основни човешки права.

Приемаме за погрешно решението да се финансира лечението на болни от COVID-19 по пътека от НЗОК, вместо целево, от МЗ и общините.

Неизменно следва да се отчита, че мерките срещу COVID-19 не са изолирани от останалите политики и че общото здравно състояние на населението, а и индивидуалният и колективният имунитет зависят от политиките в много други области:

- от достъпа до медицински услуги на възрастните и хронично болните;

- в най-голяма степен от нивата на замърсяване на въздуха в населените места, на работа и в домовете;

- от нивата на физическа активност и възможности за индивидуален спорт, туризъм и тренировки;

- от градоустройството, гъстотата на застрояване, общите устройствени планове, възможностите за придвижване с индивидуални двуколесни средства;

- от общото състояние на икономиката и спестяванията на домакинствата;

- от общите нива на стрес, респективно усещане за сигурност в индивида и обществото;

- нивата на здравна информираност, образование; здравните навици и поведение на гражданите;

- социалните фактори.

Преди всичко, въвеждането на мерки трябва да става при съблюдаване на следните общи принципи:

- мерките може да ограничават индивидуални права и свободи в предварително оценен обем и само при крайна необходимост, едва след като всички други възможности са изчерпани;

- всяко ограничаване на права и свободи следва да е ясно регламентирано и комуникирано за краен и предизвестен срок, както и с предварително определени и оповестени условия за отмяна на тези ограничения;

- грижата за личното здраве е прерогатив и отговорност на индивида и следва да е резултат от информиран избор, воден от осъзнаването на тази отговорност, а не поради страх от репресии;

- събирането, обработването и оповестяването на лична информация, местоположения и трафични данни не трябва да нарушава действащото законодателство и етичните принципи;

- поемане на ясна политическа отговорност за настоящи и бъдещи действия и последствията от тях;

- финансовите мерки трябва да се насочват преимуществено към най-уязвимите от икономическа и здравна гледна точка групи от населението, в условия на прозрачност и при спазване на принципа на равнопоставеност и избягване на дискриминация.

Предвид горното, считаме че страната има нужда от пакет от мерки и политики, които да доведат до по-добро управление на кризата:

- очертаване на конкретни краткосрочни и дългосрочни цели и мерките за тяхното постигане;

- оформяне на ясни критерии за оценка на резултатите, така че обществото да има представа към какво се стремим, какъв е напредъкът, при какви условия ще бъдат въвеждани ограничения и кога тези ограничения ще бъдат отменяни.

Провеждане на информационни кампании сред отделните социални групи, особено сред децата, за да могат властта и хората да бъдат съюзници в борбата с вируса, с ясен приоритет, че COVID-19 е реалност, а не измислица, за ефективността на елементарни хигиенни мерки и за стратегиите за овладяване на пандемията.

Изграждане на функционираща информационна система за наблюдение и проучване на разпространението на инфекциозните заболявания (infectious disease surveillance). Такава система е ядрото на борбата със заразата и данните от нея са критични при изготвянето на стратегия за противодействие. Без такава система прилаганите мерки ще стъпват не на наука, а на политически интереси.

Изграждане на единен информационен център за разпределение на свободните легла в болниците, покриващ територията на цялата страна.

Въвеждане на електронно приложение за online-консултиране на гражданите в реално време при наличие на COVID-19 симптоматика и за ранно диференцирано насочване към нужното ниво на медицинска помощ, както и за насочване за логистична помощ и социален патронаж в условията на карантина и изолация.

Одобряване на единна национална стратегия за организацията и осигуряването на лечебни мероприятия и действия по превенция и профилактика, във връзка с очакваната нова вълна на заболеваемост и от COVID-19.

Отчитайки тоталния провал на няколко поредни правителства във въвеждането и експлоатацията на информационни системи и електронно управление, считаме че сегашните управляващи нямат капацитет и за това действие.

Изграждане на експертен консултативен съвет от български и външни експерти, в това число епидемиолози, медици с различни специалности, но и икономисти, специалисти от сферите на образованието, туризма и др. Такова разнообразие на гледни точки ще доведе до баланс на предлаганите политики, но и ще разшири запаса от възможни решения на отделните проблеми.

Разширяване на тестването:

- задължително тестване на всички контакти на заразения от 1-ви ред, а не само на тези със симптоми;

- стимулиране на доброволното тестване чрез намаляване на цената на тестовете с помощта на държавна субсидия, както и облекчаване на условията на работа на частните лаборатории;

- въвеждане на пресяващи тестове - RespiAG Covid при необходимост от масови бързи тестове в определени епидемиологични ситуации.

Ограничаване на събиранията на големи групи от хора в затворени пространства:

- незабавни мерки за въвеждане на електронни услуги в държавната администрация, образованието и здравеопазването и ограничаване на административния натиск върху бизнеса;

- удължено и по-гъвкаво работно време на държавните институции;

- стимулиране на работата от дистанция, там където е разумно;

- създаване на общински електронни екосистеми за логистична помощ и социален патронаж, за гражданите в карантина и изолация;

- анализ на най-добрите практики за противоепидемични мерки на работните места и съответното им имплементиране при отчитане на специфичните особености на всеки бизнес;

- насърчаване придвижването с велосипеди. Велосипедът е пълноценна част от мерките за превенция на разпространението на COVID-19. Няма по-ефективен начин за придвижване в градска среда, който едновременно да осигурява спазването на физическа дистанция, да дава дневната доза физическа активност и да не замърсява въздуха.

Мерки в рамките на доболнична медицинска помощ:

- регулярно обучение на общопрактикуващите лекари на тема COVID-19 и предоставяне и обновяване на АЛГОРИТМИ за поставяне на диагноза за COVID-19, за динамично проследяване на заразените пациенти, ранна оценка на риска от влошаване на клиничната картина с цел предотвратяване на неблагоприятно развитие на болестта, ранна терапия на леките форми на заболяването, хоспитализиране на пациентите с индикации за това в срок;

- организиране на транспорт на пациентите с леки форми на заболяването, в случай, че се нуждаят от лекарски преглед и лабораторни изследвания.

Карантинни мерки:

- подробно епидемиологично проучване и проследяване на контактите;

- засилване контрола върху спазването на карантината; ясно съобразяване, че пълната изолация е невъзможна за много хора, ако не им се предоставят определени социални услуги;

- създаване на възможности за настаняване на заразени с COVID-19 в карантинни звена, при желание на пациента, когато изолирането в рамките на дома е проблемно или невъзможно.

Мерки, касаещи болничната медицинска помощ:

- регулярни обучения и телесеминари за лекуващите лекари в отделенията, в които са настанени пациенти с COVID-19;

- редовно обновяване на АЛГОРИТМИ за терапия на различните форми на заболяването;

телемедицина.

Оптимизиране на ускорената процедура за разглеждане и одобрение от ИАЛ и ЕККИ на клинични изпитвания на ваксини и специфична терапия на COVID-19. Настоящата “ускорена” процедура отнема минимум 1 месец, което е твърде дълъг период, особено в сравнение с други държави (ЕС, САЩ, Канада), където той е една до две седмици. За да бъдат разсеяни съмненията за неправомерното им използване, да се осигурят прозрачност и проследимост на даренията за подпомагане на борбата с COVID-19.

Нужно е да се наблюдават политиките по овладяване на пандемията в страните по света и да се взима пример от първенците в справянето, но е нужно да се отчитат и българските специфики на протичане на епидемията. Преди всичко, тази криза засяга цялото население и ние сме категорично против това, мерките да се нагаждат спрямо политическите нужди на управляващите. Призоваваме за постоянство в политиката по справяне с пандемията и строги критерии при техните промени.